Цветелина Пенкова: Парите на ЕС не са в чекмедже, от българската държава зависи колко от тях ще влязат в нашата икономиката
Eвропейските водачи реализираха единодушие към финансовите параметри на Съюза за идващите 7 години – 1,824 трилиона евро, от които 750 милиарда евро са част от Фонда за възобновяване от корона-кризата в диспути, траяли 5 дни.
Постигането на консенсус е извънредно значим сигнал към европейските жители, държавите-членки и бизнеса, които към този момент имат явен ориентир за това какъв ще е общият европейски бюджет.
Преди да стартират интерпретациите какво значи това за България и дали сме постигнали „ триумф “, желая да подчертая следното:
Българският министър-председател отиде на Съвета без парламентарен мандат. Добра процедура е, преди срещи на върха, да е реализирано национално единодушие към главните цели на страната, които да показа и отбрани в европейското семейство. Пренебрегването на Народното събрание в такива моменти на горещи договаряния отслабва националната позиция.
Във връзка с това, няма по какъв начин да оценим отпуснатите за България общо 29 милиарда евро като достижение, защото ние нямахме авансово сложена цел, която да е обществено оповестена или да е резултат от народен политически спор. Да, средствата номинално са повишени, само че изискванията за тяхното разпределяне са съществено изменени и това ще сътвори трудности пред България. Това не са пари в „ чекмедже “, а евентуален размер от средства. От страната зависи до каква степен ще съумее да ги влага съответно.
Подчертавам, че сумата от 29 милиарда евро е индикативна. Една част от тях, които са по Многогодишната финансова рамка (МФР), се дефинират по съглашение сред Европейска комисия и България, както до в този момент. Другата част са от новосъздадения Фонд за възобновяване.
За да се възползва оптимално от средствата от Фонда за възобновяване, България би трябвало да изготви народен проект за възобновяване на стопанската система след актуалната рецесия. В този проект следва да бъде разказана националната стратегия за промени и вложения. Процесът за одобрение на националните проекти за разпределяне на съответното финансиране може да се опише в резюме в три съществени стъпки:
Първо, в границите на два месеца, националните проекти се преглеждат от Европейска комисия, с цел да се откри съвместимостта с рекомендациите за промени, избрани от Европейския учебен срок. Припомням, че последните отчети за България са сериозни и акцентират структурни проблеми в стопанската система и ръководството.
Второ, оценката на Комисията би трябвало да бъде утвърдена от Икономическия и финансов комитет на Европейския съвет, където заседават всички страни членки.
Трето, Съвета в границите на един месец, би трябвало да даде финално „ зелена светлина “ за всеки народен проект, с цел да бъдат отпуснати финансовите средства.
Обвързването на финансирането с механизъм за господство на закона, разрешава на Съвета да блокира средства с квалифицирано болшинство (15 от 27 страни с общо не по-малко от 65% от популацията на ЕС). За страдание, България се подреди до Полша и Унгария, като проблематична страна и неналичието на промени в битката с корупцията и върховенството на закона са справедлив риск.
Отпускането на средствата по възобновяване (извън МФР) ще зависи от това доколко показаният, от България, проект ще бъде признат от Европейска комисия и останалите страни членки.
Цялостната логичност на идната финансовата рамка на Европейски Съюз е подчинена на зелената концепция и на цифровата промяна. Държавите ще би трябвало да изготвят национални проекти, които ще се правят оценка от Европейска комисия. България към този момент изостава в това отношение, липсват изясненост и разговор за националните ни цели.
Постигането на консенсус е извънредно значим сигнал към европейските жители, държавите-членки и бизнеса, които към този момент имат явен ориентир за това какъв ще е общият европейски бюджет.
Преди да стартират интерпретациите какво значи това за България и дали сме постигнали „ триумф “, желая да подчертая следното:
Българският министър-председател отиде на Съвета без парламентарен мандат. Добра процедура е, преди срещи на върха, да е реализирано национално единодушие към главните цели на страната, които да показа и отбрани в европейското семейство. Пренебрегването на Народното събрание в такива моменти на горещи договаряния отслабва националната позиция.
Във връзка с това, няма по какъв начин да оценим отпуснатите за България общо 29 милиарда евро като достижение, защото ние нямахме авансово сложена цел, която да е обществено оповестена или да е резултат от народен политически спор. Да, средствата номинално са повишени, само че изискванията за тяхното разпределяне са съществено изменени и това ще сътвори трудности пред България. Това не са пари в „ чекмедже “, а евентуален размер от средства. От страната зависи до каква степен ще съумее да ги влага съответно.
Подчертавам, че сумата от 29 милиарда евро е индикативна. Една част от тях, които са по Многогодишната финансова рамка (МФР), се дефинират по съглашение сред Европейска комисия и България, както до в този момент. Другата част са от новосъздадения Фонд за възобновяване.
За да се възползва оптимално от средствата от Фонда за възобновяване, България би трябвало да изготви народен проект за възобновяване на стопанската система след актуалната рецесия. В този проект следва да бъде разказана националната стратегия за промени и вложения. Процесът за одобрение на националните проекти за разпределяне на съответното финансиране може да се опише в резюме в три съществени стъпки:
Първо, в границите на два месеца, националните проекти се преглеждат от Европейска комисия, с цел да се откри съвместимостта с рекомендациите за промени, избрани от Европейския учебен срок. Припомням, че последните отчети за България са сериозни и акцентират структурни проблеми в стопанската система и ръководството.
Второ, оценката на Комисията би трябвало да бъде утвърдена от Икономическия и финансов комитет на Европейския съвет, където заседават всички страни членки.
Трето, Съвета в границите на един месец, би трябвало да даде финално „ зелена светлина “ за всеки народен проект, с цел да бъдат отпуснати финансовите средства.
Обвързването на финансирането с механизъм за господство на закона, разрешава на Съвета да блокира средства с квалифицирано болшинство (15 от 27 страни с общо не по-малко от 65% от популацията на ЕС). За страдание, България се подреди до Полша и Унгария, като проблематична страна и неналичието на промени в битката с корупцията и върховенството на закона са справедлив риск.
Отпускането на средствата по възобновяване (извън МФР) ще зависи от това доколко показаният, от България, проект ще бъде признат от Европейска комисия и останалите страни членки.
Цялостната логичност на идната финансовата рамка на Европейски Съюз е подчинена на зелената концепция и на цифровата промяна. Държавите ще би трябвало да изготвят национални проекти, които ще се правят оценка от Европейска комисия. България към този момент изостава в това отношение, липсват изясненост и разговор за националните ни цели.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ