Миграцията е най-важната тема за ЕС според всички държави членки, сочи проучване
Европейски експерти дават приоритет на вътрешни за Европейски Съюз въпроси пред външната политика съгласно новото изследване на Европейския съвет за външна политика (ЕСВП) - EU28 като се удостоверява, че един от най-съществените въпроси за Европейския съюз е напора на мигранти и неговият резултат в дълготраен проект.
Макар и изследването, направено измежду представители от всички 28 страни членки на Европейски Съюз, да потвърждава значимостта на миграционната тематика, посредством него са открити и някои обилни разлики измежду целите на обособените страни.
Например въпросът за общата политика в региона на имиграцията и убежището сега господства единствено в директно засегнатите от миграцията страни, само че се подрежда преди всичко в лист с цели за идващите пет години във всички държавни управления и мозъчни тръстове на страните членки на Европейски Съюз.
Миграцията е значима в България, само че не колкото стопанската система
От в листата на най-важните тематики едвам петата е обвързвана с външна политика. На първо място е общата политика в региона на имиграцията и убежището с 12.2% от гласовете, по-късно са въпроси за еврозоната и единния пазар, а на четвърто място е друга тематика, обвързвана с миграцията - въпросът за обща гранична полиция и брегова защита с 10% от гласовете.
#Migration ranks first overall from a list of priorities over the next 5 years in all EU member state governments and think tanks. Read @jj52`s latest #NoteFromBerlin digging into some fresh data from our #EU28Survey. @ECFRPower@MercatorDEhttps://t.co/3iSmuHQqsGpic.twitter.com/2hpp5FoGHM
— ECFR (@ecfr) July 10, 2018
Тези четири тематики дружно съставляват 30% или повече от всички гласове в 12 от 28-те страни членки, като максимален е броят в Австрия - 47.9%, следвана от Гърция, Малта и България. В същото време Германия и Швеция, двете от страните с максимален приток на бежанци, са на дъното на този лист.
За разлика от миграцията външнополитическите въпроси не се подреждат високо в класациите на специалисти. Общият брой на гласовете за десетте въпроса, свързани с външна политика (от общо 18) е едвам към една трета от общия брой.
Икономическите тематики единна фискална политика, обединен пазар, обща енергийна, цифрова и обществена политика) получават повече от 30 % от гласовете на всички места като се изключи Германия и Обединеното кралство. Разликата сред гласовете за стопански и миграционни въпроси най-ясно се вижда в Словения, Испания, Хърватия, България, Чехия, Унгария и Италия, където акцентът е подложен на стопанската система, а миграционната тематика остава на назад във времето. Този резултат не значи, че миграцията не е водещ независим приоритет, а че сборът от гласовете за всички стопански въпроси надвишава дадените за нея.
Политиката към Русия
Мнозинството от респондентите отдават огромно значение на въпроса за единна политика към Русия, само че данните от изследването демонстрират, че в множеството страни търсенето на общ метод не е приоритет.
В балтийските страни, Полша, Обединеното кралство и Дания е най-големият дял на респондентите, които считат, че Европейски Съюз би трябвало да създава обща политика към огромните геополитически сили - Съединени американски щати, Китай и Русия, - а гласовете в Германия и Франция са изненадващо ниски.
Интересно е и че единствено в шест от страните единна политика към трите страни среща поддръжката на над 20% от респондентите, като по-голямата част от гласувалите са го създали поради терзания, свързани с Русия.
Изследването демонстрира, че понастоящем стратегическият консенсус сред страните в Европейски Съюз не е огромен. Вижда се, че целите и желанията мощно се разграничават според от това какъв брой е наранена съответната страна. Ако държавните управления в Съюза не доближат до единодушие по отношение на общите цели, без значение от тяхното географско състояние или до каква степен са наранени, това би могло съществено да отслаби позицията на Европа на международната сцена.
За изследването
Проучването EU28, което се организира един път на 2 година измежду всички страни членки, демонстрира желанията и настройките на свързани с европейската политика служетили на държавни управления, проучвателен центрове, университети и други. Проведено е сред 24 април и 12 юни, а в него а взели участие 548 души. Подробните резултати от него ще бъдат оповестени през октомври.
Макар и изследването, направено измежду представители от всички 28 страни членки на Европейски Съюз, да потвърждава значимостта на миграционната тематика, посредством него са открити и някои обилни разлики измежду целите на обособените страни.
Например въпросът за общата политика в региона на имиграцията и убежището сега господства единствено в директно засегнатите от миграцията страни, само че се подрежда преди всичко в лист с цели за идващите пет години във всички държавни управления и мозъчни тръстове на страните членки на Европейски Съюз.
Миграцията е значима в България, само че не колкото стопанската система
От в листата на най-важните тематики едвам петата е обвързвана с външна политика. На първо място е общата политика в региона на имиграцията и убежището с 12.2% от гласовете, по-късно са въпроси за еврозоната и единния пазар, а на четвърто място е друга тематика, обвързвана с миграцията - въпросът за обща гранична полиция и брегова защита с 10% от гласовете.
#Migration ranks first overall from a list of priorities over the next 5 years in all EU member state governments and think tanks. Read @jj52`s latest #NoteFromBerlin digging into some fresh data from our #EU28Survey. @ECFRPower@MercatorDEhttps://t.co/3iSmuHQqsGpic.twitter.com/2hpp5FoGHM
— ECFR (@ecfr) July 10, 2018
Тези четири тематики дружно съставляват 30% или повече от всички гласове в 12 от 28-те страни членки, като максимален е броят в Австрия - 47.9%, следвана от Гърция, Малта и България. В същото време Германия и Швеция, двете от страните с максимален приток на бежанци, са на дъното на този лист.
За разлика от миграцията външнополитическите въпроси не се подреждат високо в класациите на специалисти. Общият брой на гласовете за десетте въпроса, свързани с външна политика (от общо 18) е едвам към една трета от общия брой.
Икономическите тематики единна фискална политика, обединен пазар, обща енергийна, цифрова и обществена политика) получават повече от 30 % от гласовете на всички места като се изключи Германия и Обединеното кралство. Разликата сред гласовете за стопански и миграционни въпроси най-ясно се вижда в Словения, Испания, Хърватия, България, Чехия, Унгария и Италия, където акцентът е подложен на стопанската система, а миграционната тематика остава на назад във времето. Този резултат не значи, че миграцията не е водещ независим приоритет, а че сборът от гласовете за всички стопански въпроси надвишава дадените за нея.
Политиката към Русия
Мнозинството от респондентите отдават огромно значение на въпроса за единна политика към Русия, само че данните от изследването демонстрират, че в множеството страни търсенето на общ метод не е приоритет.
В балтийските страни, Полша, Обединеното кралство и Дания е най-големият дял на респондентите, които считат, че Европейски Съюз би трябвало да създава обща политика към огромните геополитически сили - Съединени американски щати, Китай и Русия, - а гласовете в Германия и Франция са изненадващо ниски.
Интересно е и че единствено в шест от страните единна политика към трите страни среща поддръжката на над 20% от респондентите, като по-голямата част от гласувалите са го създали поради терзания, свързани с Русия.
Изследването демонстрира, че понастоящем стратегическият консенсус сред страните в Европейски Съюз не е огромен. Вижда се, че целите и желанията мощно се разграничават според от това какъв брой е наранена съответната страна. Ако държавните управления в Съюза не доближат до единодушие по отношение на общите цели, без значение от тяхното географско състояние или до каква степен са наранени, това би могло съществено да отслаби позицията на Европа на международната сцена.
За изследването
Проучването EU28, което се организира един път на 2 година измежду всички страни членки, демонстрира желанията и настройките на свързани с европейската политика служетили на държавни управления, проучвателен центрове, университети и други. Проведено е сред 24 април и 12 юни, а в него а взели участие 548 души. Подробните резултати от него ще бъдат оповестени през октомври.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ