Натрупаните знания и поуки биха могли да минимaлизират риска и щетите от африканската чума по свинете |
Европейският орган по сигурност на храните (ЕОБХ) започва значима акция, която цели повишение осведомеността за болестта в Югоизточна Европа. Кампанията обгръща 18 европейски страни, измежду които и България, като фокусът е към хората в контакт с домашни и диви прасета, изключително свиневъди и фермери, и се извършва с скъпото подпомагане на локални ветеринарни организации, селскостопански групи, институции и други способени органи. Африканската чума по свинете (АЧС) е вирусно заболяване, което визира домашните и дивите прасета, и макар че не съставлява опасност за хората, тя може да е смъртоносна за свинете и да има съществени социално-икономически последствия за засегнатите страни. През последните години се популяризира в Европа и Азия. Тъй като едно огнище на АЧС може да има огромни опустошителни последици, ранното разкриване, попречване и докладване са извънредно значими за ограничението на това заболяване и управление на епидемията.
Ето какво показа във връзка акцията „ Да спрем африканската чума по свинете “ проф. доктор Георги Георгиев, д.в.м.н., шеф на с Национален контактен център на ЕОБХ.
Проф. доктор Георги Георгиев, д.в.м.н ., заема позицията шеф на Център за оценка на риска по хранителната верига от ноември 2018 година От 1 юли 2020 година е член на Управителния съвет на Европейският орган по сигурност на храните (ЕОБХ). Работи в региона на оценката на риска във връзка с опазването на здравето и хуманно отношение към животните, биологичните опасности и репродукцията на животните, зоонозните болести, биологичните рискове, свързани с храните и антимикробната устойчивост.
Доктор на ветеринарномедицинските науки (2007); професор в Национален диагностичен и проучвателен ветеринарно-медицински институт – София (2008-2012).
Африканската чума по свинете (АЧС) е заболяване, което понастоящем се разгръща на три континента, без индикации скоро да бъде преодоляно. Вирусът навлиза в дивата природа – дивите свине, откъдето се разгръща към домашните свине, било то заден двор, дребни фамилни ферми или промишленото свиневъдство. В България в допълнение има и порода източнобалканска свиня (ИБС), чийто брой непрестанно понижава, което заплашва опазването й. Източнобалканската свиня е самобитен мост сред домашните и дивите прасета и за жалост породата към момента не е записана като предпазен тип. Породата е скъпа естествена даденост и неоценимо благосъстояние за генофонда ни.
Българското свинепроизводство, без значение от развитата система от промишлени свинекомплекси, обезпечава към 40-50% от нужното свинско месо. Това е подотрасъл с голямо значение в промишлеността, защото свинското месо е обичайно най-консумирано у нас.
АЧС се появява в миг, когато свинекомплексите са в развой на преструктуриране, вкарват се нови породи, нови технологии, скорозрели, с ниско наличие на мазнини, със съответните вкусови качества. Затова вредите в бранша се оказват доста огромни.
Унищожени бяха над 200 хиляди свине през 2019 година, което е доста за мащаба на страната ни. България, като страна членка, употребява опцията за европейска взаимност в условия на тежка рецесия да възвърне съвсем изцяло популацията. Благодарение на това, че Европейски Съюз се явява в ролята на втори дирек на подкрепяне, до 75% от средствата се възвръщат.
В страната ни АЧС се появи през 2019 година Тогава Центърът за оценка на риска по хранителната верига провежда научната общественост за акция по разяснение на ограниченията за битка с АЧС. В научно мнение на ЦОРХВ бе предложено да се редуцира броят на домашните прасета в 20-километровата зона към огромните промишлени комплекси, да се понижи популацията на свине във фермите вид „ заден двор “, както и популацията на дивите свине.
През юни 2021 година в последното мнение на Центъра за оценка на риска се установи, че популацията на дивата свиня е намаляла с над 60% и възобновените и публично регистрирани домашни ферми с по 3 свине, така наречен заден двор, са 5 хиляди, от предходните 50 хиляди Свинекомплексите се възвръщат, основава се стройна система за оценка на риска, като още един път са преразгледани ограниченията за биосигурност. Хората схващат, че от тях има изгода. Най-красноречива в това отношение е картата от 28 юли 2021 година, която демонстрира, че страната ни има напредък в преодоляването на болестта, за разлика от редица други европейски страни.
Карта: Огнища на АЧС в Европа в интервала януари-юли 2021 година
Вирусът на АЧС не е липсващ, твърди проф. Георгиев. При повишение на популацията на дивата свиня естествено е да се чака по-голям епидемиологичен напън, само че при поддържане на 3-5 свине на 100 хектара повърхност се смята, че дивата свиня не е толкоз рискова. Малката плантация, която няма опция за обезпечаване на биосигурност, има единствено едно преимуществото, че тези 3 свине не са за продажба, не са вектор за разнасяне на заболяването, а в случай че се прояви, огнището може незабавно да бъде ликвидирано. Това дава опция за бърза реакция. Тук е ролята на индивида, който ги отглежда, познава главните признаци на болестта и е в непрекъсната връзка на риска с записания ветеринарен доктор, изясни още той.
В промишлените комплекси ограниченията са доста съществени, с добре построената система за биосигурност могат да се отглеждат свине в наличието на вирус в околната среда. Системата на компартмънтите, на разделянето, разрешава в промишлените комплекси да се провеждат индустриални подединици с самостоятелна биосигурност и когато инфекцията влезе в един компартмънт, другите могат да се запазят чисти и да не се унищожават всичките прасета едновременно.
Към безспорните преимущества на тази система, която сме предложили в последното си мнение, добавя проф. Георгиев, е належащо да се поддържа и висока степен на информираност на фермерите и всички заинтригувани страни по отношение на значимостта на ограниченията за биосигурност във фермите и огромните индустриални предприятия. Това е и задачата на акцията на ЕОБХ „ Да спрем африканската чума по свинете “.
Проактивната активност се показва точно в актуалната европейска акция за изпреварващо деяние, за ограмотяване, за изостряне на вниманието и за приемане на спомагателни познания, както и обмяна на опит и положителни практики с останалите страни.
По думите на проф. Георгиев, към момента няма създадена ваксина против вируса на африканска чума по свинете и ограниченията за битка със болестта са стандартни – биосигурност, „ stamping out “, стерилизация и дезинсекция, карантинa, обучителни мероприятия и други Вирусът е комплициран, с доста протеини, имуносупресивен. С новите технологии е допустимо в бъдеще да се сътвори ваксина, само че понастоящем вирусът се е популяризирал на три континента и до момента в който не може да бъде преодолян, това дефинира ендемичността на болестта.
Всеки собственик би трябвало да се запознае с ограниченията, които могат да понижат рисковете при развъждането на прасетата, изключително във фермите от вида „ заден двор “, и да следва инструкциите на ветеринарния доктор, уверен е проф. Георгиев. Тепърва ще се постанова да живеем с този вирус и всички насъбрани познания и опит, поучения и старания би трябвало да бъдат приложени в бъдеще, с цел да се минимизира рискът и понижат вредите в бранша, тъй че да се избегне стресът на пазара и производството.
Повече за европейската акция „ Да спрем африканската чума по свинете “ можете да научете на уеб страницата на акцията:
Ето какво показа във връзка акцията „ Да спрем африканската чума по свинете “ проф. доктор Георги Георгиев, д.в.м.н., шеф на с Национален контактен център на ЕОБХ.
Проф. доктор Георги Георгиев, д.в.м.н ., заема позицията шеф на Център за оценка на риска по хранителната верига от ноември 2018 година От 1 юли 2020 година е член на Управителния съвет на Европейският орган по сигурност на храните (ЕОБХ). Работи в региона на оценката на риска във връзка с опазването на здравето и хуманно отношение към животните, биологичните опасности и репродукцията на животните, зоонозните болести, биологичните рискове, свързани с храните и антимикробната устойчивост.
Доктор на ветеринарномедицинските науки (2007); професор в Национален диагностичен и проучвателен ветеринарно-медицински институт – София (2008-2012).
Африканската чума по свинете (АЧС) е заболяване, което понастоящем се разгръща на три континента, без индикации скоро да бъде преодоляно. Вирусът навлиза в дивата природа – дивите свине, откъдето се разгръща към домашните свине, било то заден двор, дребни фамилни ферми или промишленото свиневъдство. В България в допълнение има и порода източнобалканска свиня (ИБС), чийто брой непрестанно понижава, което заплашва опазването й. Източнобалканската свиня е самобитен мост сред домашните и дивите прасета и за жалост породата към момента не е записана като предпазен тип. Породата е скъпа естествена даденост и неоценимо благосъстояние за генофонда ни.
Българското свинепроизводство, без значение от развитата система от промишлени свинекомплекси, обезпечава към 40-50% от нужното свинско месо. Това е подотрасъл с голямо значение в промишлеността, защото свинското месо е обичайно най-консумирано у нас.
АЧС се появява в миг, когато свинекомплексите са в развой на преструктуриране, вкарват се нови породи, нови технологии, скорозрели, с ниско наличие на мазнини, със съответните вкусови качества. Затова вредите в бранша се оказват доста огромни.
Унищожени бяха над 200 хиляди свине през 2019 година, което е доста за мащаба на страната ни. България, като страна членка, употребява опцията за европейска взаимност в условия на тежка рецесия да възвърне съвсем изцяло популацията. Благодарение на това, че Европейски Съюз се явява в ролята на втори дирек на подкрепяне, до 75% от средствата се възвръщат.
В страната ни АЧС се появи през 2019 година Тогава Центърът за оценка на риска по хранителната верига провежда научната общественост за акция по разяснение на ограниченията за битка с АЧС. В научно мнение на ЦОРХВ бе предложено да се редуцира броят на домашните прасета в 20-километровата зона към огромните промишлени комплекси, да се понижи популацията на свине във фермите вид „ заден двор “, както и популацията на дивите свине.
През юни 2021 година в последното мнение на Центъра за оценка на риска се установи, че популацията на дивата свиня е намаляла с над 60% и възобновените и публично регистрирани домашни ферми с по 3 свине, така наречен заден двор, са 5 хиляди, от предходните 50 хиляди Свинекомплексите се възвръщат, основава се стройна система за оценка на риска, като още един път са преразгледани ограниченията за биосигурност. Хората схващат, че от тях има изгода. Най-красноречива в това отношение е картата от 28 юли 2021 година, която демонстрира, че страната ни има напредък в преодоляването на болестта, за разлика от редица други европейски страни.
Карта: Огнища на АЧС в Европа в интервала януари-юли 2021 година
Вирусът на АЧС не е липсващ, твърди проф. Георгиев. При повишение на популацията на дивата свиня естествено е да се чака по-голям епидемиологичен напън, само че при поддържане на 3-5 свине на 100 хектара повърхност се смята, че дивата свиня не е толкоз рискова. Малката плантация, която няма опция за обезпечаване на биосигурност, има единствено едно преимуществото, че тези 3 свине не са за продажба, не са вектор за разнасяне на заболяването, а в случай че се прояви, огнището може незабавно да бъде ликвидирано. Това дава опция за бърза реакция. Тук е ролята на индивида, който ги отглежда, познава главните признаци на болестта и е в непрекъсната връзка на риска с записания ветеринарен доктор, изясни още той.
В промишлените комплекси ограниченията са доста съществени, с добре построената система за биосигурност могат да се отглеждат свине в наличието на вирус в околната среда. Системата на компартмънтите, на разделянето, разрешава в промишлените комплекси да се провеждат индустриални подединици с самостоятелна биосигурност и когато инфекцията влезе в един компартмънт, другите могат да се запазят чисти и да не се унищожават всичките прасета едновременно.
Към безспорните преимущества на тази система, която сме предложили в последното си мнение, добавя проф. Георгиев, е належащо да се поддържа и висока степен на информираност на фермерите и всички заинтригувани страни по отношение на значимостта на ограниченията за биосигурност във фермите и огромните индустриални предприятия. Това е и задачата на акцията на ЕОБХ „ Да спрем африканската чума по свинете “.
Проактивната активност се показва точно в актуалната европейска акция за изпреварващо деяние, за ограмотяване, за изостряне на вниманието и за приемане на спомагателни познания, както и обмяна на опит и положителни практики с останалите страни.
По думите на проф. Георгиев, към момента няма създадена ваксина против вируса на африканска чума по свинете и ограниченията за битка със болестта са стандартни – биосигурност, „ stamping out “, стерилизация и дезинсекция, карантинa, обучителни мероприятия и други Вирусът е комплициран, с доста протеини, имуносупресивен. С новите технологии е допустимо в бъдеще да се сътвори ваксина, само че понастоящем вирусът се е популяризирал на три континента и до момента в който не може да бъде преодолян, това дефинира ендемичността на болестта.
Всеки собственик би трябвало да се запознае с ограниченията, които могат да понижат рисковете при развъждането на прасетата, изключително във фермите от вида „ заден двор “, и да следва инструкциите на ветеринарния доктор, уверен е проф. Георгиев. Тепърва ще се постанова да живеем с този вирус и всички насъбрани познания и опит, поучения и старания би трябвало да бъдат приложени в бъдеще, с цел да се минимизира рискът и понижат вредите в бранша, тъй че да се избегне стресът на пазара и производството.
Повече за европейската акция „ Да спрем африканската чума по свинете “ можете да научете на уеб страницата на акцията:
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ