Европейски одит показва, че проблемът е общ за ЕС, но

Европейски одит демонстрира, че казусът е общ за Европейски Съюз, само че у нас резултатът е най-осезаем

Енергийните общности в България остават по-скоро идея, в сравнение с действително работещ механизъм. Въпреки че европейската рамка за тяхното развиване е в действие още от 2018 година, у нас процесът продължава да се забавя, а отговорността постоянно се разпределя сред разнообразни институции, без ясно водещо звено и поредна политика.

На процедура това основава чувство за „ прекачване на горещия картоф " сред институциите, без съответен ангажимент, периоди и измерими резултати. В същото време ползата от страна на бизнеса, общините и жителите е налице, само че липсват условия той да се осъществя.

Контекстът прави тематиката още по-належаща. На фона на възходящите разноски за електрическа енергия и задълбочаващия се риск от енергийна беднотия, неналичието на действително работещи механизми за присъединяване на потребителите в енергийния пазар се трансформира освен в регулаторен, само че и в социално-икономически проблем.

Особено индикативен е образецът с многофамилните здания, макар големия капацитет за слънчеви съоръжения, в България на процедура няма работещ модел за систематизиране на създадената сила сред живущите. Това блокира едно от най-логичните и мащабируеми решения за понижаване на разноските за електрическа енергия на семействата.

България: регулация в придвижване, система в застой

До наскоро страната на практика липсваше от картата на действително функциониращите енергийни общности. През последните месеци се следи известно придвижване, в това число нормативни промени, които основават условия за шерване на електрическа енергия и присъединяване на разнообразни групи консуматори.

Тези стъпки обаче по-скоро бележат просрочен старт, в сравнение с построена система.

Към момента липсва:

поредна национална политика

ясно дефиниран и използван механизъм за шерване на сила

действителни тласъци за жители, общини и дребен бизнес

работеща съгласуваност сред институциите

обществен мониторинг и следене на резултатите

Критичните проблеми са съсредоточени в няколко направления като най-основните са затруднено присъединение към мрежата, административни бариери и липса на тласъци за предпазване на сила. В резултат, до момента в който в Европа казусът постоянно е в успеваемостта на политиките, в България той остава на по-базово равнище, липса на действително функционираща система.

Европа: упоритост без задоволително работещ модел

Този проблем не е напълно местен. Последният отчет на Европейската счете палата „ Енергийни общности - към момента неосъществен капацитет " демонстрира, че развиването на модела изостава в целия Европейски съюз.

Одиторите стигат до явен извод, че Европа има упоритост за децентрализирана енергетика, само че среща съществени компликации при нейното практическо осъществяване.

Данните демонстрират:

едвам към 27% от заложените цели са реализирани към 2025 година

предстоящият принос към възобновимата сила е доста надценен - към 4% вместо в началото плануваните 17-21%

липсват ясни дефиниции, измерими цели и ефикасен мониторинг

Причините са сходни в другите страни, само че най-честите са забавено използване на законодателството, административни бариери и стеснен потенциал на локално равнище.

Европа на две скорости

Въпреки тези компликации, в някои страни моделът към този момент работи и дава резултати.

В Нидерландия действат над 700 енергийни кооператива, подкрепени от ясна политика, достъп до финансиране и интензивно присъединяване на жителите. В Германия броят им е към 1000, като страната има дългогодишна традиция и постоянна регулаторна рамка.

Тези образци демонстрират, че триумфът не е въпрос на технология, а на ясни правила, тласъци и доверие към жителите като дейни участници на пазара.

От пропуснати благоприятни условия към нужда от деяние

За България залогът е доста по-голям от просто осъществяване на европейски политики.

Липсата на действително работещи енергийни общности значи пропуснати благоприятни условия за:

понижаване на разноските за електрическа енергия

привличане на местни вложения

повишение на енергийната самостоятелност

ограничение на енергийната беднотия

Вместо това страната остава мощно подвластна от централизирани модели, които лимитират присъединяване на жителите и бизнеса.

„ България стартира по-късно, само че това дава опция да построи по-ефективен модел, стъпил върху опита на други европейски пазари ", разяснява доктор инж. Веселин Тодоров, създател на VVT Engineering и ръководител на Соларна академия България.

За да се преодолее изоставането, са нужни не просто нормативни промени, а поредна политика с ясни цели и измерими резултати. Това включва основаване на работещ механизъм за шерване на сила, облекчение на присъединението към мрежата, тласъци за предпазване и дейна поддръжка за жители, общини и дребен бизнес.

Енергийните общности не са нишова тематика, а основен детайл от бъдещата децентрализирана енергийна система на Европа.

Докладът на Европейската счете палата демонстрира, че Европейски Съюз към момента търси работещ модел. За България обаче предизвикването е още по-основно, а точно да излезе от етапа на отсрочване и да стартира действителното създаване на подобен модел.

В този подтекст въпросът към този момент не е дали енергийните общности ще се развият, а какъв брой време страната може да си разреши да отсрочва тяхното действително въвеждане.