Българските учители се нуждаят от подкрепа, а не от бюрокрация
Европейски подходи против бумащината в учебно заведение и дефицитите на българското обучение
Синдикат „ Образование " следи непрекъснато за факторите, които натоварват прекалено българския преподавател и го отблъскват от специалността. На първо място в тази ранглиста е стресът, подбуден от административната тежест /бумащина/ в родното обучение. Борбата със този тип стрес е голям проблем за България и синдикатът ще предложи значими промени в българското просветително законодателство.
За задачата Синдикат „ Образование " изследва европейския опит в политиката за опазване учителя от административната болест.
Ние открихме и съпоставяме няколко съществени модела за потребление на спомагателен личен състав - от огромното използване на асистенти с необятни отговорности в Обединеното кралство, през диференцираните хибридни функции в Бенелюкс/Белгия, Нидерландия и Люксембург/, до системите със мощно профилирана поддръжка в скандинавските страни.
Анализът разкрива, че успеваемостта на тези ограничения зависи освен от съществуването на подобен личен състав, само че и от основни фактори като ясно дефиниране на функциите, съответно образование както за асистентите, по този начин и за учителите, които ги ръководят, стабилно финансиране и съществуване на ясна систематична визия.
Нарастващата административна тежест /Скритото натоварване/ е най-голямото предизвикателство пред европейското обучение.
Учителската специалност от дълго време е приета за една от най-взискателните откъм публични упования, само че постоянно цялостният обсег на натоварването остава незабележим за обществото. Отвъд директното преподаване в класната стая, учителите са ангажирани с голям брой действия, които съставляват така наречен " прикрито натоварване " (hidden workload). Анализ на данни от Eurydice, представен от Европейския синдикален комитет за обучение (ETUCE), демонстрира, че при учителите в прогимназиалния стадий на обучение в Европа директното преподаване заема едвам 46,8% от работното им време. Останалата част е отдадена на обмисляне и подготовка на уроци, оценяване на работата на учениците и голям размер от административни задания.
Тази несъразмерна административна тежест се трансформира в главен източник на стрес и професионално прегаряне. Международното изследване на преподаването и ученето (TALIS) на Организацията за икономическо сътрудничество и раз открива, че 49% от учителите в страните членки показват прекомерно многото административна работа като една от главните аргументи за стрес в работата им. Този стрес не е просто краткотрайно неудобство; той е директно обвързван с цялостното благоденствие на учителите и желанието им да изоставен специалността.
Доклади на Европейската комисия и Организацията за икономическо сътрудничество и раз акцентират, че учителите, изпитващи високи равнища на стрес, са доста по-склонни да обмислят промяна на кариерата си през идващите пет години.
В отговор на възходящата административна тежест, доста европейски просветителни системи са въвели разнообразни форми на спомагателен личен състав.
Обединеното кралство се отличава с едно от най-мащабните приложения на спомагателен личен състав в Европа. Асистентите на учителя (Teaching Assistants - TAs) съставляват към една четвърт от цялата работна мощ в държавните учебни заведения в Англия.
За да облекчат учителите, TAs поемат необятен набор от административни и непедагогически задания:
* Административни действия: Това включва обичайни задания като подготовка на образователни запаси и материали, поддържане на реда и типа на класната стая, само че също и по-сложни действия като работа с документи, обвързвана с Общия правилник за отбрана на данните (GDPR), вписване на проблеми, свързани със закрилата на детето, и администрация по самостоятелните просветителни проекти за възпитаници със специфични просветителни потребности (EHC plans).
* Надзорни действия: TAs постоянно извършват наряди преди началото на образователните часове, по време на междучасията и в обедната отмора, което освобождава учителите от тези задължения.
* Подкрепящи и други действия: Ролята им постоянно се уголемява до оказване на пасторална грижа за учениците, връзка с родители, оказване на здравна поддръжка (напр. предоставяне на лекарства) и подкрепяне на извънкласни действия и учебни екскурзии.
Държавите от Бенелюкс/Белгия, Нидерландия и Люксембург/ и Франция ползват по-диференцирани модели, където помощният личен състав постоянно има хибридни функции, съчетаващи административни, надзорни и педагогичен функционалности.
В Нидерландия съществува подчиненост от няколко функции. На най-базово равнище е klassenassistent (асистент в класната стая), който извършва най-вече подпомагащи задания.
По-високо в йерархията е onderwijsassistent (образователен асистент), който с изключение на поддръжка за учениците, поема и административни отговорности като водене на документи за напредъка на учениците, помощ при избора и подготовката на образователни материали и съгласуване на действия.
На най-високото равнище е leraarondersteuner (помощник-учител), който има още по-голяма отговорност и може да приготвя и организира елементи от уроци или на практика занимания. Разпространението на тези функции е частично отговор на хроничния дефицит на учители в страната, като в " изключителни обстановки " на асистентите се постанова да поемат и преподавателски функционалности.
Във Франция съществуват функции като surveillants, чиито обичайни надзорни функционалности (извън класната стая) са разширени, с цел да включват поддръжка за учениците по време на образователния развой и подпомагане в региона на осведомителните технологии. Наред с тях, aide-éducateurs (помощник-учители) имат по-пряка образователна роля и подкрепят извънкласните действия. Профсъюзите в страната са изключително дейни в битката за публично признание на статута и възстановяване на изискванията на труд на този спомагателен личен състав.
Моделът в Белгия показва забавен случай, в който просветителната политика се пресича със обществената. Ролята на agents contractuels subventionnés (ACS) - субсидирани чиновници по контракт - е основана освен за потребностите на учебните заведения, само че и като инструмент на пазара на труда. Програмата цели реинтеграцията на дълготрайно безработни лица, като страната дава дотации на работодатели от нестопанския бранш, в това число просветителни институции, с цел да ги наемат.
В Чехия ролята на asistent pedagoga (педагогически асистент) се разраства експоненциално след огромната промяна за приобщаващо обучение от 2016 година. Основната им функционалност е да подкрепят възпитаници със специфични просветителни потребности, само че това неизбежно включва и редица административни задания, които облекчават учителя: връзка с родители, подпомагане в подготовката на индивидуализирани образователни материали и водене на документи за напредъка на ученика.
Като контрапункт, Финландия и Норвегия ползват модел, фокусиран не върху директното административно облекчение на учителя, а върху построяването на мощен екип от високоспециализирани експерти към ученика. Във финландските учебни заведения основна роля играят kuraattori (училищен обществен работник), opo (кариерен и научен консултант) и psykologi (училищен психолог). Тяхната задача е да се грижат за общественото, прочувственото и психическото благоденствие на учениците и да им оказват помощ в академичното и кариерно насочване. Макар и да съществуват teaching assistants, тяхната роля е най-вече педагогическа. Подобен е и моделът в Норвегия, където skoleassistent или pedagogisk assistent работи под директното управление на учителя, с цел да подкрепя възпитаници, изключително тези със СОП или със обществени и прочувствени компликации. Задачите им включват тясно съдействие с учители и родители, само че не и огромно вдишване на общи административни отговорности.
Философията зад този скандинавски метод е друга. Вместо да се наема личен състав за осъществяване на рутинни административни задания, се влага във висококвалифицирани експерти, които да вземат решение комплицирани проблеми. Този метод е по-скоро предпазен - той цели да адресира компликациите на ученика, преди те да ескалират и да се трансфорат в тежест за учителя и целия клас. По този метод учителят се облекчава индиректно, защото не му се постанова да отделя голямо количество време и сила за справяне с проблеми отвън неговата директна подготвеност. Това е по-скъп, само че евентуално по-ефективен в дълготраен проект модел, който обаче не взема решение казуса с ежедневната, рутинна администрация.
Испанската просветителна система предлага модел, който се основава на ясното разграничение сред педагогичен и непедагогически функционалности. В учебните заведения съществува ясно дефинирана категория личен състав, наречена " административен и обслужващ личен състав " (personal de administración y servicios). Тази категория включва чиновници с разнообразни профили:
* Административен състав
* Библиотекари
* ИКТ експерти
* Обслужващ личен състав
Този метод допуска, че административната работа е обособена професионална сфера в границите на учебното заведение, която се извършва от профилирани за това чиновници. Това разрешава на учителите да се концентрират главно върху своите педагогичен отговорности, като по този метод се понижава " скритото натоварване " и се покачва успеваемостта на образователния развой.
Българската просветителна система е доста скромна откъм сходен вид длъжности, само че въпреки всичко съществуват педагогичен консултант, психолог, помощник-възпитател, учебен посредник, медицински сестри, защита, пазач, секретар и други само че не всички от изброените са в помощ на учителя. Конкретните професионални позиции, съществуващи в европейските учебни заведения, към момента не са припознати в българската просветителна система, а съществуващите не са наложителни.
И в случай че в европейските просветителни системи сходен вид длъжности в помощ на учителя са двойно повече от съответния брой на учителите в едно учебно заведение, то в България те наброяват не повече от 30% от педагогическия състав.
Позиция на Синдикат „ Образование " за основаване на политики за отбрана на учителя от напрежението от бумащината в България
Въз основа на разбора на европейските модели, обществените сътрудници в българското обучение би трябвало да разработят устойчива и ефикасна политика за понижаване на административната тежест на учителите в България посредством въвеждане на спомагателен личен състав.
Разработване на ясна национална рамка за функциите и отговорностите
За да се избегне казусът с " пълзенето на длъжността " и неяснотата, е от значително значение да се създаде ясна национална рамка, която да дефинира другите типове спомагателен личен състав и да очертае техните отговорности. Вместо една обща служба " асистент ", може да се обмисли въвеждането на диференцирани функции, да вземем за пример: административен помощник (фокусиран върху документи, връзка, организация), педагогичен асистент/асистент на учителя (подпомагащ директно образователния развой в класната стая) и помощник за поддръжка на деца със СОП. Инвестиция в професионални длъжности, а не в обществено краткотрайни нововъведения.
За да бъде помощният личен състав ефикасен сътрудник на учителя, той би трябвало да бъде третиран като скъп експерт, а не като краткотрайна и нискоквалифицирана работна ръка. Това изисква съзнателна държавна политика за професионализация на тези функции. Необходимо е да се разработят държавни просветителни стандарти за подготовка, да се основат ясни пътеки за кариерно развиване и да се обезпечи почтено възнаграждение, обвързано с квалификацията и отговорностите.
Въвеждане на наложително взаимно образование.
Това образование сплотява 2 аспекта - качества на учителя да делегира функции и отговорности и образования за помощния персонал/помощници на учителя/.
Осигуряване на време и структури за съдействие
Ефективното съдействие не може да се случва " на крайник " в междучасието. Успехът на партньорството сред преподавател и помощник зависи от съществуването на време за взаимна работа. В нормативната уредба, уреждаща работното време и организацията на дейностите в учебно заведение, би трябвало да се планува предпазено, платено време за взаимно обмисляне, разискване на напредъка на учениците и противоположна връзка. Това е една от най-важните рекомендации, произлизащи от проучванията за успеваемостта на помощния личен състав, и е сериозно изискване за превръщането на двама души в стаята в същински екип.
Избор на стратегически модел
Политиката за отбрана на учителя от стрес и бумащина в България, би трябвало да се ситуира след одобрен от обществените сътрудници стратегическия избор на модел или композиция от модели, които са най-подходящи за българската просветителна действителност.
Бихме могли да изберем един от съществуващите модели:
* Модел на директно административно облекчение: Назначаване на административен личен състав, който да поеме оптимален размер от рутинни задания (подобно на испанския модел).
* Хибриден модел: Назначаване на асистенти, които съчетават педагогическа поддръжка в клас с административни функционалности (подобно на английския и нидерландския модел).
* Модел на профилирана поддръжка: Инвестиция в екипи от експерти (психолози, обществени служащи, ресурсни учители), които да работят с учениците по характерни проблеми (подобно на скандинавския модел).
Успехът на тази основна промяна зависи от използването на повсеместен и систематичен метод. Той би трябвало да включва ясно дефиниране на функциите и отговорностите, вложения в професионализацията и статута на помощния личен състав, обезпечаване на съответно и взаимно образование както за асистентите, по този начин и за учителите, и гарантиране на структури и време за дейно съдействие.
Превръщането на помощния личен състав от " невидими помощници " в ценени, уважавани и интегрирани членове на учебния екип е от решаващо значение. Това не е просто мярка за облекчение на учителите, а стратегическа инвестиция в построяването на по-устойчива и привлекателна учителска специалност и в подобряването на качеството на просветителната среда за всички възпитаници. Успешното използване на такава политика може да се трансформира в един от стълбовете за модернизацията на българското обучение.
Синдикат „ Образование " следи непрекъснато за факторите, които натоварват прекалено българския преподавател и го отблъскват от специалността. На първо място в тази ранглиста е стресът, подбуден от административната тежест /бумащина/ в родното обучение. Борбата със този тип стрес е голям проблем за България и синдикатът ще предложи значими промени в българското просветително законодателство.
За задачата Синдикат „ Образование " изследва европейския опит в политиката за опазване учителя от административната болест.
Ние открихме и съпоставяме няколко съществени модела за потребление на спомагателен личен състав - от огромното използване на асистенти с необятни отговорности в Обединеното кралство, през диференцираните хибридни функции в Бенелюкс/Белгия, Нидерландия и Люксембург/, до системите със мощно профилирана поддръжка в скандинавските страни.
Анализът разкрива, че успеваемостта на тези ограничения зависи освен от съществуването на подобен личен състав, само че и от основни фактори като ясно дефиниране на функциите, съответно образование както за асистентите, по този начин и за учителите, които ги ръководят, стабилно финансиране и съществуване на ясна систематична визия.
Нарастващата административна тежест /Скритото натоварване/ е най-голямото предизвикателство пред европейското обучение.
Учителската специалност от дълго време е приета за една от най-взискателните откъм публични упования, само че постоянно цялостният обсег на натоварването остава незабележим за обществото. Отвъд директното преподаване в класната стая, учителите са ангажирани с голям брой действия, които съставляват така наречен " прикрито натоварване " (hidden workload). Анализ на данни от Eurydice, представен от Европейския синдикален комитет за обучение (ETUCE), демонстрира, че при учителите в прогимназиалния стадий на обучение в Европа директното преподаване заема едвам 46,8% от работното им време. Останалата част е отдадена на обмисляне и подготовка на уроци, оценяване на работата на учениците и голям размер от административни задания.
Тази несъразмерна административна тежест се трансформира в главен източник на стрес и професионално прегаряне. Международното изследване на преподаването и ученето (TALIS) на Организацията за икономическо сътрудничество и раз открива, че 49% от учителите в страните членки показват прекомерно многото административна работа като една от главните аргументи за стрес в работата им. Този стрес не е просто краткотрайно неудобство; той е директно обвързван с цялостното благоденствие на учителите и желанието им да изоставен специалността.
Доклади на Европейската комисия и Организацията за икономическо сътрудничество и раз акцентират, че учителите, изпитващи високи равнища на стрес, са доста по-склонни да обмислят промяна на кариерата си през идващите пет години.
В отговор на възходящата административна тежест, доста европейски просветителни системи са въвели разнообразни форми на спомагателен личен състав.
Обединеното кралство се отличава с едно от най-мащабните приложения на спомагателен личен състав в Европа. Асистентите на учителя (Teaching Assistants - TAs) съставляват към една четвърт от цялата работна мощ в държавните учебни заведения в Англия.
За да облекчат учителите, TAs поемат необятен набор от административни и непедагогически задания:
* Административни действия: Това включва обичайни задания като подготовка на образователни запаси и материали, поддържане на реда и типа на класната стая, само че също и по-сложни действия като работа с документи, обвързвана с Общия правилник за отбрана на данните (GDPR), вписване на проблеми, свързани със закрилата на детето, и администрация по самостоятелните просветителни проекти за възпитаници със специфични просветителни потребности (EHC plans).
* Надзорни действия: TAs постоянно извършват наряди преди началото на образователните часове, по време на междучасията и в обедната отмора, което освобождава учителите от тези задължения.
* Подкрепящи и други действия: Ролята им постоянно се уголемява до оказване на пасторална грижа за учениците, връзка с родители, оказване на здравна поддръжка (напр. предоставяне на лекарства) и подкрепяне на извънкласни действия и учебни екскурзии.
Държавите от Бенелюкс/Белгия, Нидерландия и Люксембург/ и Франция ползват по-диференцирани модели, където помощният личен състав постоянно има хибридни функции, съчетаващи административни, надзорни и педагогичен функционалности.
В Нидерландия съществува подчиненост от няколко функции. На най-базово равнище е klassenassistent (асистент в класната стая), който извършва най-вече подпомагащи задания.
По-високо в йерархията е onderwijsassistent (образователен асистент), който с изключение на поддръжка за учениците, поема и административни отговорности като водене на документи за напредъка на учениците, помощ при избора и подготовката на образователни материали и съгласуване на действия.
На най-високото равнище е leraarondersteuner (помощник-учител), който има още по-голяма отговорност и може да приготвя и организира елементи от уроци или на практика занимания. Разпространението на тези функции е частично отговор на хроничния дефицит на учители в страната, като в " изключителни обстановки " на асистентите се постанова да поемат и преподавателски функционалности.
Във Франция съществуват функции като surveillants, чиито обичайни надзорни функционалности (извън класната стая) са разширени, с цел да включват поддръжка за учениците по време на образователния развой и подпомагане в региона на осведомителните технологии. Наред с тях, aide-éducateurs (помощник-учители) имат по-пряка образователна роля и подкрепят извънкласните действия. Профсъюзите в страната са изключително дейни в битката за публично признание на статута и възстановяване на изискванията на труд на този спомагателен личен състав.
Моделът в Белгия показва забавен случай, в който просветителната политика се пресича със обществената. Ролята на agents contractuels subventionnés (ACS) - субсидирани чиновници по контракт - е основана освен за потребностите на учебните заведения, само че и като инструмент на пазара на труда. Програмата цели реинтеграцията на дълготрайно безработни лица, като страната дава дотации на работодатели от нестопанския бранш, в това число просветителни институции, с цел да ги наемат.
В Чехия ролята на asistent pedagoga (педагогически асистент) се разраства експоненциално след огромната промяна за приобщаващо обучение от 2016 година. Основната им функционалност е да подкрепят възпитаници със специфични просветителни потребности, само че това неизбежно включва и редица административни задания, които облекчават учителя: връзка с родители, подпомагане в подготовката на индивидуализирани образователни материали и водене на документи за напредъка на ученика.
Като контрапункт, Финландия и Норвегия ползват модел, фокусиран не върху директното административно облекчение на учителя, а върху построяването на мощен екип от високоспециализирани експерти към ученика. Във финландските учебни заведения основна роля играят kuraattori (училищен обществен работник), opo (кариерен и научен консултант) и psykologi (училищен психолог). Тяхната задача е да се грижат за общественото, прочувственото и психическото благоденствие на учениците и да им оказват помощ в академичното и кариерно насочване. Макар и да съществуват teaching assistants, тяхната роля е най-вече педагогическа. Подобен е и моделът в Норвегия, където skoleassistent или pedagogisk assistent работи под директното управление на учителя, с цел да подкрепя възпитаници, изключително тези със СОП или със обществени и прочувствени компликации. Задачите им включват тясно съдействие с учители и родители, само че не и огромно вдишване на общи административни отговорности.
Философията зад този скандинавски метод е друга. Вместо да се наема личен състав за осъществяване на рутинни административни задания, се влага във висококвалифицирани експерти, които да вземат решение комплицирани проблеми. Този метод е по-скоро предпазен - той цели да адресира компликациите на ученика, преди те да ескалират и да се трансфорат в тежест за учителя и целия клас. По този метод учителят се облекчава индиректно, защото не му се постанова да отделя голямо количество време и сила за справяне с проблеми отвън неговата директна подготвеност. Това е по-скъп, само че евентуално по-ефективен в дълготраен проект модел, който обаче не взема решение казуса с ежедневната, рутинна администрация.
Испанската просветителна система предлага модел, който се основава на ясното разграничение сред педагогичен и непедагогически функционалности. В учебните заведения съществува ясно дефинирана категория личен състав, наречена " административен и обслужващ личен състав " (personal de administración y servicios). Тази категория включва чиновници с разнообразни профили:
* Административен състав
* Библиотекари
* ИКТ експерти
* Обслужващ личен състав
Този метод допуска, че административната работа е обособена професионална сфера в границите на учебното заведение, която се извършва от профилирани за това чиновници. Това разрешава на учителите да се концентрират главно върху своите педагогичен отговорности, като по този метод се понижава " скритото натоварване " и се покачва успеваемостта на образователния развой.
Българската просветителна система е доста скромна откъм сходен вид длъжности, само че въпреки всичко съществуват педагогичен консултант, психолог, помощник-възпитател, учебен посредник, медицински сестри, защита, пазач, секретар и други само че не всички от изброените са в помощ на учителя. Конкретните професионални позиции, съществуващи в европейските учебни заведения, към момента не са припознати в българската просветителна система, а съществуващите не са наложителни.
И в случай че в европейските просветителни системи сходен вид длъжности в помощ на учителя са двойно повече от съответния брой на учителите в едно учебно заведение, то в България те наброяват не повече от 30% от педагогическия състав.
Позиция на Синдикат „ Образование " за основаване на политики за отбрана на учителя от напрежението от бумащината в България
Въз основа на разбора на европейските модели, обществените сътрудници в българското обучение би трябвало да разработят устойчива и ефикасна политика за понижаване на административната тежест на учителите в България посредством въвеждане на спомагателен личен състав.
Разработване на ясна национална рамка за функциите и отговорностите
За да се избегне казусът с " пълзенето на длъжността " и неяснотата, е от значително значение да се създаде ясна национална рамка, която да дефинира другите типове спомагателен личен състав и да очертае техните отговорности. Вместо една обща служба " асистент ", може да се обмисли въвеждането на диференцирани функции, да вземем за пример: административен помощник (фокусиран върху документи, връзка, организация), педагогичен асистент/асистент на учителя (подпомагащ директно образователния развой в класната стая) и помощник за поддръжка на деца със СОП. Инвестиция в професионални длъжности, а не в обществено краткотрайни нововъведения.
За да бъде помощният личен състав ефикасен сътрудник на учителя, той би трябвало да бъде третиран като скъп експерт, а не като краткотрайна и нискоквалифицирана работна ръка. Това изисква съзнателна държавна политика за професионализация на тези функции. Необходимо е да се разработят държавни просветителни стандарти за подготовка, да се основат ясни пътеки за кариерно развиване и да се обезпечи почтено възнаграждение, обвързано с квалификацията и отговорностите.
Въвеждане на наложително взаимно образование.
Това образование сплотява 2 аспекта - качества на учителя да делегира функции и отговорности и образования за помощния персонал/помощници на учителя/.
Осигуряване на време и структури за съдействие
Ефективното съдействие не може да се случва " на крайник " в междучасието. Успехът на партньорството сред преподавател и помощник зависи от съществуването на време за взаимна работа. В нормативната уредба, уреждаща работното време и организацията на дейностите в учебно заведение, би трябвало да се планува предпазено, платено време за взаимно обмисляне, разискване на напредъка на учениците и противоположна връзка. Това е една от най-важните рекомендации, произлизащи от проучванията за успеваемостта на помощния личен състав, и е сериозно изискване за превръщането на двама души в стаята в същински екип.
Избор на стратегически модел
Политиката за отбрана на учителя от стрес и бумащина в България, би трябвало да се ситуира след одобрен от обществените сътрудници стратегическия избор на модел или композиция от модели, които са най-подходящи за българската просветителна действителност.
Бихме могли да изберем един от съществуващите модели:
* Модел на директно административно облекчение: Назначаване на административен личен състав, който да поеме оптимален размер от рутинни задания (подобно на испанския модел).
* Хибриден модел: Назначаване на асистенти, които съчетават педагогическа поддръжка в клас с административни функционалности (подобно на английския и нидерландския модел).
* Модел на профилирана поддръжка: Инвестиция в екипи от експерти (психолози, обществени служащи, ресурсни учители), които да работят с учениците по характерни проблеми (подобно на скандинавския модел).
Успехът на тази основна промяна зависи от използването на повсеместен и систематичен метод. Той би трябвало да включва ясно дефиниране на функциите и отговорностите, вложения в професионализацията и статута на помощния личен състав, обезпечаване на съответно и взаимно образование както за асистентите, по този начин и за учителите, и гарантиране на структури и време за дейно съдействие.
Превръщането на помощния личен състав от " невидими помощници " в ценени, уважавани и интегрирани членове на учебния екип е от решаващо значение. Това не е просто мярка за облекчение на учителите, а стратегическа инвестиция в построяването на по-устойчива и привлекателна учителска специалност и в подобряването на качеството на просветителната среда за всички възпитаници. Успешното използване на такава политика може да се трансформира в един от стълбовете за модернизацията на българското обучение.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ