Завършва картографирането на Млечния път от космическия телескоп Гая
Европейският галактически телескоп " Гая ", предопределен да картографира галактиката Млечен път, даде последната си " годишна продукция " от данни, разкривайки половин милион нови звезди и предоставяйки невиждани детайлности за позицията на повече от 150 000 метеорита, съобщи Агенция Франс Прес.
Телескопът на Европейската галактическа организация, който работи на 1,5 милиона километра от Земята през последните 10 години, даде позициите и придвижванията на над 1,8 милиарда звезди в третия си азбучник от 2022 година, давайки относително цялостна триизмерна визия за нашата вселена.
Останаха обаче някои пропуски, защото " Гая " не изследва изцяло области от небето, гъсто обитаеми от звезди, които са известни като кълбовидни звездни купове, изясняват от галактическата организация.
Тези звездни купове имат толкоз ярки ядра, че светлината им може да " залее " телескопите, опитващи да получат явен аспект, и съставляват изчезналите части от пъзела в нашите карти на Вселената, се показва още в прессъобщението на ЕКА.
Телескопът " Гая " е избрал кълбовидния звезден куп Омега Кентавър. Той е най-големият, който може да се следи от Земята, и разкрива повече от половин милион звезди, които преди този момент не са могли да бъдат изследвани, защото са прекомерно близо едно до друга.
Звездните купове са измежду най-старите обекти във Вселената. Поради тази причина наблюдението им е значима стъпка за учените, които желаят да потвърдят възрастта на нашата вселена или да локализират нейния център, означават от ЕКА.
Друга оригиналност е, че галактическият телескоп " Гая " е определил позицията на повече от 156 000 метеорита в нашата Слънчева система, ситуирани в астероидния пояс сред Марс и Юпитер или по-отдалечени, като да вземем за пример троянските метеорити на Юпитер.
Така орбитите на огромни метеорити като Церера, Хигия и Метида могат да бъдат измерени съвсем напълно. Това, наред с други неща, служи за прецизиране на прогнозите и вероятностите за доближаване или даже за предстоящ конфликт със Земята, изяснява астрономът.
Последвайте ни във и
Вече може да ни гледате и в
Телескопът на Европейската галактическа организация, който работи на 1,5 милиона километра от Земята през последните 10 години, даде позициите и придвижванията на над 1,8 милиарда звезди в третия си азбучник от 2022 година, давайки относително цялостна триизмерна визия за нашата вселена.
Останаха обаче някои пропуски, защото " Гая " не изследва изцяло области от небето, гъсто обитаеми от звезди, които са известни като кълбовидни звездни купове, изясняват от галактическата организация.
Тези звездни купове имат толкоз ярки ядра, че светлината им може да " залее " телескопите, опитващи да получат явен аспект, и съставляват изчезналите части от пъзела в нашите карти на Вселената, се показва още в прессъобщението на ЕКА.
Телескопът " Гая " е избрал кълбовидния звезден куп Омега Кентавър. Той е най-големият, който може да се следи от Земята, и разкрива повече от половин милион звезди, които преди този момент не са могли да бъдат изследвани, защото са прекомерно близо едно до друга.
Звездните купове са измежду най-старите обекти във Вселената. Поради тази причина наблюдението им е значима стъпка за учените, които желаят да потвърдят възрастта на нашата вселена или да локализират нейния център, означават от ЕКА.
Друга оригиналност е, че галактическият телескоп " Гая " е определил позицията на повече от 156 000 метеорита в нашата Слънчева система, ситуирани в астероидния пояс сред Марс и Юпитер или по-отдалечени, като да вземем за пример троянските метеорити на Юпитер.
Така орбитите на огромни метеорити като Церера, Хигия и Метида могат да бъдат измерени съвсем напълно. Това, наред с други неща, служи за прецизиране на прогнозите и вероятностите за доближаване или даже за предстоящ конфликт със Земята, изяснява астрономът.
Последвайте ни във и
Вече може да ни гледате и в
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ