Европейските политици имат засилен интерес да се преборят с първопричините

Европейските политици имат засилен интерес да се преборят с първопричините за миграцията посредством помощ за развиване в страните, от които идват хората в Европа. Но няма доказателства, които да поддържат тезата на тези политици, че оправянето с бедността в чужбина ще понижи тласъка на мигрантите да поемат към страните от Европейски Съюз. Това са част от изводите в разбор на Европейския съвет за външна политика (ЕСВП), публикуван преди дни.

Според създателите му по-скоро има възможност за резултат, противоположен на търсения - усъвършенстваните с европомощи умения на локалните хора да засилят стремежите им да живеят по-добре на друго място и в действителност да насърчат миграцията. Европейските донори биха могли да имат по-голямо въздействие, когато помощта се употребява за оформяне на миграцията, тъй че тя да е от взаимна изгода за Европа, за страните по генезис и за директните страни, се показва в проучването.

В него се предлага Европа да не бърка ролята на помощта за развиване за понижаване на насилствената миграция с тази за понижаване на миграцията в по-широк проект. Европейската помощ за развиване би трябвало да поддържа миграцията като избор, а не като нужда.

Идеята, че цялата миграция към Европа е водена от стопански фактори и затова подобрението на икономическите условия в страните по генезис ще я понижи, не взима поради обстоятелството, че доста африкански мигранти бягат от спор, гонене и политически репресии. Когато страните насочват помощта за развиване към гранична сигурност, както все по-често става с Доверителния фонд на Европейски Съюз за Африка, това може да ускори уязвимостта на мигрантите, оставяйки им рисковите незаконни пътувания като единствена опция.

Какво е ефикасна помощ?

В проучването се отбелязва, че европейските политици са мощно заинтригувани от метода за справяне с първопричините за миграцията, който се концентрира върху вложения, ориентирани към страните, от където идват мигранти, и цели да поддържа локалната стопанска система, тъй че да бъдат обезкуражени евентуалните мигранти да се насочат към Европа.

Според разбора има слаба вероятност помощта за развиване да докара до понижаване на миграционните потоци. Притегателните фактори, изключително обществените мрежи, които свързват мигрантите с тяхната страна дестинация, дружно с техните междинни приходи са най-силните мотори на миграцията. За бежанците споровете са значим подтикващ фактор.

Прекомерната угриженост на Европейски Съюз за граничната сигурност има негативен резултат върху стратегиите за развиване и усилва броя на рисковите и противозаконни опити за миграция, постоянно с съдбовни последствия. Европейското финансиране отива от ден на ден за филантропична поддръжка без отчитане на въпросите, свързани с развиването, което води до ограничения, адресиращи краткосрочни съществени потребности за сметка на устойчиви решения.

Има риск с времето да се промени определението за ефикасна помощ по отрицателен метод – държавните управления може все по-често да употребяват понижените миграцонни потоци, а не намаляването на бедността, като индикатор за триумф.

Причини за миграцията

Според данни на Евростат и Върховния комисариат на Организация на обединените нации за бежанците икономическият статус на страната дестинация, културните и езикови фактори и географската непосредственост дават релативно слаби пояснения за какво хората мигрират. По-късите дистанции сред страната на генезис и дестинацията и релативно ниските транспортни разноски са забележителен мотор за икономическата миграция, само че не и за потока на търсещи леговище. По-значими са други три фактора:

- Присъствието на обществени мрежи или общности с мигрантски генезис в страната дестинация;

- Възраст и обучение – младежите е по-вероятно да мигрират от по-възрастните хора. Това важи в особена степен за групите със междинни доходи;

- Икономическият статут на страната на генезис – хората от фамилии с ниски приходи е по-малко евентуално да мигрират, до момента в който тези от фамилии със междинни приходи е най-вероятно да го създадат.

Два други фактора – спор и околна среда – окозват въздействие върху насилствената миграция, само че не дават постоянни прогнози за миграционните потоци. Конфликтите нормално пораждат в страните с ниски и небогати приходи, а резултатите от климатичните промени са най-видими в бедните страни (особено в тези в Африка).

Поради серия от комплицирани аргументи (като гранична сигурност, липса на безвреден път и липса на средства) множеството хора в наранени от спорове региони нормално остават там, където са. Когато имат опция за пренасяне, те постоянно са лимитирани в границите на националните граници и затова това съставлява вътрешно разселване, а е миграция. Освен това хората, които са били принудени да мигрират поради спор остават в така наречен световен юг, постоянно в лагери – 85% от разселените лица живеят в разрастващи се страни.

В Европа все по-често се признава, че климатичните промени и проблемите на околната среда имат капацитет да провокират доста наложително пренасяне на население. Това повдига въпросите за неналичието на правна отбрана за този тип бежанци. Според доказателства от Междуправителствения панел за климатични промени в идващите години климатичните промени ще обиден най-много Африка, което може да докара до миграция.