ЕЦБ трябва да обмисли използването на „хеликоптерни пари“
Европейската централна банка би трябвало да обмисли потреблението на по този начин наречените „ хеликоптерни пари “, с цел да поддържа инфлацията, в случай че растежът на цените остане слаб след пандемията. Това отзиви изрази френския мозъчен концерн Council of Economic Analysis (CEA), представен Блумбърг.
Хеликоптерните пари съставляват финансов инструмент, при който централна банка печата пари и ги раздава непосредствено на жителите.
От мозъчният концерн означават, че ЕЦБ не съумява да реализира стабилно задачата си за инфлация от 2015 година насам, макар негативните лихви и количествените облекчения. В същото време тези принадлежности повдигнаха въпроси по отношение на въздействието на политиката на централната банка върху неравенството и нейната самостоятелност от държавните управления на страните членки.
„ Добавянето на този инструмент към паричната политика би лимитирало непрекъснатото нарастване на мащаба на стратегиите за закупуване на активи и техните странични резултати “, разясняват Фелипе Мартин, Ерик Монет и Ксавиер Рагот от CEA.
„ Предвид несигурността към излизането от рецесията с COVID-19, считаме, че тази тактика за подсигуряване би трябвало да бъде взета поради, откакто ограничаващите ограничения против разпространяването на ковид бъдат отстранени “, прибавят те.
Досега ЕЦБ е похарчила повече от 4 трлн. евро по двете си съществени стратегии за закупуване на облигации, като в същото време с това централната банка поддържа депозитната си рента на равнище от минус 0,5% и на процедура субсидира банките с дълготрайни заеми. Макар че икономическото възобновяване докара до растеж на годишната инфлация през май до 2% - малко над задачата на ЕЦБ, упованията са този феномен да бъде краткотраен и инфлацията още веднъж да се намали.
От CEA признават, че хеликоптерните пари са се смятат за спорен инструмент, само че те считат, че тази политика може да бъде употребена в „ краен случай “.
От мозъчният концерн пресмятат, че директни парични прехвърляния до жителите в размер на 1% от икономическо произвеждане ще доведат до растеж на инфлацията с 0,5 процентни пункта в границите на година. Тази мярка се равнява на към 385 евро на човек – доста по-малка сума от тази, която американското държавно управление раздаде на семействата като част от пакета си от фискални тласъци.
Мярката ще би трябвало да бъде координирана с фискалните политики, тъй че държавните управления да не й противодействат посредством нарастване на налозите.
„ Ако въвеждането на хеликоптерни пари успее да върне равнището на инфлацията към целевата му стойност, това ще разреши по-бързо нормализиране на паричната политика, както във връзка с покупките на активи, по този начин и за лихвените проценти “, споделят от CEA.
Хеликоптерните пари съставляват финансов инструмент, при който централна банка печата пари и ги раздава непосредствено на жителите.
От мозъчният концерн означават, че ЕЦБ не съумява да реализира стабилно задачата си за инфлация от 2015 година насам, макар негативните лихви и количествените облекчения. В същото време тези принадлежности повдигнаха въпроси по отношение на въздействието на политиката на централната банка върху неравенството и нейната самостоятелност от държавните управления на страните членки.
„ Добавянето на този инструмент към паричната политика би лимитирало непрекъснатото нарастване на мащаба на стратегиите за закупуване на активи и техните странични резултати “, разясняват Фелипе Мартин, Ерик Монет и Ксавиер Рагот от CEA.
„ Предвид несигурността към излизането от рецесията с COVID-19, считаме, че тази тактика за подсигуряване би трябвало да бъде взета поради, откакто ограничаващите ограничения против разпространяването на ковид бъдат отстранени “, прибавят те.
Досега ЕЦБ е похарчила повече от 4 трлн. евро по двете си съществени стратегии за закупуване на облигации, като в същото време с това централната банка поддържа депозитната си рента на равнище от минус 0,5% и на процедура субсидира банките с дълготрайни заеми. Макар че икономическото възобновяване докара до растеж на годишната инфлация през май до 2% - малко над задачата на ЕЦБ, упованията са този феномен да бъде краткотраен и инфлацията още веднъж да се намали.
От CEA признават, че хеликоптерните пари са се смятат за спорен инструмент, само че те считат, че тази политика може да бъде употребена в „ краен случай “.
От мозъчният концерн пресмятат, че директни парични прехвърляния до жителите в размер на 1% от икономическо произвеждане ще доведат до растеж на инфлацията с 0,5 процентни пункта в границите на година. Тази мярка се равнява на към 385 евро на човек – доста по-малка сума от тази, която американското държавно управление раздаде на семействата като част от пакета си от фискални тласъци.
Мярката ще би трябвало да бъде координирана с фискалните политики, тъй че държавните управления да не й противодействат посредством нарастване на налозите.
„ Ако въвеждането на хеликоптерни пари успее да върне равнището на инфлацията към целевата му стойност, това ще разреши по-бързо нормализиране на паричната политика, както във връзка с покупките на активи, по този начин и за лихвените проценти “, споделят от CEA.
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ