“Невъзможно е да се откажат”: Европа призна високата си зависимост от Русия
Европейските газови складове са запълнени до краен лимит. Резервите обаче единствено краткотрайно компенсират дефицита на доставки, чиято непоклатимост в последно време е под огромен въпрос. Ето за какво Европейски Съюз внася рекордни количества ВПГ от Русия. И Европейската комисия призна, че не може без глобени горива. Защо го отхвърлиха единствено на думи?
Рекорден импорт
Европейски Съюз от дълго време упорства покупките на съветски газ да бъдат сведени до нула. Включително от Чехия, Словакия, България, Латвия, Полша.
Природният газ идва в Източна Европа по тръбопроводи от Русия или Азербайджан, втечненият газ от Катар, Съединени американски щати, Малайзия, Нигерия, Алжир, Норвегия и още веднъж Русия.
Но Западна Европа също на драго сърце купува съветския ВПГ, и то от ден на ден и повече. Така предходната година Русия се оказа вторият снабдител след Съединени американски щати, осигурявайки, съгласно “Кеплер ”, 16% от общия импорт.
Усилията са напразни
И Европейски Съюз продължава да усилва покупките - макар желанието да ги изостави изцяло до 2027 година
Според неправителствената организация “Глобал Уитнес ” през първите седем месеца на 2023 година Белгия и Испания станаха вторият и третият максимален консуматор на съветски ВПГ след Китай.
През лятото на 2022 година Европейски Съюз наложи наказания, намалявайки, съгласно оценките на Евростат, съветския дял във вноса на нефт и петролни артикули до два %, а газ - до 13%.
„ Удивително е, че са положени толкоз доста старания, с цел да се отървем от тръбопроводния газ от Русия, единствено с цел да го сменяем с доставки с кораби “, възхищава се Джонатан Нороня-Гант, експерт по изкопаеми горива в “Глобал Уитнес ”. „ Европейските компании към момента изпращат милиарди до Москва ”, добавя той.
Няма опция
Изглежда европейските управляващи към този момент не могат да спорят с очевидното. Заместник-председателят на Европейската комисия Марош Шефчович призна, че цялостният отвод от съветски газ е „ съвсем невъзможна задача “.
От януари до ноември предходната година Русия (тръбопроводен газ и ВПГ) съставлява към една четвърт от вноса на Европейски Съюз. Друга четвърт е от Норвегия, а 11,6% от Алжир. Съединени американски щати, Катар и Нигерия обезпечават 25,7 %.
Континентът обаче се е сблъсквал с неустойчивост на тези доставки повече от един път. По този метод, когато цените на газа паднат в Европа, ВПГ неотложно се насочва към азиатския пазар. Поради тази причина вносът падна до съвсем двугодишно дъно през юли. Газовозите откарваха горивото там, където беше по-скъпо.
През август цените скочиха още веднъж поради новините за идни стачки в трите съществени завода за ВПГ в Австралия, които направляваха седем % от международния пазар. Сега митингите са в разгара си и това към този момент не е смешка: рисковете от сривове стават все по-реални. Само една двуседмична стачка се чака да понижи доставките с милион тона. И азиатският фактор още веднъж влиза в деяние.
Газът от Австралия рядко доближава европейските крайбрежия. Въпреки това, в случай че купувачите в Азия са принудени да търсят други възможности, те ще бъдат в директна конкуренция с Европа.
Не се получава
Зелените старания на Европейски Съюз също към момента не дават плод. През февруари 2022 година Европейската комисия започва проекта “Презареди Европейски Съюз ”. Целта е да се усили потреблението на възобновими енергийни източници, да се понижи и разнообрази общото ползване на сила. В Германия бяха затворени последните АЕЦ и страната трябваше да внася рекордни количества ток. Възобновяемите източници се оказаха нежизнеспособни.
Това удари тежко немската промишленост. Скъпият импорт на електричество усили индустриалните разноски. Освен това става замърсен - от централи на природен газ и въглища.
Шефчович счита, че развиването на газовата инфраструктура и основаването на нови партньорства въпреки всичко ще разреши в Европа да се отърват от съветския импорт.
„ В случай на газ, закупен посредством общата платформа за покупки на Европейски Съюз, ние към този момент се уверяваме, че той не идва от Русия “, увери служителят.
Тук обаче има два казуса. Първо, построяването на нужната инфраструктура за ВПГ ще изисква милиарди евро. Второ, това опонира на политиката за отвод от изкопаеми горива. Не е по никакъв начин ясно по какъв начин ще реализират противоречащите си цели.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в сайта https://www.pogled.info .
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Рекорден импорт
Европейски Съюз от дълго време упорства покупките на съветски газ да бъдат сведени до нула. Включително от Чехия, Словакия, България, Латвия, Полша.
Природният газ идва в Източна Европа по тръбопроводи от Русия или Азербайджан, втечненият газ от Катар, Съединени американски щати, Малайзия, Нигерия, Алжир, Норвегия и още веднъж Русия.
Но Западна Европа също на драго сърце купува съветския ВПГ, и то от ден на ден и повече. Така предходната година Русия се оказа вторият снабдител след Съединени американски щати, осигурявайки, съгласно “Кеплер ”, 16% от общия импорт.
Усилията са напразни
И Европейски Съюз продължава да усилва покупките - макар желанието да ги изостави изцяло до 2027 година
Според неправителствената организация “Глобал Уитнес ” през първите седем месеца на 2023 година Белгия и Испания станаха вторият и третият максимален консуматор на съветски ВПГ след Китай.
През лятото на 2022 година Европейски Съюз наложи наказания, намалявайки, съгласно оценките на Евростат, съветския дял във вноса на нефт и петролни артикули до два %, а газ - до 13%.
„ Удивително е, че са положени толкоз доста старания, с цел да се отървем от тръбопроводния газ от Русия, единствено с цел да го сменяем с доставки с кораби “, възхищава се Джонатан Нороня-Гант, експерт по изкопаеми горива в “Глобал Уитнес ”. „ Европейските компании към момента изпращат милиарди до Москва ”, добавя той.
Няма опция
Изглежда европейските управляващи към този момент не могат да спорят с очевидното. Заместник-председателят на Европейската комисия Марош Шефчович призна, че цялостният отвод от съветски газ е „ съвсем невъзможна задача “.
От януари до ноември предходната година Русия (тръбопроводен газ и ВПГ) съставлява към една четвърт от вноса на Европейски Съюз. Друга четвърт е от Норвегия, а 11,6% от Алжир. Съединени американски щати, Катар и Нигерия обезпечават 25,7 %.
Континентът обаче се е сблъсквал с неустойчивост на тези доставки повече от един път. По този метод, когато цените на газа паднат в Европа, ВПГ неотложно се насочва към азиатския пазар. Поради тази причина вносът падна до съвсем двугодишно дъно през юли. Газовозите откарваха горивото там, където беше по-скъпо.
През август цените скочиха още веднъж поради новините за идни стачки в трите съществени завода за ВПГ в Австралия, които направляваха седем % от международния пазар. Сега митингите са в разгара си и това към този момент не е смешка: рисковете от сривове стават все по-реални. Само една двуседмична стачка се чака да понижи доставките с милион тона. И азиатският фактор още веднъж влиза в деяние.
Газът от Австралия рядко доближава европейските крайбрежия. Въпреки това, в случай че купувачите в Азия са принудени да търсят други възможности, те ще бъдат в директна конкуренция с Европа.
Не се получава
Зелените старания на Европейски Съюз също към момента не дават плод. През февруари 2022 година Европейската комисия започва проекта “Презареди Европейски Съюз ”. Целта е да се усили потреблението на възобновими енергийни източници, да се понижи и разнообрази общото ползване на сила. В Германия бяха затворени последните АЕЦ и страната трябваше да внася рекордни количества ток. Възобновяемите източници се оказаха нежизнеспособни.
Това удари тежко немската промишленост. Скъпият импорт на електричество усили индустриалните разноски. Освен това става замърсен - от централи на природен газ и въглища.
Шефчович счита, че развиването на газовата инфраструктура и основаването на нови партньорства въпреки всичко ще разреши в Европа да се отърват от съветския импорт.
„ В случай на газ, закупен посредством общата платформа за покупки на Европейски Съюз, ние към този момент се уверяваме, че той не идва от Русия “, увери служителят.
Тук обаче има два казуса. Първо, построяването на нужната инфраструктура за ВПГ ще изисква милиарди евро. Второ, това опонира на политиката за отвод от изкопаеми горива. Не е по никакъв начин ясно по какъв начин ще реализират противоречащите си цели.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в сайта https://www.pogled.info .
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ