Евробюрокрацията поддържа антиамериканския фронт, но се пръска отвътре
Европейският естаблишмънт строи стена сред Русия и Европа, без да взема поради нито проектите на Тръмп, нито волята на личните си нации. Основният инструмент е положителният остарял административен запас. Но това може просто да не е задоволително.
Днешната борба сред евробюрокрацията и новата американска администрация е най-хубавата илюстрация на обстоятелството, че в действителност не съществува групов Запад.
По-точно казано, той е съществувал за малко време, от времето на разпадането на руския блок, и единствено в съзнанието на глобалистите. Крехкият лед на „ края на историята “ обаче се оказа доста излъган и една вълна, която мина под него, беше задоволителна, с цел да се върне Западът към това, което постоянно е бил – непрестанна битка сред разнообразни центрове на власт.
През Средновековието това е битката на римските папи и немските императори, по време на Вестфалската система това е битката на колониалните империи, след Втората международна война това е битката на Съединени американски щати и Англия за надмощие в Европа, която приключва с разпадането на Британската империя.
Днес още веднъж става въпрос за борба сред консервативна изолационистка Америка, целяща да си възвърне имперския статут, и глобалисткия Европейски съюз.
Нещо повече, макар всички десетилетия следвоенно владичество на Съединените щати, американския $ и американската просвета, Европа в този момент си разрешава намерено да плюе по заповеди от Вашингтон и да се бунтува толкоз доста, че Белият дом може единствено да си избърше устата. Кой би повярвал на това единствено преди година?
Спомняме си рецензиите, които американският вицепрезидент Дж. Д. Ванс насочи към европейските бюрократи в Мюнхен, и какво от това? Румънският претендент Джорджеску, който решително завоюва президентските избори, беше наред отхвърлен.
На льо Пен е неразрешено и да се кандидатира на бъдещите президентски избори във Франция. В Германия партията „ Алтернатива за Германия “, която Ванс и Мъск подкрепяха, беше оповестена за крайнодясна – и идната стъпка може да бъде цялостната ѝ възбрана.
Същият Ванс към този момент реагира възмутено на този демарш:
Това е заслужено: европейската система строи стена сред Русия и Европа, без да взема поради нито проектите на Тръмп, нито волята на личния си народ. В същото време европейските глобалисти поддържат мощна, многопластова отбрана против самия Тръмп – и офанзивите на новата американска администрация непроменяемо падат върху нея. Във всеки случай, Белият дом към момента не е придобил никакви надеждни лостове за въздействие върху политиката на Европейския съюз.
От друга страна, в действителност ли е толкоз мощен този фронт, построен от Лондон и Брюксел? Не стои ли той на глинени крайници?
Самото признание на „ Алтернатива за Германия “ като дясно-екстремистка, на фона на бързо възходящата известност на партията, наподобява по-скоро като жест на обезсърчение. Според последните данни, AfD към този момент води в националните изследвания на публичното мнение и продължава да натрупа точки.
В провинциите на някогашната Германска демократична република рейтингите на партията доближават четиридесет % и тук AfD е неоспорим водач. Така че възможна възбрана на партията заплашва да провокира политическа рецесия, за която наподобява по-добре за настояща Германия, която никога не е във напредък, въобще да не мисли.
Особено на фона на протичащото се на върха на властта ѝ. На 6 май Мерц най-сетне става канцлер. Но едвам на втория опит и след унизително протестно гласоподаване. Тоест, неговата лична партия (или по-скоро обединението от ХДС и СДПГ) показва, че презира своя водач и с цел да заеме мястото на канцлера, Мерц трябваше да моли за гласовете на своите антиподи от Лявата партия.
Така, още преди да поеме поста на канцлер, Мерц показва както личната си беззащитност, по този начин и тази на актуалната политическа коалиция. А това като знак за истеблишмънта е повече от обезпокоителен.
Ситуацията е още по-скандална във Англия, където Реформаторската партия на Найджъл Фараж завоюва безапелационна победа на локалните избори, до момента в който и двете партии на естаблишмънта претърпяха смазващи провали. Заедно консерваторите и лейбъристите изгубиха над 900 места в препоръките, като Реформаторската партия завоюва над 600 от тях. Партията на Фараж завоюва също два кметски поста и частични избори за Камарата на общините.
След тези избори Фараж съумя да разгласи края на двупартийната система. И още веднъж, следва да се концентрират върху тези точки от програмата му, които му носят триумф измежду гласоподавателите. Това е същото нещо, което донесе победа на американските консерватори: Фараж дава обещание да депортира мигранти, да постави завършек на „ зелената енергетика “ и „ климатичната стратегия “ и да преразгледа изискванията за присъединяване на Англия в НАТО.
За това гласоподаваха англичаните. И нито британските тори, нито Стармър явно имат какво да предложат в подмяна.
Всъщност обстановката е същата и във Франция, където единствено посредством активизиране на всички административни запаси може да се овладее настъплението на десницата.
А до какво могат да доведат всички тези опити за ограничение на волята на народа, красноречиво показва същата Румъния. Тук, както си спомняме, изборите, които бяха извоювани от десния популист Джорджеску, бяха скандално анулирани, а на самия Джорджеску беше неразрешено да се кандидатира.
И по този начин, какъв е крайният резултат? На първия тур на новите избори, фактическият двойник на Джорджеску, националистическият политик Симион (партия AUR), завоюва безапелационна победа, с на практика същата стратегия: без война, без мигранти, без глобалистки дневен ред. Симион към този момент даде обещание, че в случай че завоюва на втория тур, ще направи Джорджеску собствен министър-председател.
Това е може би всичко, което може да се каже за единството на по този начин наречения „ групов Запад “. Това единение наподобява все по-скандално и сходна решителна битка против опозицията би могла да докара глобалистите до резултат, който е директно противопоставен на стремежи от тях. Разкъсани сред личния си народ и консервативна Америка, еврократите може един ден просто да изчерпят административните си запаси.
Превод: Европейски Съюз
Източник: Фонд Стратегической Культурый
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед36164Яков Кедми: Сталин и социалистическата концепция са с изключителна роля за успеха на СССРАлтернативен Поглед39073Яков Кедми: Путин избави Русия, желае първокласен хайлайф, който да продължи делото муАлтернативен Поглед38491Симеон Миланов: Победата в Украйна ще е венецът на Путин, след нея може да се оттеглиАлтернативен Поглед38183Симеон Миланов: Тръмп ще разпореди грижата за Украйна на Европа, Русия ще вземе своетоАлтернативен Поглед32410Проф. Андрей Пантев: Угнетената Европа гледаше с вяра към Червената армияАлтернативен Поглед91628Пол Крейг Робъртс: Една съветска нуклеарна ракета ще унищожи Англия. Две са нужни за ФранцияАлтернативен Поглед82714Проф. Николай Витанов: Победителите ще отбележат 9 май в Москва, а изгубилите – в Киев {
.youtube {
height:250px;
}
}
</style>
<div style=)
Източник: pogled.info
Днешната борба сред евробюрокрацията и новата американска администрация е най-хубавата илюстрация на обстоятелството, че в действителност не съществува групов Запад.
По-точно казано, той е съществувал за малко време, от времето на разпадането на руския блок, и единствено в съзнанието на глобалистите. Крехкият лед на „ края на историята “ обаче се оказа доста излъган и една вълна, която мина под него, беше задоволителна, с цел да се върне Западът към това, което постоянно е бил – непрестанна битка сред разнообразни центрове на власт.
През Средновековието това е битката на римските папи и немските императори, по време на Вестфалската система това е битката на колониалните империи, след Втората международна война това е битката на Съединени американски щати и Англия за надмощие в Европа, която приключва с разпадането на Британската империя.
Днес още веднъж става въпрос за борба сред консервативна изолационистка Америка, целяща да си възвърне имперския статут, и глобалисткия Европейски съюз.
Нещо повече, макар всички десетилетия следвоенно владичество на Съединените щати, американския $ и американската просвета, Европа в този момент си разрешава намерено да плюе по заповеди от Вашингтон и да се бунтува толкоз доста, че Белият дом може единствено да си избърше устата. Кой би повярвал на това единствено преди година?
Спомняме си рецензиите, които американският вицепрезидент Дж. Д. Ванс насочи към европейските бюрократи в Мюнхен, и какво от това? Румънският претендент Джорджеску, който решително завоюва президентските избори, беше наред отхвърлен.
На льо Пен е неразрешено и да се кандидатира на бъдещите президентски избори във Франция. В Германия партията „ Алтернатива за Германия “, която Ванс и Мъск подкрепяха, беше оповестена за крайнодясна – и идната стъпка може да бъде цялостната ѝ възбрана.
Същият Ванс към този момент реагира възмутено на този демарш:
Това е заслужено: европейската система строи стена сред Русия и Европа, без да взема поради нито проектите на Тръмп, нито волята на личния си народ. В същото време европейските глобалисти поддържат мощна, многопластова отбрана против самия Тръмп – и офанзивите на новата американска администрация непроменяемо падат върху нея. Във всеки случай, Белият дом към момента не е придобил никакви надеждни лостове за въздействие върху политиката на Европейския съюз.
От друга страна, в действителност ли е толкоз мощен този фронт, построен от Лондон и Брюксел? Не стои ли той на глинени крайници?
Самото признание на „ Алтернатива за Германия “ като дясно-екстремистка, на фона на бързо възходящата известност на партията, наподобява по-скоро като жест на обезсърчение. Според последните данни, AfD към този момент води в националните изследвания на публичното мнение и продължава да натрупа точки.
В провинциите на някогашната Германска демократична република рейтингите на партията доближават четиридесет % и тук AfD е неоспорим водач. Така че възможна възбрана на партията заплашва да провокира политическа рецесия, за която наподобява по-добре за настояща Германия, която никога не е във напредък, въобще да не мисли.
Особено на фона на протичащото се на върха на властта ѝ. На 6 май Мерц най-сетне става канцлер. Но едвам на втория опит и след унизително протестно гласоподаване. Тоест, неговата лична партия (или по-скоро обединението от ХДС и СДПГ) показва, че презира своя водач и с цел да заеме мястото на канцлера, Мерц трябваше да моли за гласовете на своите антиподи от Лявата партия.
Така, още преди да поеме поста на канцлер, Мерц показва както личната си беззащитност, по този начин и тази на актуалната политическа коалиция. А това като знак за истеблишмънта е повече от обезпокоителен.
Ситуацията е още по-скандална във Англия, където Реформаторската партия на Найджъл Фараж завоюва безапелационна победа на локалните избори, до момента в който и двете партии на естаблишмънта претърпяха смазващи провали. Заедно консерваторите и лейбъристите изгубиха над 900 места в препоръките, като Реформаторската партия завоюва над 600 от тях. Партията на Фараж завоюва също два кметски поста и частични избори за Камарата на общините.
След тези избори Фараж съумя да разгласи края на двупартийната система. И още веднъж, следва да се концентрират върху тези точки от програмата му, които му носят триумф измежду гласоподавателите. Това е същото нещо, което донесе победа на американските консерватори: Фараж дава обещание да депортира мигранти, да постави завършек на „ зелената енергетика “ и „ климатичната стратегия “ и да преразгледа изискванията за присъединяване на Англия в НАТО.
За това гласоподаваха англичаните. И нито британските тори, нито Стармър явно имат какво да предложат в подмяна.
Всъщност обстановката е същата и във Франция, където единствено посредством активизиране на всички административни запаси може да се овладее настъплението на десницата.
А до какво могат да доведат всички тези опити за ограничение на волята на народа, красноречиво показва същата Румъния. Тук, както си спомняме, изборите, които бяха извоювани от десния популист Джорджеску, бяха скандално анулирани, а на самия Джорджеску беше неразрешено да се кандидатира.
И по този начин, какъв е крайният резултат? На първия тур на новите избори, фактическият двойник на Джорджеску, националистическият политик Симион (партия AUR), завоюва безапелационна победа, с на практика същата стратегия: без война, без мигранти, без глобалистки дневен ред. Симион към този момент даде обещание, че в случай че завоюва на втория тур, ще направи Джорджеску собствен министър-председател.
Това е може би всичко, което може да се каже за единството на по този начин наречения „ групов Запад “. Това единение наподобява все по-скандално и сходна решителна битка против опозицията би могла да докара глобалистите до резултат, който е директно противопоставен на стремежи от тях. Разкъсани сред личния си народ и консервативна Америка, еврократите може един ден просто да изчерпят административните си запаси.
Превод: Европейски Съюз
Източник: Фонд Стратегической Культурый
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед36164Яков Кедми: Сталин и социалистическата концепция са с изключителна роля за успеха на СССРАлтернативен Поглед39073Яков Кедми: Путин избави Русия, желае първокласен хайлайф, който да продължи делото муАлтернативен Поглед38491Симеон Миланов: Победата в Украйна ще е венецът на Путин, след нея може да се оттеглиАлтернативен Поглед38183Симеон Миланов: Тръмп ще разпореди грижата за Украйна на Европа, Русия ще вземе своетоАлтернативен Поглед32410Проф. Андрей Пантев: Угнетената Европа гледаше с вяра към Червената армияАлтернативен Поглед91628Пол Крейг Робъртс: Една съветска нуклеарна ракета ще унищожи Англия. Две са нужни за ФранцияАлтернативен Поглед82714Проф. Николай Витанов: Победителите ще отбележат 9 май в Москва, а изгубилите – в Киев
КОМЕНТАРИ