Могат ли Airbus, Thales и Leonardo да детронират космическия шампион SpaceX?
Европейските компании Airbus, Thales и Leonardo готвят обединение на своите галактически подразделения. Крайната цел на договорката е основаването на " европейски първенец ", който да детронира водача в промишлеността за сателитна съгласуваност SpaceX на Илон Мъск.
Новата група ще сплотява 30 обекта в Европа и ще има над 25 000 чиновници. Общите ѝ годишни доходи се чака да надвишават 6,5 милиарда евро. Според Financial Times френско-германската Airbus ще има 35% от обединеното дружество, а останалите две компании – по 32,5% всяка.
Врагът на моя зложелател е мой другар
Thales, която е основана във Франция, и Airbus са яростни съперници на пазара на огромни телекомуникационни спътници, осигуряващи телевизионно лъчение и съгласуваност от геостационарна орбита (на към 36 000 км от Земята), от години. Но с стартирането на високоскоростен интернет от ниска околоземна орбита (до 2000 км над Земята) – което изисква по-малки вложения и обезпечава по-добро качество, бизнесът на двете компании се оказва под мощен напън.
Лице на тази смяна е американската Starlink. Стартъпът на Илон Мъск небрежно натрупа 7 милиона клиенти, измежду тях и доста държавни управления – пазар, до неотдавна непокътнат за доставчиците на геостационарна сателитна връзка.
Затова и съперниците сплотяват сили дружно с италианската Leonardo (доставчикът на медицински хеликоптери за България), като се надяват, че това ще докара до основаването на по-ефективна и гъвкава галактическа компания – способна да се конкурира със SpaceX. Преговорите са лишили повече от година, защото първоначално е имало обилни разминавания.
Това не е първaта сходна самодейност, в която вземат участие Airbus и Leonardo. През 2001 година те основават съвместнo европейско дружество за произвеждане на ракети дружно с BAE Systems. MBDA е първият взаимен план от сходен мащаб на другояче конкуриращите се Франция, Италия и Обединеното кралство.
Starlink е надалеч напред
Airbus, Thales и Leonardo играят значима роля в производството на информационни спътници и военни системи, само че не оферират лични комерсиални интернет услуги. Техните пазарни дялове в световното произвеждане на спътници се правят оценка на сред 5 и 15%, до момента в който SpaceX – посредством Starlink – към този момент държи над 50% от дейните информационни спътници в ниска орбита. Сателитната мрежа към този момент дава услуги в Европа, Северна и Южна Америка, Австралия, елементи от Азия и Африка и труднодостъпни региони като Арктика, морски платформи, планински райони и зони на бедствия.
През 2025 година SpaceX започва и мобилната услуга Starlink Direct-to-Cell, която разрешава директна връзка сред мобилни телефони и спътници. Този план може да се окаже гражданска война за телекомуникациите, изключително в райони без наземна инфраструктура.
Чисто финансово, Starlink към този момент е гръбнакът на SpaceX. По оценки на Bloomberg и The Information, приходите от услугата за 2025 година се чака да надвишават 10 милиарда $ - повече от половината от общите на компанията. Затова и компанията на Илон Мъск възнамерява да усили съзвездието си до 12 000 спътника до края на 2027 година, а лицензите ѝ разрешават този брой да доближи 42 000.
В същото време основаването на европейски галактически първенец се нуждае от благословията на Европейски Съюз. Администрацията на блока нееднократно е показвала, че може да бъде извънредно мудна във взимането на значими решения, само че този път по всичко проличава, че би трябвало да се работи бързо.
Брюксел би трябвало да си е взел поука от първите дни на втория мандат на Доналд Тръм в Белия дом, когато Мъск разгласи, че ще спре достъпа на украинската войска до системата Starlink. Това повдигна дебата до каква степен Европа би могла да замести сателитните услуги на американската компания, в случай че се наложи. Изводите не бяха изключително обнадеждаващи. Оттогава сателитните връзки влязоха в дебата за създаване на модерни бойни качества на блока.
На този декор очертаващата се договорка сред Airbus, Thales и Leonardo може да се окаже тъкмо това, от което се нуждае европейската сигурност.
Новата група ще сплотява 30 обекта в Европа и ще има над 25 000 чиновници. Общите ѝ годишни доходи се чака да надвишават 6,5 милиарда евро. Според Financial Times френско-германската Airbus ще има 35% от обединеното дружество, а останалите две компании – по 32,5% всяка.
Врагът на моя зложелател е мой другар
Thales, която е основана във Франция, и Airbus са яростни съперници на пазара на огромни телекомуникационни спътници, осигуряващи телевизионно лъчение и съгласуваност от геостационарна орбита (на към 36 000 км от Земята), от години. Но с стартирането на високоскоростен интернет от ниска околоземна орбита (до 2000 км над Земята) – което изисква по-малки вложения и обезпечава по-добро качество, бизнесът на двете компании се оказва под мощен напън.
Лице на тази смяна е американската Starlink. Стартъпът на Илон Мъск небрежно натрупа 7 милиона клиенти, измежду тях и доста държавни управления – пазар, до неотдавна непокътнат за доставчиците на геостационарна сателитна връзка.
Затова и съперниците сплотяват сили дружно с италианската Leonardo (доставчикът на медицински хеликоптери за България), като се надяват, че това ще докара до основаването на по-ефективна и гъвкава галактическа компания – способна да се конкурира със SpaceX. Преговорите са лишили повече от година, защото първоначално е имало обилни разминавания.
Това не е първaта сходна самодейност, в която вземат участие Airbus и Leonardo. През 2001 година те основават съвместнo европейско дружество за произвеждане на ракети дружно с BAE Systems. MBDA е първият взаимен план от сходен мащаб на другояче конкуриращите се Франция, Италия и Обединеното кралство.
Starlink е надалеч напред
Airbus, Thales и Leonardo играят значима роля в производството на информационни спътници и военни системи, само че не оферират лични комерсиални интернет услуги. Техните пазарни дялове в световното произвеждане на спътници се правят оценка на сред 5 и 15%, до момента в който SpaceX – посредством Starlink – към този момент държи над 50% от дейните информационни спътници в ниска орбита. Сателитната мрежа към този момент дава услуги в Европа, Северна и Южна Америка, Австралия, елементи от Азия и Африка и труднодостъпни региони като Арктика, морски платформи, планински райони и зони на бедствия.
През 2025 година SpaceX започва и мобилната услуга Starlink Direct-to-Cell, която разрешава директна връзка сред мобилни телефони и спътници. Този план може да се окаже гражданска война за телекомуникациите, изключително в райони без наземна инфраструктура.
Чисто финансово, Starlink към този момент е гръбнакът на SpaceX. По оценки на Bloomberg и The Information, приходите от услугата за 2025 година се чака да надвишават 10 милиарда $ - повече от половината от общите на компанията. Затова и компанията на Илон Мъск възнамерява да усили съзвездието си до 12 000 спътника до края на 2027 година, а лицензите ѝ разрешават този брой да доближи 42 000.
В същото време основаването на европейски галактически първенец се нуждае от благословията на Европейски Съюз. Администрацията на блока нееднократно е показвала, че може да бъде извънредно мудна във взимането на значими решения, само че този път по всичко проличава, че би трябвало да се работи бързо.
Брюксел би трябвало да си е взел поука от първите дни на втория мандат на Доналд Тръм в Белия дом, когато Мъск разгласи, че ще спре достъпа на украинската войска до системата Starlink. Това повдигна дебата до каква степен Европа би могла да замести сателитните услуги на американската компания, в случай че се наложи. Изводите не бяха изключително обнадеждаващи. Оттогава сателитните връзки влязоха в дебата за създаване на модерни бойни качества на блока.
На този декор очертаващата се договорка сред Airbus, Thales и Leonardo може да се окаже тъкмо това, от което се нуждае европейската сигурност.
Източник: boulevardbulgaria.bg
КОМЕНТАРИ