Българите явно се впечатляват само от циркаджилък
Европейската цивилизация е построена върху няколко носещи стълба. Един от тях е способността да се вършат разлики сред обособените неща. Нея европейците развиват от момента, в който Аристотел стартира да разделя наблюдаемия свят - от природата до политиката - на родове, типове и съсловия.
Над 2 300 години след гибелта на Аристотел, тази тъкмо дарба продължава да убягва на множеството българи - както на " елементарните хора ", по този начин и на другите техни
" елити ". А неспособността да се вършат разлики сред нещата води до неспособност за отчленяване на значимото от маловажното и в последна сметка – до това безуспешно живуркане, което едно време наричахме " безвремие ". В очите на множеството българи всичко е равно, еднообразно значимо и не-важно, а нещата се сливат едно с друго в някаква безкрайна безсъбитийна сивота, която не отива наникъде.
" Коалиция анти-Путин " - и тя е по този начин маловажна
Най-пресният образец е непредвиденото салтомортале на Бойко Борисов, в края на което той разгласи, че търси " коалиция анти-Путин ". Събралите се пред него публицисти – а и коментиращите след събитието - не схванаха, че има огромна разлика сред това негово изказване и някои други негови изказвания. Затова продължиха да действат в режим " всичко е равно значимо / маловажно " и го заляха с въпроси за други, по-дребни неща.
Никой не разбра, че за пръв път Борисов се видя заставен да се сложи в обстановка, от която не може да излезе - нещо, което той ненавижда да прави. Сега обаче той няма по какъв начин да се обади в Кремъл и да каже: " Влад, нали разбираш, че тия неща ги приказвам, с цел да забълбукам тъпите западняци - инак съм си твой ". Това той можеше да прави и го правеше години наред. Вече не може, не и след настояването да оглави " коалиция анти-Путин ".
Ако можеха да вършат разлики сред нещата, публицистите щяха да задават въпросите си точно в тази посока. Например: " След като сте станал анти-Путин, това значи ли, че ще се борите с корупцията, която е интимно обвързвана с Кремъл? ". Или: " Какво се случи, та заехте такава ясна и извънредно нетипична за Вас позиция? ". Тук можеше да стане значим диалог, от който данъкоплатците да научат потребни неща. Обаче не стана.
Нищо ли не направи държавното управление на Петков?
В същия ред се поставя всеобщото бърборене, че държавното управление на Политическа партия " не направи нищо ". Тук опираме до обстоятелството, че оня, който не умее да прави разлики сред нещата, не умее да се вглежда в детайлностите, нито - да подрежда причинно-следствени вериги.
Твърдението " нищо не направиха " в действителност ни оповестява " нещата са си все същите ". Да забележим.
Започваме от лесното. Свикнали, че България е постоянно на последно място в Европейски Съюз по всевъзможни достижения, внезапно разбрахме, че българският промишлен бранш е станал пръв в Европа по ритъм на напредък - точно по времето на държавното управление " Петков ". Това е внезапна смяна - едно нещо е станало друго от това, което е било. Реакция - нула. Нищо значимо не се е случило, защото всичко е еднообразно и равно между тях...
По-трудно е да се разбере, че когато нещата са останали такива, каквито са били, това от време на време е резултат от нещо значимо, което се е случило. След гърмежа на цените на електрическата енергия англичаните да вземем за пример се разсъниха с 80 на 100 по-високи сметки за ток. Сметките на българите останаха същите - не тъй като " тия нищо не направиха ", а тъй като направиха. Направиха по този начин, че страната да компенсира скока на цените и да отбрани своите жители и даже компаниите от пазарните вихрушки.
След като Газпром ненадейно спря подаването на съветски газ към България – отново нищо не се случи. Нищо не рухна, нищо не спря, никой не се разори. Остана си по този начин, както си беше. Но и този път нещата останаха същите, тъй като държавното управление на Политическа партия направи нещо - постави големи, добре проведени и подредени старания България да получи газ от други източници. По сходен метод - без звук и всекидневни нервности на униформени мъже - бе потушена рецесията с Ковида. Без късане на ризи бе прекършен още първоначално си и опитът за производство на рецесия с олиото.
Българите очевидно се впечатляват единствено от циркаджилък
Интересно би било да узнаем какво си показват българите като противоположното на " нищо не направиха ". Петков и Василев да пратят македонски космонавт на Марс? Да минат през селата със самосвал, от чиято каросерия да замерят популацията с пачки пари?
Очевидно българите, потънали в тяхната сива действителност, в която всичко е еднообразно и равно с всичко друго, се впечатляват най-вече от някакъв циркаджилък. Ако имаха циркови пристрастености, министрите на кабинета Петков щяха да оставят хората да вземем за пример да получат действителни (двойни) сметки за ток, след което на среднощна конференция да кажат от телевизионния екран: " Това са цените, неприятна е работата в целия свят. Но ние взехме решение да ви компенсираме за тия сметки и да създадем по този начин, че бъдещите ви сметки да са такива, каквито си бяха ". След сходен цирк никой нямаше да може да твърди, че " тия нищо не направиха ", въпреки че резултатът щеше да бъде безусловно същият.
Не предлагам на европейски устроените български политици занапред да стават циркаджии. Препоръчвам на тези, които осведомят и образоват българския народ да стартират да вършат по този начин, щото той да не чака циркове, а да придобие умеенето да прави разлики сред нещата. Да отчленява истинното от лъжовното, значимото от маловажното и сериозното от несериозното. Да се подреди, сиреч, до останалите европейски нации, както призоваваше преди век и половина един разпопен дякон…
Евгений Дайнов,
Над 2 300 години след гибелта на Аристотел, тази тъкмо дарба продължава да убягва на множеството българи - както на " елементарните хора ", по този начин и на другите техни
" елити ". А неспособността да се вършат разлики сред нещата води до неспособност за отчленяване на значимото от маловажното и в последна сметка – до това безуспешно живуркане, което едно време наричахме " безвремие ". В очите на множеството българи всичко е равно, еднообразно значимо и не-важно, а нещата се сливат едно с друго в някаква безкрайна безсъбитийна сивота, която не отива наникъде.
" Коалиция анти-Путин " - и тя е по този начин маловажна
Най-пресният образец е непредвиденото салтомортале на Бойко Борисов, в края на което той разгласи, че търси " коалиция анти-Путин ". Събралите се пред него публицисти – а и коментиращите след събитието - не схванаха, че има огромна разлика сред това негово изказване и някои други негови изказвания. Затова продължиха да действат в режим " всичко е равно значимо / маловажно " и го заляха с въпроси за други, по-дребни неща.
Никой не разбра, че за пръв път Борисов се видя заставен да се сложи в обстановка, от която не може да излезе - нещо, което той ненавижда да прави. Сега обаче той няма по какъв начин да се обади в Кремъл и да каже: " Влад, нали разбираш, че тия неща ги приказвам, с цел да забълбукам тъпите западняци - инак съм си твой ". Това той можеше да прави и го правеше години наред. Вече не може, не и след настояването да оглави " коалиция анти-Путин ".
Ако можеха да вършат разлики сред нещата, публицистите щяха да задават въпросите си точно в тази посока. Например: " След като сте станал анти-Путин, това значи ли, че ще се борите с корупцията, която е интимно обвързвана с Кремъл? ". Или: " Какво се случи, та заехте такава ясна и извънредно нетипична за Вас позиция? ". Тук можеше да стане значим диалог, от който данъкоплатците да научат потребни неща. Обаче не стана.
Нищо ли не направи държавното управление на Петков?
В същия ред се поставя всеобщото бърборене, че държавното управление на Политическа партия " не направи нищо ". Тук опираме до обстоятелството, че оня, който не умее да прави разлики сред нещата, не умее да се вглежда в детайлностите, нито - да подрежда причинно-следствени вериги.
Твърдението " нищо не направиха " в действителност ни оповестява " нещата са си все същите ". Да забележим.
Започваме от лесното. Свикнали, че България е постоянно на последно място в Европейски Съюз по всевъзможни достижения, внезапно разбрахме, че българският промишлен бранш е станал пръв в Европа по ритъм на напредък - точно по времето на държавното управление " Петков ". Това е внезапна смяна - едно нещо е станало друго от това, което е било. Реакция - нула. Нищо значимо не се е случило, защото всичко е еднообразно и равно между тях...
По-трудно е да се разбере, че когато нещата са останали такива, каквито са били, това от време на време е резултат от нещо значимо, което се е случило. След гърмежа на цените на електрическата енергия англичаните да вземем за пример се разсъниха с 80 на 100 по-високи сметки за ток. Сметките на българите останаха същите - не тъй като " тия нищо не направиха ", а тъй като направиха. Направиха по този начин, че страната да компенсира скока на цените и да отбрани своите жители и даже компаниите от пазарните вихрушки.
След като Газпром ненадейно спря подаването на съветски газ към България – отново нищо не се случи. Нищо не рухна, нищо не спря, никой не се разори. Остана си по този начин, както си беше. Но и този път нещата останаха същите, тъй като държавното управление на Политическа партия направи нещо - постави големи, добре проведени и подредени старания България да получи газ от други източници. По сходен метод - без звук и всекидневни нервности на униформени мъже - бе потушена рецесията с Ковида. Без късане на ризи бе прекършен още първоначално си и опитът за производство на рецесия с олиото.
Българите очевидно се впечатляват единствено от циркаджилък
Интересно би било да узнаем какво си показват българите като противоположното на " нищо не направиха ". Петков и Василев да пратят македонски космонавт на Марс? Да минат през селата със самосвал, от чиято каросерия да замерят популацията с пачки пари?
Очевидно българите, потънали в тяхната сива действителност, в която всичко е еднообразно и равно с всичко друго, се впечатляват най-вече от някакъв циркаджилък. Ако имаха циркови пристрастености, министрите на кабинета Петков щяха да оставят хората да вземем за пример да получат действителни (двойни) сметки за ток, след което на среднощна конференция да кажат от телевизионния екран: " Това са цените, неприятна е работата в целия свят. Но ние взехме решение да ви компенсираме за тия сметки и да създадем по този начин, че бъдещите ви сметки да са такива, каквито си бяха ". След сходен цирк никой нямаше да може да твърди, че " тия нищо не направиха ", въпреки че резултатът щеше да бъде безусловно същият.
Не предлагам на европейски устроените български политици занапред да стават циркаджии. Препоръчвам на тези, които осведомят и образоват българския народ да стартират да вършат по този начин, щото той да не чака циркове, а да придобие умеенето да прави разлики сред нещата. Да отчленява истинното от лъжовното, значимото от маловажното и сериозното от несериозното. Да се подреди, сиреч, до останалите европейски нации, както призоваваше преди век и половина един разпопен дякон…
Евгений Дайнов,
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ