Европейският парламент каза „да” на приемането на България в еврозоната
Европейският парламент сподели „ да ” на приемането на България в еврозоната. Гласуването се организира в Страсбург във вторник.
За утвърждението беше належащо нормално болшинство на евродепутатите. Финалното решение ще вземат финансовите министри на 27-те страни членки на Европейски Съюз в Брюксел след броени часове.
Преди минути Радан Кънев написа в обществените мрежи:
В момента групата ESN ( “Алтернатива за Германия ”, “Възраждане ” и други копейки) желае отсрочване на гласуването на отчета на Eva Maydell (Paunova) за одобрение на влизането на България в еврозоната. Ленарес от ЕНП в отговор - групата ESN евентуално желае да предложи България да се причисли към рублата? Краен резултат от вота за приемане:531 - ЗА69 - Против79 - въздържали се.
Трите основни документа, които се гласоподават през днешния ден, са:
Решение за приемане на България в еврозоната от 1 януари догодина;
Регламент за въвеждането на еврото, с което се отстранява дерогацията заради предходното противоречие с конвергентните критерии;
Регламент за обменния курс.
Пътят на България
Малко по-малко от 30 години бяха нужни на България да се причисли напълно към най-проспериращия и мечтан блок в света. Всичко стартира с промените през 1997 година, когато приехме да следваме целенасочена политика за нашето приемане в Европейски Съюз.
През 2005 година подписахме контракта за присъединение, в който ясно е записано, че пълноправното ни участие ще настъпи след въвеждането на единната европейска валута.
На 1 януари 2007 година бяхме признати в Евросъюза. Въпреки това страната ни имаше мониторинг в региона на правораздаването поради проблемите с върховенството на закона. Повече от десетилетие бе належащо, с цел да убедим нашите европейски съдружници, че изпълняваме нужните критерии.
Влизането ни в Европейски Съюз беше катализатор за икономическото ни развиване, написа bTV. Брутният вътрешен продукт надвиши 100 милиарда евро и ние доста изпреварваме по този индикатор нашите съседи от Западните Балкани, на които занапред им следва да изминат този сложен път, по който ние поехме през 1997 година
Хронология на присъединението към еврозоната
Австрия, Белгия, Германия, Ирландия, Испания, Италия, Люксембург, Нидерландия, Португалия, Финландия и Франция се причисляват през 1999 година
Гърция се причислява през 2001 година, Словения – през 2007 година, Кипър и Малта – през 2008 година, Словакия – през 2009 година, Естония – през 2011 година, Латвия – през 2014 година, Литва – през 2015 година, Хърватия – 2023 г.
Еврозона – история на един стопански триумф
Историята на еврозоната разрушава митовете за отрицателното влияние от приемането на единната валута. През 1992 година с Договора от Маастрихт е основан Европейски Съюз и е проправен пътят за основаването на общ стопански и паричен съюз, състоящ се от централна банкова система, обща валута и общ стопански район - еврозоната.
Еврозоната е географски и стопански район, който се състои от всички страни от Европейския съюз, които са приели еврото като своя национална валута.
Към 2025 година еврозоната се състои от 20 страни от Европейски Съюз: Австрия, Белгия, Германия, Гърция, Естония, Ирландия, Испания, Италия, Кипър, Латвия, Литва, Люксембург, Малта, Нидерландия, Португалия, Словакия, Словения, Финландия, Франция и Хърватия. Приблизително 340 милиона души живеят в еврозоната.
Държавите, които решат да вземат участие в еврозоната, би трябвало да дават отговор на условията за ценова непоклатимост, постоянни обществени финанси, резистентност на конвергенцията и непоклатимост на обменния курс.
Еврозоната е един от най-големите стопански райони в света, а валутата ѝ - еврото - се счита за една от най-ликвидните спрямо останалите. Еврото продължава да се развива с течение на времето и заема все по-значимо място в запасите на доста централни банки.
Очаквайте детайлности!
За утвърждението беше належащо нормално болшинство на евродепутатите. Финалното решение ще вземат финансовите министри на 27-те страни членки на Европейски Съюз в Брюксел след броени часове.
Преди минути Радан Кънев написа в обществените мрежи:
В момента групата ESN ( “Алтернатива за Германия ”, “Възраждане ” и други копейки) желае отсрочване на гласуването на отчета на Eva Maydell (Paunova) за одобрение на влизането на България в еврозоната. Ленарес от ЕНП в отговор - групата ESN евентуално желае да предложи България да се причисли към рублата? Краен резултат от вота за приемане:531 - ЗА69 - Против79 - въздържали се.
Трите основни документа, които се гласоподават през днешния ден, са:
Решение за приемане на България в еврозоната от 1 януари догодина;
Регламент за въвеждането на еврото, с което се отстранява дерогацията заради предходното противоречие с конвергентните критерии;
Регламент за обменния курс.
Пътят на България
Малко по-малко от 30 години бяха нужни на България да се причисли напълно към най-проспериращия и мечтан блок в света. Всичко стартира с промените през 1997 година, когато приехме да следваме целенасочена политика за нашето приемане в Европейски Съюз.
През 2005 година подписахме контракта за присъединение, в който ясно е записано, че пълноправното ни участие ще настъпи след въвеждането на единната европейска валута.
На 1 януари 2007 година бяхме признати в Евросъюза. Въпреки това страната ни имаше мониторинг в региона на правораздаването поради проблемите с върховенството на закона. Повече от десетилетие бе належащо, с цел да убедим нашите европейски съдружници, че изпълняваме нужните критерии.
Влизането ни в Европейски Съюз беше катализатор за икономическото ни развиване, написа bTV. Брутният вътрешен продукт надвиши 100 милиарда евро и ние доста изпреварваме по този индикатор нашите съседи от Западните Балкани, на които занапред им следва да изминат този сложен път, по който ние поехме през 1997 година
Хронология на присъединението към еврозоната
Австрия, Белгия, Германия, Ирландия, Испания, Италия, Люксембург, Нидерландия, Португалия, Финландия и Франция се причисляват през 1999 година
Гърция се причислява през 2001 година, Словения – през 2007 година, Кипър и Малта – през 2008 година, Словакия – през 2009 година, Естония – през 2011 година, Латвия – през 2014 година, Литва – през 2015 година, Хърватия – 2023 г.
Еврозона – история на един стопански триумф
Историята на еврозоната разрушава митовете за отрицателното влияние от приемането на единната валута. През 1992 година с Договора от Маастрихт е основан Европейски Съюз и е проправен пътят за основаването на общ стопански и паричен съюз, състоящ се от централна банкова система, обща валута и общ стопански район - еврозоната.
Еврозоната е географски и стопански район, който се състои от всички страни от Европейския съюз, които са приели еврото като своя национална валута.
Към 2025 година еврозоната се състои от 20 страни от Европейски Съюз: Австрия, Белгия, Германия, Гърция, Естония, Ирландия, Испания, Италия, Кипър, Латвия, Литва, Люксембург, Малта, Нидерландия, Португалия, Словакия, Словения, Финландия, Франция и Хърватия. Приблизително 340 милиона души живеят в еврозоната.
Държавите, които решат да вземат участие в еврозоната, би трябвало да дават отговор на условията за ценова непоклатимост, постоянни обществени финанси, резистентност на конвергенцията и непоклатимост на обменния курс.
Еврозоната е един от най-големите стопански райони в света, а валутата ѝ - еврото - се счита за една от най-ликвидните спрямо останалите. Еврото продължава да се развива с течение на времето и заема все по-значимо място в запасите на доста централни банки.
Очаквайте детайлности!
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ