Десет години по-късно миграционната вълна от 2015-а все още променя Европа
Европейският комисар Магнус Брунер разгласи нова миграционна система за възобновяване на контрола
Цяло десетилетие откакто повече от един милион души дойдоха в Европа, наследството на миграционната вълна от 2015 година остава очевидно във всички сфери на обществото. От политическите диспути до класните стаи, от работните места до локалните общности - въздействието на тази вълна продължава да трансформира лицето на континента.
Европейският комисар по миграцията Магнус Брунер съобщи, че в този момент Европейският съюз би трябвало да възвърне суверенния надзор върху миграционната политика и да ускори съдействието с трети страни, с цел да спре по-нататъшния приток на претенденти за леговище.
" След 10 години на договаряния сътворяваме съвременна миграционна система, която възобновява контрола върху това кой може да пристигна в Европа и кой не ", сподели Брунер пред Европейския нюзрум в писмени отговори, имайки поради Пакта за миграцията и убежището, който се възнамерява да влезе в действие през юни следващата година.
Историческите фрагменти от 2015 година
Тези фрагменти станаха исторически - опашки от изтощени мъже и дами, които носят движимостите си на тил и които колкото да кретат из Централна Европа при започване на септември 2015 година.
На 31 август тогавашният немски канцлер Ангела Меркел произнесе популярната фраза от три думи " Wir schaffen das " (което на немски значи " Ще се оправим " ), до момента в който хиляди бежанци вървяха по протежението на автомагистрала в Унгария към Германия. По това време никой не си представяше, че тези думи ще станат най-известното изречение за цялото ѝ 16-годишно ръководство.
Меркел и тогавашният австрийски канцлер Вернер Файман взеха решение в нощта на 4 против 5 септември 2015 година да оставят границите на двете страни отворени. За няколко месеца в Германия влязоха стотици хиляди хора, множеството от които бягаха от споровете в Сирия, Ирак и Афганистан.
Политическо въздействие и промени
Според професор Марко Ловец от катедрата по интернационалните връзки на Люблянския факултет по публични науки, новата миграционна обстановка е била един от главните катализатори за смяна в политическата атмосфера в Европа. От 2014 година десните, евроскептическите и популистките партии употребяват миграцията като една от главните тематики преди национални и европейски избори.
Смята се, че 2015 година направи вероятен възходът на немската крайнодясна партия " Алтернатива за Германия ". Този преломен миг сътвори дълбоки разделения в Германия и повлия на цялата европейска политика.
Опасният път към Европа
На европейско равнище правото на леговище, което е закрепено в Женевската спогодба и е утвърдено през 1951 година от 155 страни, води до това, че над един милион души са могли да подадат молба в Европейския съюз предходната година.
Много мигранти влизат в Европейския съюз през Гърция, след което потеглят на север през страните кандидатки за участие в Европейски Съюз Сърбия и Северна Македония. Други вземат решение да тръгнат на запад, като употребяват направления през Албания или Косово.
Заради географското си разположение Северна Македония е употребена като кулоар сред Гърция и Сърбия. Мигрантите са изправени пред доста провокации по време на пътуването: случайно задържане и експулсиране, тормоз и малтретиране, и даже гибел.
Трафикантите на хора вкарват хората в страната и събират огромни противозаконни облаги (от 500 до 1500 евро на човек) за превоза им от Гърция в Сърбия.
Хърватският опит
Хърватия също е ситуирана на сериозния западнобалканския маршрут. Подобна на Северна Македония, тя е директна точка по пътя към по-богатите страни членки - главно Германия, Австрия и Швеция.
През 2015 година, когато министър председател е Зоран Миланович, Хърватия позволява на мигрантите да влязат в страната, само че единствено с цел да бъде оказана помощ на болните и немощните, преди да бъдат откарани по-нататък - към границите с Унгария и Словения. Хърватия отхвърля да стане гореща точка или център за приемане, от който бежанци да бъдат прехвърляни към северните страни членки на Европейски Съюз.
Средиземноморският маршрут
Друг известен, само че рисков маршрут води от Северна Африка и Близкия изток към Италия, като мнозина се пробват да прекосят Средиземно море с лодки и намират гибелта си там.
Според Агенцията на Организация на обединените нации за бежанците пикът на пристиганията по море е бил през 2016 година, когато подхваналите пътуването са били 181 436, от които 4578 са починали или изчезнали. Числата варират през годините, само че броят на починалите и изчезналите е голям.
Неравномерна интеграция
Само в Германия, Испания, Италия, Франция и Гърция са подадени близо 80 % от молбите за леговище в Европейски Съюз предходната година, сочат данни на френската работа за отбрана на бежанците и хората без поданство.
Германия остава най-желаната дестинация с 237 хиляди молби, или 23 % от всички молби в Европейски Съюз, на идващите позиции са Испания, Италия и Франция. Кипър е страната с съразмерно най-вече молби за леговище на глава от популацията (по една на всеки 138 жители), а на второ място е Гърция.
Намаляващи цифри
Данните обаче демонстрират, че броят на молбите понижава, макар че дебатът към тях се изостря. В Германия молбите са намалели с съвсем 60 % през август тази година, като общо 7803 души са кандидатствали за леговище за първи път през август, спрямо 18 427 предходната година.
Спадът е регистриран на фона на другите ограничения за ограничение на миграцията на канцлера Фридрих Мерц, който встъпи в служба през май. Правителството на Мерц предприе сурови ограничения, като налагане на непоколебим граничен надзор и депортиране на наказани нарушители към родния им Афганистан, който е под контрола на талибаните.
Проблеми с интеграцията в разнообразни страни
Подобен спад се следи в Испания, където от януари до септември тази година там дойдоха 23 931 - с 11 578 по-малко, в сравнение с през същия интервал предходната година.
В Португалия страната пое уговорката да приема към 4500 претенденти за леговище, когато бежанската рецесия стартира през 2015 година. На процедура страната одобри към 1550 бежанци от 2015 до 2018 година, доста от които бяха трансферирани от лагери в Гърция и Италия.
Една от присъщите особености на португалския метод беше разпръскването. Вместо да концентрират бежанци в огромните градски центрове, управляващите разпръснаха фамилиите из градове и села по цялата страна. Тази тактика предизвиква тесните връзки с общността, само че доста бежанци се почувстваха изолирани от по-големите диаспори.
Българският спор
В България дебатът значително се концентрира върху пазара на труда. Проучване на социологическа организация " Мяра " през март откри, че повече от половината българи са срещу приемането на мигранти на работа в България, макар че има дефицит на работна ръка.
Пазарът на труда в Европа
Във Франция държавното управление разгласи през юли, че регистрацията на законно пребиваващите чужденци във френската обществена система за претовареност " France Travail " ще става автоматизирано, малко след идването им в страната.
В Германия близо две трети от бежанците, пристигнали при вълната през 2015 година, имат работа към 2022 година, сочат най-скорошните данни на Института за проучване на заетостта. Много мигранти обаче са без работа - за тях е четири пъти по-вероятно да останат безработни спрямо останалите поданици.
В Италия има към 2,4 милиона задгранични служащи по данни на министерството на труда и обществената политика - това се равнява на повече от 10 % от цялата дейна работна ръка в страната.
Устояване на тестването на времето
Десет години след произнасянето на именитата си фраза " Ще се оправим ", Ангела Меркел счита, че Германия е отбелязала забележителен напредък с консолидираното на мигрантите.
Меркел признава, че страната " не беше добре готова " към оня миг за тази " голяма задача " и че е имало " разочарования ". Въпреки това тя отбелязва, че доста хора са положили " невероятни старания " при приемането на новопристигналите.
Цяло десетилетие откакто повече от един милион души дойдоха в Европа, наследството на миграционната вълна от 2015 година остава очевидно във всички сфери на обществото. От политическите диспути до класните стаи, от работните места до локалните общности - въздействието на тази вълна продължава да трансформира лицето на континента.
Европейският комисар по миграцията Магнус Брунер съобщи, че в този момент Европейският съюз би трябвало да възвърне суверенния надзор върху миграционната политика и да ускори съдействието с трети страни, с цел да спре по-нататъшния приток на претенденти за леговище.
" След 10 години на договаряния сътворяваме съвременна миграционна система, която възобновява контрола върху това кой може да пристигна в Европа и кой не ", сподели Брунер пред Европейския нюзрум в писмени отговори, имайки поради Пакта за миграцията и убежището, който се възнамерява да влезе в действие през юни следващата година.
Историческите фрагменти от 2015 година
Тези фрагменти станаха исторически - опашки от изтощени мъже и дами, които носят движимостите си на тил и които колкото да кретат из Централна Европа при започване на септември 2015 година.
На 31 август тогавашният немски канцлер Ангела Меркел произнесе популярната фраза от три думи " Wir schaffen das " (което на немски значи " Ще се оправим " ), до момента в който хиляди бежанци вървяха по протежението на автомагистрала в Унгария към Германия. По това време никой не си представяше, че тези думи ще станат най-известното изречение за цялото ѝ 16-годишно ръководство.
Меркел и тогавашният австрийски канцлер Вернер Файман взеха решение в нощта на 4 против 5 септември 2015 година да оставят границите на двете страни отворени. За няколко месеца в Германия влязоха стотици хиляди хора, множеството от които бягаха от споровете в Сирия, Ирак и Афганистан.
Политическо въздействие и промени
Според професор Марко Ловец от катедрата по интернационалните връзки на Люблянския факултет по публични науки, новата миграционна обстановка е била един от главните катализатори за смяна в политическата атмосфера в Европа. От 2014 година десните, евроскептическите и популистките партии употребяват миграцията като една от главните тематики преди национални и европейски избори.
Смята се, че 2015 година направи вероятен възходът на немската крайнодясна партия " Алтернатива за Германия ". Този преломен миг сътвори дълбоки разделения в Германия и повлия на цялата европейска политика.
Опасният път към Европа
На европейско равнище правото на леговище, което е закрепено в Женевската спогодба и е утвърдено през 1951 година от 155 страни, води до това, че над един милион души са могли да подадат молба в Европейския съюз предходната година.
Много мигранти влизат в Европейския съюз през Гърция, след което потеглят на север през страните кандидатки за участие в Европейски Съюз Сърбия и Северна Македония. Други вземат решение да тръгнат на запад, като употребяват направления през Албания или Косово.
Заради географското си разположение Северна Македония е употребена като кулоар сред Гърция и Сърбия. Мигрантите са изправени пред доста провокации по време на пътуването: случайно задържане и експулсиране, тормоз и малтретиране, и даже гибел.
Трафикантите на хора вкарват хората в страната и събират огромни противозаконни облаги (от 500 до 1500 евро на човек) за превоза им от Гърция в Сърбия.
Хърватският опит
Хърватия също е ситуирана на сериозния западнобалканския маршрут. Подобна на Северна Македония, тя е директна точка по пътя към по-богатите страни членки - главно Германия, Австрия и Швеция.
През 2015 година, когато министър председател е Зоран Миланович, Хърватия позволява на мигрантите да влязат в страната, само че единствено с цел да бъде оказана помощ на болните и немощните, преди да бъдат откарани по-нататък - към границите с Унгария и Словения. Хърватия отхвърля да стане гореща точка или център за приемане, от който бежанци да бъдат прехвърляни към северните страни членки на Европейски Съюз.
Средиземноморският маршрут
Друг известен, само че рисков маршрут води от Северна Африка и Близкия изток към Италия, като мнозина се пробват да прекосят Средиземно море с лодки и намират гибелта си там.
Според Агенцията на Организация на обединените нации за бежанците пикът на пристиганията по море е бил през 2016 година, когато подхваналите пътуването са били 181 436, от които 4578 са починали или изчезнали. Числата варират през годините, само че броят на починалите и изчезналите е голям.
Неравномерна интеграция
Само в Германия, Испания, Италия, Франция и Гърция са подадени близо 80 % от молбите за леговище в Европейски Съюз предходната година, сочат данни на френската работа за отбрана на бежанците и хората без поданство.
Германия остава най-желаната дестинация с 237 хиляди молби, или 23 % от всички молби в Европейски Съюз, на идващите позиции са Испания, Италия и Франция. Кипър е страната с съразмерно най-вече молби за леговище на глава от популацията (по една на всеки 138 жители), а на второ място е Гърция.
Намаляващи цифри
Данните обаче демонстрират, че броят на молбите понижава, макар че дебатът към тях се изостря. В Германия молбите са намалели с съвсем 60 % през август тази година, като общо 7803 души са кандидатствали за леговище за първи път през август, спрямо 18 427 предходната година.
Спадът е регистриран на фона на другите ограничения за ограничение на миграцията на канцлера Фридрих Мерц, който встъпи в служба през май. Правителството на Мерц предприе сурови ограничения, като налагане на непоколебим граничен надзор и депортиране на наказани нарушители към родния им Афганистан, който е под контрола на талибаните.
Проблеми с интеграцията в разнообразни страни
Подобен спад се следи в Испания, където от януари до септември тази година там дойдоха 23 931 - с 11 578 по-малко, в сравнение с през същия интервал предходната година.
В Португалия страната пое уговорката да приема към 4500 претенденти за леговище, когато бежанската рецесия стартира през 2015 година. На процедура страната одобри към 1550 бежанци от 2015 до 2018 година, доста от които бяха трансферирани от лагери в Гърция и Италия.
Една от присъщите особености на португалския метод беше разпръскването. Вместо да концентрират бежанци в огромните градски центрове, управляващите разпръснаха фамилиите из градове и села по цялата страна. Тази тактика предизвиква тесните връзки с общността, само че доста бежанци се почувстваха изолирани от по-големите диаспори.
Българският спор
В България дебатът значително се концентрира върху пазара на труда. Проучване на социологическа организация " Мяра " през март откри, че повече от половината българи са срещу приемането на мигранти на работа в България, макар че има дефицит на работна ръка.
Пазарът на труда в Европа
Във Франция държавното управление разгласи през юли, че регистрацията на законно пребиваващите чужденци във френската обществена система за претовареност " France Travail " ще става автоматизирано, малко след идването им в страната.
В Германия близо две трети от бежанците, пристигнали при вълната през 2015 година, имат работа към 2022 година, сочат най-скорошните данни на Института за проучване на заетостта. Много мигранти обаче са без работа - за тях е четири пъти по-вероятно да останат безработни спрямо останалите поданици.
В Италия има към 2,4 милиона задгранични служащи по данни на министерството на труда и обществената политика - това се равнява на повече от 10 % от цялата дейна работна ръка в страната.
Устояване на тестването на времето
Десет години след произнасянето на именитата си фраза " Ще се оправим ", Ангела Меркел счита, че Германия е отбелязала забележителен напредък с консолидираното на мигрантите.
Меркел признава, че страната " не беше добре готова " към оня миг за тази " голяма задача " и че е имало " разочарования ". Въпреки това тя отбелязва, че доста хора са положили " невероятни старания " при приемането на новопристигналите.
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ