Наш политолог пред в. Монд: Изградена в страха от миналото, днес Европа се бои от бъдещето
Европейските избори през погледа на българския политолог Иван Кръстев предлага в електронното си издание френският в. "Монд ". В изявлението, озаглавено "Изградена в страха от предишното, през днешния ден Европа се бои от бъдещето ", Иван Кръстев дефинира като един от залозите на тези избори заминаването на работещите и студентите от източните и южните страни в един Европейски съюз, изпаднал в рецесия на еднаквост и опасяващ се от вероятен разпад.
"Монд " напомня, че в книгата си "След Европа " той проучва отражението на миграционната рецесия през 2015 година и заплахата от накъсване на Европа след Брекзита.
На въпрос на изданието дали е допустимо раздробяване на Европа, българският политолог дава отговор, че заплахата е изцяло действителна. Според него обаче понятието за разпад се възприема доста друго в другите страни.
За Париж и Берлин Европа на две скорости е крачка към интеграцията, до момента в който на изток на това се гледа като на начало на разпадането на общностния план. Смисълът е друг съгласно политическото позициониране. По-малко Европа се възприема като реализиране на ново равновесие от суверенистите, до момента в който федералистите виждат в това първи проблясъци на дезинтеграция, показва Иван Кръстев.
По думите му нито една огромна политическа мощ отвън Англия, даже и евроскептиците, не приканват през днешния ден за разрушение на Европейския съюз. Той дава образец със Съветския съюз и Югославия на времето, когато разпадането е непредвиден резултат от развой на промяна или на акомодация, подет точно с цел да се реализира възобновяване. Това е нещо като банкова рецесия, при която вложителите, искащи непременно да си получат парите, форсират срутва. Ако опасявайки се за Европа европейските държавни управления стартират да взимат от ден на ден защитни ограничения, смятайки, че ще избегнат най-лошото, това може да форсира нейния срив, предизвестява Кръстев.
Интервюиращият от "Монд " напомня, че сривът на Съюз на съветските социалистически републики е пристигнал от сърцето на империята, а не от нейната външна страна и пита дали е допустимо по този начин да стане и с Европейския съюз. В отговор Иван Кръстев акцентира, че фактически, сривът на Съюз на съветските социалистически републики, това не е независимостта на балтийските страни или на Грузия. В края на 1980-те години Русия е решила, че към този момент не е в неин интерес да заплаща за републиките в Централна Азия и се е пробвала да сътвори по-хомогенен съюз с Беларус и Украйна. Това е бил същинският детайл, отприщил почналия разпад, най-много в мисленето на политиците, както и на публичното мнение, отбелязва политологът. Според него, допустимо е същото да стане в Европа, в случай че един ден Франция и Германия решат, че съюзът, подобен какъвто е, към този момент не е в техен интерес. В момента по едно и също време се конкретизират да противоположни феномена. От една страна с Брекзит силите, борещи се за излизане от Европейски Съюз или за разпадането му в този момент позамлъкнаха - да вземем за пример като Марин Льо Пен във Франция. От друга страна има мощно придвижване за отменяне на елитите и институциите, по-специално европейските, упреквани, че не служат за нищо. Поддръжниците на тази доктрина настояват, че държат на Европейския съюз, само че са подготвени да се откажат от някои съществени полезности.
Ако се лимитират прерогативите на Централната банка, Германия ще остане ли в съюза? Ако се възстановят границите, по какъв начин ще реагират доста от страните? Пропастта сред желанията на публичното мнение и на политиците и последствията от някои решения може да форсира този срив, без никой да е желал това, акцентира Иван Кръстев в изявлението за в. "Монд ".
"Монд " напомня, че в книгата си "След Европа " той проучва отражението на миграционната рецесия през 2015 година и заплахата от накъсване на Европа след Брекзита.
На въпрос на изданието дали е допустимо раздробяване на Европа, българският политолог дава отговор, че заплахата е изцяло действителна. Според него обаче понятието за разпад се възприема доста друго в другите страни.
За Париж и Берлин Европа на две скорости е крачка към интеграцията, до момента в който на изток на това се гледа като на начало на разпадането на общностния план. Смисълът е друг съгласно политическото позициониране. По-малко Европа се възприема като реализиране на ново равновесие от суверенистите, до момента в който федералистите виждат в това първи проблясъци на дезинтеграция, показва Иван Кръстев.
По думите му нито една огромна политическа мощ отвън Англия, даже и евроскептиците, не приканват през днешния ден за разрушение на Европейския съюз. Той дава образец със Съветския съюз и Югославия на времето, когато разпадането е непредвиден резултат от развой на промяна или на акомодация, подет точно с цел да се реализира възобновяване. Това е нещо като банкова рецесия, при която вложителите, искащи непременно да си получат парите, форсират срутва. Ако опасявайки се за Европа европейските държавни управления стартират да взимат от ден на ден защитни ограничения, смятайки, че ще избегнат най-лошото, това може да форсира нейния срив, предизвестява Кръстев.
Интервюиращият от "Монд " напомня, че сривът на Съюз на съветските социалистически републики е пристигнал от сърцето на империята, а не от нейната външна страна и пита дали е допустимо по този начин да стане и с Европейския съюз. В отговор Иван Кръстев акцентира, че фактически, сривът на Съюз на съветските социалистически републики, това не е независимостта на балтийските страни или на Грузия. В края на 1980-те години Русия е решила, че към този момент не е в неин интерес да заплаща за републиките в Централна Азия и се е пробвала да сътвори по-хомогенен съюз с Беларус и Украйна. Това е бил същинският детайл, отприщил почналия разпад, най-много в мисленето на политиците, както и на публичното мнение, отбелязва политологът. Според него, допустимо е същото да стане в Европа, в случай че един ден Франция и Германия решат, че съюзът, подобен какъвто е, към този момент не е в техен интерес. В момента по едно и също време се конкретизират да противоположни феномена. От една страна с Брекзит силите, борещи се за излизане от Европейски Съюз или за разпадането му в този момент позамлъкнаха - да вземем за пример като Марин Льо Пен във Франция. От друга страна има мощно придвижване за отменяне на елитите и институциите, по-специално европейските, упреквани, че не служат за нищо. Поддръжниците на тази доктрина настояват, че държат на Европейския съюз, само че са подготвени да се откажат от някои съществени полезности.
Ако се лимитират прерогативите на Централната банка, Германия ще остане ли в съюза? Ако се възстановят границите, по какъв начин ще реагират доста от страните? Пропастта сред желанията на публичното мнение и на политиците и последствията от някои решения може да форсира този срив, без никой да е желал това, акцентира Иван Кръстев в изявлението за в. "Монд ".
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ