Европейската зелена трансформация навлиза в нова и все по-конфликтна фаза

Европейската зелена промяна навлиза в нова и все по-конфликтна фаза – тази, в която климатичните политики стартират директно да удрят производството на храни. Докато Европейската комисия пази Механизма за промяна на въглеродните излъчвания на границите (CBAM) като исторически инструмент против „ приключването на въглерод “ и нелоялната конкуренция от страни с по-слаби екологични стандарти, европейските фермери предизвестяват, че цената на тази политика може да бъде трагична за селското стопанство.

В центъра на спора е европейската земеделска организация Copa-Cogeca. Във видеоклип, публикуван през днешния ден, фермерската организация предизвестява, че макар изтъкнатите редица политически причини, един основен въпрос липсваше: какъв брой ще коства този нов механизъм на европейските фермери и резистентен ли е той за бранша. Браншовата организация е направила първична оценка, която би трябвало да провокира съществено безпокойствие: за седемгодишен интервал разноските от CBAM за фермерите могат да доближат 39 милиарда евро, което се равнява на 10 на 100 от настоящия бюджет на Общата селскостопанска политика (ОСП) за същия интервал.

Според фермерската организация това не е просто спор за екологични регулации, а въпрос за продоволствената сигурност на Европа, конкурентоспособността на земеделието и бъдещето на фермерските стопанства в изискванията на геополитически рецесии, скъпа сила и климатичен напън.

Кой стои зад предизвестието и за какво Брюксел слуша деликатно

Copa-Cogeca не е следващата браншова конструкция в европейския институционален пейзаж. Организацията сплотява Copa – Комитета на професионалните аграрни организации в Европейски Съюз, и Cogeca – конфедерацията на земеделските кооперативи. Тя съставлява милиони фермери и хиляди кооперативи в Европейския съюз и е измежду най-влиятелните лобистки структури в Брюксел по тематиките за земеделието, храните и ОСП.

Позициите ѝ имат особена тежест, тъй като точно през тази организация европейските фермерски асоциации вземат участие в предварителните съвещания по аграрните регулации, климатичните политики и бюджета на Европейски Съюз. Затова и предизвестието на Copa-Cogeca за риска от „ структурна продоволствена рецесия “ не се възприема като елементарна политическа декларация, а като сигнал за възходящо напрежение сред Зелената договорка и действителната стопанска система на европейското земеделие.

В последните месеци напрежението се ускори в допълнение поради войната в Близкия изток и рецесията към Ормузкия пролив, която още веднъж изстреля цените на природния газ – основна суровина за производството на азотни торове. Анализи на Reuters и Financial Times демонстрират, че единствено за няколко седмици цените на част от азотните торове в Европа са нарастнали двуцифрено, а някои производители краткотрайно ограничиха потенциал поради скъпата сила.

Какво в действителност съставлява CBAM

Механизмът за промяна на въглеродните излъчвания на границите, прочут като CBAM, е един от най-амбициозните климатични принадлежности на Европейския съюз. Той беше въведен като част от пакета „ Fit for 55 “ за да отбрани европейската промишленост от така наречен „ въглеродно приключване “ – преместването на производства отвън Европейски Съюз към страни с по-слаби екологични правила.

Идеята на Брюксел е елементарна: в случай че европейските производители заплащат висока цена за въглеродните излъчвания посредством схемата ETS, то и вносните артикули би трябвало да бъдат облагани със подобен въглероден разход. Затова от 1 януари 2026 година Европейски Съюз стартира действителното използване на CBAM върху импорт на стомана, алуминий, цимент, електрическа енергия, водород и торове.

За първото тримесечие на 2026 година Европейската комисия към този момент дефинира ориентировъчна цена от 75,36 евро за звук въглеродни излъчвания. Именно тази цена ще бъде основата за продажбата на CBAM документи, които вносителите ще би трябвало да закупуват.

Според Европейската комисия механизмът е нужен, с цел да предотврати нелоялната конкуренция от страни отвън Европейски Съюз и да форсира световната декарбонизация. Но земеделските организации предизвестяват, че когато торовете попадат под CBAM, тежестта неизбежно се трансферира върху фермерите.

„ Зелената “ цена на торовете

Торовете са в центъра на спора, тъй като производството им е мощно подвластно от природния газ и енергийните пазари. Около 30% от азотните торове, употребявани в Европейски Съюз, са вносни. Това значи, че CBAM автоматизирано ще оскъпи забележителна част от доставките.

По принцип механизъм за въглеродни такси на границата е понятен. Включването на торове обаче радикално трансформира уравнението за земеделските производители, акцентират от Copa-Cogeca.

Около 30 % от азотните торове, употребявани в Европейски Съюз, са вносни и таксата по CBAM ще има директно влияние: единствено през 2026 година се чака цените да се усилят приблизително с към 15 на 100. Подходът на Европейската комисия планува непрекъснато и прогресивно нарастване на този налог до 2034 година В резултат на това директните разноски за CBAM се правят оценка от Copa-Cogeca на към 820 милиона евро през 2026 година, като ще набъбнат до 3,4 милиарда евро до 2034 година През идващите седем години това би възлизало на почти 12 милиарда евро.

Това би била цената на този механизъм в една теоретична стопанска система. Ако се вземе поради изравняването на цените, което биха могли да осъществят производителите на торове, основани в Европейски Съюз, от Copa-Cogeca пресмятат, че общите разноски за земеделските производители биха могли да доближат до 39 милиарда евро за седем години, което е почти еквивалентно на 10 на 100 от сегашния бюджет на ОСП.

Bloomberg и The Economist към този момент предизвестяват, че Европа рискува да влезе в рисков цикъл, в който климатичните политики усилват индустриалните разноски, а фермерите губят конкурентоспособност по отношение на производители от Южна Америка, Азия и Съединени американски щати, където регулациите са по-меки.

Фермерите против Брюксел: „ Не можем да плащаме за всичко “

Европейската земеделска общественост се опълчва на CBAM, защото високите разноски за торове, комбинирани с световно закрепени цени на продукцията, основават рисков систематичен дисбаланс за сигурността на храните.

Позицията на Copa-Cogeca става все по-категорична – механизмът би трябвало най-малко краткотрайно да бъде спрян. От организацията приканват, в подтекста на упования на 19 май проект за торовете, най-малкото за краткотрайно прекъсване на механизма и дълготрайни ограничения за компенсиране на разноските на фермерите, свързани със CBAM. Освен това би трябвало да се даде цялостна изясненост по какъв начин приходите от CBAM ще бъдат преразпределени в границите на ЕС

Според фермерите казусът не е единствено в цената на торовете. Те са изправени по едно и също време пред растящи разноски за сила, вода, фуражи, логистика и климатични застраховки, до момента в който цените на земеделската продукция се образуват на световни пазари, където европейските производители мъчно могат да трансферират увеличените разноски върху крайните консуматори.

Copa-Cogeca предизвестява, че Европейски Съюз рискува да създаде абсурден резултат – вместо да отбрани европейското произвеждане, да форсира банкрутите на фермерски стопанства и зависимостта на Европа от импорт на храни.

Българската позиция: продоволствената сигурност преди климатичните такси

България се подрежда измежду страните, които упорстват за по-реалистичен метод. По време на срещата си с представители на Copa-Cogeca в Брюксел служебният министър на земеделието Иван Христанов намерено съобщи, че използването на CBAM би трябвало да бъде отсрочено за „ оптимално дълъг интервал “. Срещата се състоя в Брюксел, директно преди началото на съвещанието на Съвета на министрите по земеделие и риболовство.

По отношение на провокациите пред бранша, българският аграрни министър открои сериозния напън върху стопаните, подбуден от високите цени на торовете. Той акцентира, че използването на Механизма за промяна на въглеродните излъчвания на границите (CBAM) би трябвало да се отсрочи за оптимално дълъг интервал до стабилизирането на обстановката на интернационално равнище. Министър Христанов посочи, че задачата е да се обезпечи продоволствената сигурност и досегаемост на храната. По думите му механизмът на опазване на СВАМ и въвеждането на компенсационни ограничения за фермерите няма да работи дейно.

„ Позициите на двете страни имат обща основа и би трябвало да ги създадем допустимо най-силни в изискванията на геополитическа неустойчивост, като част от европейското семейство “, сподели в умозаключение министър Христанов. Страните се сплотиха към позицията, че решението за анулацията на действието на СВАМ би трябвало да стане оптимално бързо, с оглед идната пролетна акция.

Българската позиция отразява и по-дълбок проблем – земеделските производители в Източна Европа работят с по-ниски маржове и по-ограничен достъп до капитал по отношение на фермерите в Западна Европа. Това прави бранша изключително сензитивен към нови регулаторни разноски.

Големият конфликт: климатична политика против продоволствена сигурност

Конфликтът към CBAM демонстрира възходящото напрежение сред климатичните упоритости на Европейски Съюз и икономическата действителност на европейското произвеждане. Европейската комисия пази механизма като нужен за декарбонизацията и индустриалната самостоятелност на Европа. Но земеделският бранш предизвестява, че в случай че преходът бъде прекомерно безценен и прекомерно бърз, Европа може да загуби точно производителите, които би трябвало да подсигуряват хранителната ѝ сигурност.

Войната в Близкия изток, рецесията с торовете и новият скок на енергийните цени трансформират този спор от чисто климатичен в стратегически и геополитически въпрос. Защото в последна сметка цената на въглерода все по-ясно стартира да се трансформира и в цена на храната