Георги Димов, водач на евролистата на Атака: Първо да оправим главните неща – демография, доходи, геополитика
Европейските избори наближават, а България би трябвало да избере своите нови представители в Европейския парламент. И в този момент доста познати политици желаят да станат евродепутати, само че през днешния ден Actualno.com беседва с едно ново лице, което има вяра, че с цел да си сполучлив политик, би трябвало да вярваш в своите визии и да защитаваш енергично идеите, които считаш за верни. Представяме Ви втората част от диалога ни с лидера на евролистата на партия " Атака " доктор Георги Димов.
Извън огромни Ви цели като европейската минимална заплата, нарастването на еврофондовете за България и битката за " Южен поток ", кои са другите цели, които ще преследвате, в случай че станете евродепутат?
На процедура всеки в България се усеща безнаказан – виждаме етнически групи, които се усещат безнаказани, пазят ги извън. Битова престъпност, хората хем нямат пари, хем живеят в неустановеност. Що се отнася до еврофондовете, по-доброто решение е посредством тях да се подтикват младежи да упражняват значими специалности в България.
Макар реализацията на „ Южен поток ” в този момент да наподобява невъзможна, кои са най-важните условия, с цел да стане въпреки всичко " Южен поток " факт по остарелия маршрут през Черно море, от които не бихте отстъпили?
При предизборната си обиколка желаех да видя тръбите за „ Южен поток ”, само че седи единствено изкопът, тръбите от дълго време са вдигнати. Чисто механически има метод " Южен поток " да се възвърне. Има доста проучвания в западните медии, които посочваха, че тежестта на Източна Европа минава в Югоизточна Европа и то най-много поради България и " Южен поток ". Когато Европа е енергийно подвластна и то от газ и когато този газ идва от България, ние държим кранчето. Някои ще кажат, че малко или доста руснаците го държат – не, в противен случай, ние го държим, можем да спрем по всеки един метод това нещо. Виждате Украйна, която вземаше големи такси, когато стопираха внезапно да ѝ дават тези такси, тя нададе писък.
България щеше да завоюва големи пари от такси, щеше да има голям брой работни места – единствено защитата какъв брой пари щеше да взема от там. Говорим за големи заплати. А представете си и " Южен поток ", и " Белене " да работят, представете си какви заплати щяха да бъдат, представете си минимална европейска ставка – щеше да има едно преселение от българи към България, това щеше да стане за 1-2 години.
" Южен поток " би трябвало да ни е обеца на ухото – по какъв начин загубихме два огромни енергийни плана, по какъв начин с еуфория одобряваме един доста по-малък план, т.е. да сме медиатор на газ от Турция и по какъв начин разбираме, че в случай че не създадем и това нещо, не можем да оцелеем на газовата карта. А в случай че не оцелеем на газовата карта, ще бъдем страна без значение. Тук се появява двойният стандарт – " Северен поток " го има, " Южен поток " го няма. Така са направени нещата, че на нас да ни е неразрешено, а " Северен поток " да е позволено, изискванията са едни и същи – това би трябвало да ни е обеца на ухото.
Кои са най-големите провокации пред Европейски Съюз през идващия мандат на Екологичен потенциал и кои би трябвало да са провокациите пред Европейски Съюз?
Има два пътя – единият е Европа да остане на неолибералния път, на който Европа наподобява прелестна, само че няма стопанска система, няма демография, няма войска – единствено тази мека мощ посредством НПО-тата и мейнстрийма, които в действителност я изяждат от вътрешната страна. Т.е. Европа, залята от мигранти, умираща Европа, слаба Европа. Другият път е Европа на отчествата и нациите.
В Европа има един вътрешен спор на райони, тъй като раздробена Европа се владее по-добре. Има конфронтация сред Юга и Севера, сред Германия и Полша, сред Италия и Германия, сред Гърция и Германия, сред Франция и още няколко други страни, т.е. назрява спор. Това би трябвало да се потуши и ще стане посредством Европа на отчествата и нациите, т.е. Европа без англосаксонския свят, Европа мощна, обединена с ресурсите на Русия. Европа би трябвало да се върне към славните си години отпреди Първата международна война и Европа е имала подобен интервал – след Френската гражданска война, Европа влиза в консервативния си интервал, след Виенския конгрес и това са най-славните ѝ години, така наречен " Бел епок ". След Втората международна война Европа е залята от идеологии – фашизъм, болшевизъм, и в този момент неолиберализъм.
Някои от експертите икономисти споделят, че Маркс не съумя да убие капитализма, само че неолиберализмът съумя да го премаже. Сега няма ляво и дясно – парите са съсредоточени в 1% от хората. Този трансхуманизъм и напредъкът на машините – всичко това ще докара до по-малко от 1% от хората, няколко семейства, които ще владеят целия свят. Това е мрачното бъдеще по Оруел. Другото бъдеще е мощните страни, мощна България като страна, която отстоява своя народен интерес, хората живеят както преди 89-та година – не лимитирани от нещо, само че с икономическа сигурност и непоклатимост. Правя тази алюзия с 89-та година, с цел да подчертая, че отново би трябвало да се построи един социум – хората да бъдат солидарни, не всеки да ненавижда всеки.
Интервю на Ивайло Ачев
Извън огромни Ви цели като европейската минимална заплата, нарастването на еврофондовете за България и битката за " Южен поток ", кои са другите цели, които ще преследвате, в случай че станете евродепутат?
На процедура всеки в България се усеща безнаказан – виждаме етнически групи, които се усещат безнаказани, пазят ги извън. Битова престъпност, хората хем нямат пари, хем живеят в неустановеност. Що се отнася до еврофондовете, по-доброто решение е посредством тях да се подтикват младежи да упражняват значими специалности в България.
Макар реализацията на „ Южен поток ” в този момент да наподобява невъзможна, кои са най-важните условия, с цел да стане въпреки всичко " Южен поток " факт по остарелия маршрут през Черно море, от които не бихте отстъпили?
При предизборната си обиколка желаех да видя тръбите за „ Южен поток ”, само че седи единствено изкопът, тръбите от дълго време са вдигнати. Чисто механически има метод " Южен поток " да се възвърне. Има доста проучвания в западните медии, които посочваха, че тежестта на Източна Европа минава в Югоизточна Европа и то най-много поради България и " Южен поток ". Когато Европа е енергийно подвластна и то от газ и когато този газ идва от България, ние държим кранчето. Някои ще кажат, че малко или доста руснаците го държат – не, в противен случай, ние го държим, можем да спрем по всеки един метод това нещо. Виждате Украйна, която вземаше големи такси, когато стопираха внезапно да ѝ дават тези такси, тя нададе писък.
България щеше да завоюва големи пари от такси, щеше да има голям брой работни места – единствено защитата какъв брой пари щеше да взема от там. Говорим за големи заплати. А представете си и " Южен поток ", и " Белене " да работят, представете си какви заплати щяха да бъдат, представете си минимална европейска ставка – щеше да има едно преселение от българи към България, това щеше да стане за 1-2 години.
" Южен поток " би трябвало да ни е обеца на ухото – по какъв начин загубихме два огромни енергийни плана, по какъв начин с еуфория одобряваме един доста по-малък план, т.е. да сме медиатор на газ от Турция и по какъв начин разбираме, че в случай че не създадем и това нещо, не можем да оцелеем на газовата карта. А в случай че не оцелеем на газовата карта, ще бъдем страна без значение. Тук се появява двойният стандарт – " Северен поток " го има, " Южен поток " го няма. Така са направени нещата, че на нас да ни е неразрешено, а " Северен поток " да е позволено, изискванията са едни и същи – това би трябвало да ни е обеца на ухото.
Кои са най-големите провокации пред Европейски Съюз през идващия мандат на Екологичен потенциал и кои би трябвало да са провокациите пред Европейски Съюз?
Има два пътя – единият е Европа да остане на неолибералния път, на който Европа наподобява прелестна, само че няма стопанска система, няма демография, няма войска – единствено тази мека мощ посредством НПО-тата и мейнстрийма, които в действителност я изяждат от вътрешната страна. Т.е. Европа, залята от мигранти, умираща Европа, слаба Европа. Другият път е Европа на отчествата и нациите.
В Европа има един вътрешен спор на райони, тъй като раздробена Европа се владее по-добре. Има конфронтация сред Юга и Севера, сред Германия и Полша, сред Италия и Германия, сред Гърция и Германия, сред Франция и още няколко други страни, т.е. назрява спор. Това би трябвало да се потуши и ще стане посредством Европа на отчествата и нациите, т.е. Европа без англосаксонския свят, Европа мощна, обединена с ресурсите на Русия. Европа би трябвало да се върне към славните си години отпреди Първата международна война и Европа е имала подобен интервал – след Френската гражданска война, Европа влиза в консервативния си интервал, след Виенския конгрес и това са най-славните ѝ години, така наречен " Бел епок ". След Втората международна война Европа е залята от идеологии – фашизъм, болшевизъм, и в този момент неолиберализъм.
Някои от експертите икономисти споделят, че Маркс не съумя да убие капитализма, само че неолиберализмът съумя да го премаже. Сега няма ляво и дясно – парите са съсредоточени в 1% от хората. Този трансхуманизъм и напредъкът на машините – всичко това ще докара до по-малко от 1% от хората, няколко семейства, които ще владеят целия свят. Това е мрачното бъдеще по Оруел. Другото бъдеще е мощните страни, мощна България като страна, която отстоява своя народен интерес, хората живеят както преди 89-та година – не лимитирани от нещо, само че с икономическа сигурност и непоклатимост. Правя тази алюзия с 89-та година, с цел да подчертая, че отново би трябвало да се построи един социум – хората да бъдат солидарни, не всеки да ненавижда всеки.
Интервю на Ивайло Ачев
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ