Европейските лидери можеха да предотвратят войната в Украйна. Европа сама

Европейските водачи можеха да предотвратят войната в Украйна. Европа сама се изолира.

Това декларира Димитър Гърдев, народен представител от Има Такъв Народ и ръководител на Комисията по европейски въпроси в Народното събрание, в подкаста “Гласове ” на Явор Дачков.

Отговаряйки на въпроса какво се случи в Белия дом на срещата на Зеленски и европейските водачи с Тръмп, Гърдев декларира:

- Самото наличие на някои европейските водачи срещата в Белия дом е триумф, защото те бяха изцяло изолирани. Това са опциите на Европа сега. Не можем да чакаме невероятни достижения, откакто самите европейски страни - не всички - се сложиха в това състояние. Те имаха извънредно предимство. Миналите осем години, преди началото на войната, на масата на договарянията против Путин бяха единствено те, нямаше нито един американски или английски представител. Още от Майдана, когато бяха подписани споразуменията през февруари 2014 година, там стоят подписите на Валтер Щайнмайер, в този момент президент на Федералната република, там бяха подписите на Оланд, след това под съглашението “Минск 1 ”, на Макрон под “Минск 2 ”, на Меркел - под тези две огромни съглашения. Руският президент говореше единствено с европейските водачи. Къде бяха Съединените щати? Съединените щати бяха долу на площада. Но за това, че Европа сега е на другата позиция, дори в коридора на договарянията, са си отговорни единствено те. Изпуснаха момента да контролират най-големия европейски въпрос - въпросът за войната на Европейския континент. Това е най-голямата война след Втората международна война и тези хора, които изброих с съответни имена, можеха да предотвратят войната. Ако имаха лични оферти, съглашения, даже в горещата фаза на войната, както видяхме, че Турция има предложение за контролиране на спора, Индия има, Китай, Организация на обединените нации има предложение. Видяхме и предлагането на Доналд Тръмп. Но европейското предложение внезапно изчезна.

- Когато стъпи в служба Доналд Тръмп, имаше известно съмнение кой ще бъде неговият човек в Европа. Тогава най-големият съперник беше Джорджа Мелони. И в действителност Италия, като доста по-голяма страна от западната зона, една от страните основателки, имаше по-голяма тежест. Сега виждаме, че Мелони седи в коридора, подредена на опашката дружно с Мерц и Макрон, до момента в който Орбан получи този жест. Самият факт, че той е привилегирован от американския президент, ясно демонстрира, че той ще работи интензивно с него и в бъдеще.

- Ще се върна малко обратно. Когато Украйна афишира самостоятелност и след това се водят доста тежки договаряния с страните, които са били в състава на Съюз на съветските социалистически републики и на чиято територия са ситуирани тежките балистични ракети с нуклеарно оръжие - Казахстан, Украйна, тогава точно в Будапеща е подписан този меморандум, в който държавите-гаранти са Съединени американски щати, Англия, Руската федерация и в който се споделя, че Украйна непринудено би трябвало да съобщи нуклеарните си бойни глави и тежките междуконтинентални ракети SS-18 “Satan ”, най-тежката ракета и сега. Президентът Кучма беше шеф на завода, който я разработваше. Същевременно Украйна получава гаранции за сигурност от тези три страни, като удостоверява своя безядрен статут. В момента, в който стартира горещата фаза и войната, извадиха този контракт и се оказа, че в действителност Съединени американски щати и Англия не са го утвърдили, тъй като по него трябваше да дават доста пари. Така че не можаха да стъпят върху него. Но той даваше гаранция и на Русия, и на Украйна, даваше гаранция от Англия и Съединени американски щати. Ако срещата бъде извършена в Будапеща, това ще бъде сигнал, че тук към този момент ще има различен контракт, в който в действителност да има гаранции, които да понижат безпокойството на главните страни - на Украйна, Руската федерация, само че и на Европа също.

- Срещата Тръмп-Путин бе плод на постигнатите от преговорните екипи договорености. Нямаше по какъв начин там да има някакво шумно “Уау! ”: американският президент не може да подписва от името на друга страна - Украйна, контракт, който да постави завършек на войната. Всъщност в Аляска се видя, че задачите са доста по-високи, в сравнение с прекъсване на огъня, а точно правенето на пълномащабно спокойно съглашение, което, както самият Доналд Тръмп съобщи, да не бъде за две-три години, а да има дълготраен темперамент. Украйна е участвала на разискването на това съглашение, само че напълно естествено американският президент не може да го подпише от името на Украйна. Затова след това доста бързо видяхме срещите на Зеленски в Белия дом, на европейските водачи, които отидоха там, с цел да го поддържат, с цел да не бъде безусловно уязвим след предходната среща с американската администрация и свадите там. Два-три дни по-късно, към този момент има подготвеност за тристранна среща сред Владимир Путин, Володимир Зеленски и Доналд Тръмп. Ето ги резултатите, които са следствия от сделката в Аляска.

- Изключително тежки са изискванията и за двете страни. Доналд Тръмп сподели “Ако всяка една от страните си тръгне леко недоволна, това значи, че договорката е добра. Това е остарялата максима в дипломацията, когато знаеш, че нещо си отстъпил, само че и нещо си получил, тогава всеки един получава задоволство, тъй като е доста значимо по какъв начин ще бъде показано това решение, да не го назоваваме договорка, и в Украйна, и в Русия, по какъв начин ще бъде показано, както се споделяше “и на армията, и на народа ”. Жертвите са големи, армията е изнесла цялата война, народът също. И всяко едно малко оттегляне на общества, които са нагнетявани в продължение на години с агитация, с всички форми на пропаганда, с цел да бъдат настървени да се включат интензивно в тази война, може да разклати самата власт и в Украйна, и в Русия.

- Най-голямата опасност за Владимир Путин сега не е демократичната му съпротива, тя е измерима - видя се на толкоз избори, че не могат да минат 1,3%. Но какво видяхме във войната в Украйна? Най-голямата опасност в действителност са крайните националисти. Метеж от най-близкия му човек - Пригожин и цялата “Вагнер ” потегли против Кремъл. Да не забравяме и героя от съпротивата след Майдана - Гиркин, който в действителност оглави протеста на Донецк и Луганск, той отбраняваше Славянск, отиде там и непосредствено ги провежда. Само поради няколко поста в интернет - четиригодишна действителна присъда. Суровикин - главнокомандващият, който беше извикан от Сирия, когато се видя, че войната затъва, и той стабилизира фронта. Той действително провежда по този начин защитата, че украинската войска не съумя в лятната си контраатака, готова толкоз усърдно. Суровикин също беше махнат и никой не знае къде е. Командващият 58-ма войска ген. Попов, който отбраняваше Крим, извънредно известен, също с присъда по неразбираеми обвинявания. Много забавно, че както го осъдиха по тези обвинявания, по този начин и го наградиха - също неразбираемо за какво. Но неговото предпочитание да отиде като доброволец на фронта изрично беше отхвърлено точно поради изключителната му известност. Неговата позивна е “Спартак ”, той наричаше личната си войска “Гладиаторите ”. Тези хора, които са били на фронта и са видели истината, са най-голямата опасност, разправят се с тях безусловно безжалостно и по тази причина най-голямата опасност за властта в Кремъл е точно какво ще се случи след края на войната, когато се върнат демобилизираните елементи и техните командири стартират да описват за истината и дали тези отстъпки са съотносими с дадените жертви.

- Украйна е мултиетническа страна, там имаме доста огромно българско малцинство - 250-300 хиляди души. Тези наши сънародници би трябвало да получат отбрана, тя би трябвало да бъде обезпечена от законна власт, с която може българското външно министерство и страната България да поеме задължения и да изисква опазване на всички техни права. Затова България държи на държавността в Украйна, на стабилизирането на страната. За нас, за страните, граничещи с Украйна, разпадът е извънредно противен. Много по-различно наподобява тази война за нас, в сравнение с за страни на 2000-2500 км от спора.

- Украйна беше мотивът за срещата Путин-Тръмп. Украйна беше плашилото - това не го споделям с подигравка, в действителност беше по този начин. Тази война сподели, че може да ескалира и да се стигне, първо, до паневропейска война, а по-късно до международна война. Много огромен риск, тъй като въпросът беше единствено на политическо решение. Това беше мотивът за тази среща и естествено, че не е единствената ѝ тематика. Както загатнах, Украйна е отработена от преговорните екипи, това е конкретика. Но стратегическите въпроси, общата константа на връзките постоянно са в прерогативите на най-високото равнище - на президентите. Там към този момент няма конкретика, има интерпретация. Затова Украйна беше отиграна на тази среща в Аляска, тя беше отработена, беше въпрос на “да - не ”. Така че останалите два часа са били по други тематики. Интересно какво са обсъждали тези хора и защо са се споразумели и за какво беше анулирана конференцията, действително имаше единствено изказвания. Беше анулиран обядът. Станало е нещо в бърз порядък. Основният въпрос е бил решен и оттова нататък бързо би трябвало да се закрие, само че има изрично индикации за това, че срещата е траяла по другите две тематики.

- Още на първата среща в Рияд Украйна беше трета точка - публично всеки може да го види в официалното съобщение. Първата точка е интернационалната сигурност, нова система за сигурност. Международната система се градеше на няколко съществени контракта и всички те бяха анулирани - Договорът за противоракетната защита, Договорът за ракетите със междинен и дребен обхват, Договорът за лимитираните въоръжени сили в Европа, остана Договорът за стратегическите настъпателни въоръжения. И по тази причина първа точка от дневния ред на Русия и Съединени американски щати е нова система за стратегическа сигурност. Ние сме на лимита на цялостен разпад на системата за интернационална сигурност и по тази причина този въпрос е първа точка.

- Втора точка беше стопанската система, а точно взаимно създаване и допускане на американски компании и взаимни джойнт венчър компании с Руската федерация, главно в полярната зона на Арктика. Какво има там? Там са 30% от залежите на газ, към 17% на нефт, това са единствено разузнатите находища все още. Около 37 от 40 най-редки метали. Никой не знае какво още има там. Тук разбираме за какво президентът Тръмп толкоз доста упорства Канада и Гренландия да влязат надали не като щати, тъй като Съединени американски щати граничат с Арктика единствено с Аляска. Само това е земята, която дава опция за достъп до тези запаси. Ако включи Канада и Гренландия, към този момент Руската федерация и американските компании си разделят на половина тези големи запаси. Това ще промени енергийната карта на света. Това е най-малкият път на земята сред Съединени американски щати и Русия. Вследствие на световното стопляне Северният морски път е отворен целогодишно. Неслучайно Путин сподели на Тръмп “Здравей, съседе! ”. Така че всеки един от тях има доста огромен интерес да си поделят Арктика. Руските компании, с цел да излязат от изолацията, да доближат до най-големия пазар на света - Съединени американски щати. Същевременно Съединени американски щати да излязат от тази непрекъсната, от времето на Никсън, взаимозависимост от Близкия изток, Саудитска Арабия, от арабския свят, от Израел, палестинския спор, от войната в Иран и останалите неща, свързани с най-големия източник за доставки. Всеки един има какво да предложи. Америка може да предложи технологии за извличане на тези запаси. Какво може да предложи Русия, с изключение на концесиите? Тя може да предложи най-големия флот ледоразбивачи на земята. Съединени американски щати имат четири, Русия има 12, измежду тях няколко с атомни реактори.

- Къде е Китай? Китай съобщи, че желае доста интензивно да взе участие в създаването на Арктика със свои финансирания и компании. Сега сега го няма на тази среща в Аляска. Тази война сподели няколко неща. Показа, че Русия не може да разчита на Китай в цялостен мащаб. Показа, че Китай гледа личния си интерес. Показа, че те са подготвени да купуват с голям вкус съветските газ и петрол на минимални цени, само че не са подготвени да разширят газопреносната и нефтопреносната мрежа на Русия до личната си страна. Виждайки, че Русия е притисната в ъгъла с тази война, китайското управление поставяше въпроса, че те би трябвало да го изградят със личните са пари, а в действителност пазарът е техен. Русия видя, че Китай играе своя игра. Докато Северна Корея даде всичко - 700 хиляди снаряда за една година, бойци, които участваха във връщането на превзетите територии, които девет месеца държаха украинските сили в Курска област.

Източник " Гласове "