Фалитът на Италия помпа инфлация и клати еврото, баш преди да влезем в зоната: Топикономист
" Европейската централна банка свика изключително съвещание, което не се беше случвало от началото на пандемията през март 2020. Поводът не беше инфлацията, а големият скок в лихвите по държавните облигации на страни от еврозоната, изключително Италия (б.р. най-голямата банка у нас е италианска благосъстоятелност и сега стремително изнася пари от България, а по подигравка на ориста до февруари министър председател в Рим е прехваленият някогашен началник на ЕЦБ Марио Драги).
Разликата (това, което икономисти/финансисти назоваваме на диалект " спред " ) сред лихвите по италианския и немския дълг стартира да доближава доста съществени размери, което се случваше и с Гърция, което е проблем, тъй като мощно задлъжнелите страни някак си би трябвало да могат да рефинансират отговорностите си с нови облигации.
Ако заради прекомерно голям скок в лихвите е финансово нерентабилно за тях да емитират нов дълг, то те вървят към несъстоятелност. При всички случаи става дума за фискална и икономическа рецесия.
За да предотврати подобен сюжет, ЕЦБ в сряда разгласи, че повдигането на лихвите по заемите и депозитите, които частните банки употребяват в ЕЦБ ще продължи по проект, само че програмата за изкупуване на държавни облигации в еврозоната ще бъде отчасти непокътната (б.р. дни по-рано беше декларирано обратното). Ще бъде непокътната съответно за " проблематичните " страни членки като Италия. За такива като Германия изкупуването стопира след края на този месец.
На елементарен език това значи, че ЕЦБ на процедура ще преразпределя фискален риск от страни като Италия към такива като Германия. Именно това де факто преразпределение е, което провокира утешение на пазарите за държавен дълг - спредът сред италианските и немските бондове незабавно стартира да пада.
ЕЦБ разгласи, че напъните в битката против " фрагментацията " на държавния дълг в еврозоната ще продължат и скоро ще разгласи съответен инструмент в тази посока.
Но на процедура всичко това значи едно - заради слабостта на избрани стопански системи в паричния съюз, ЕЦБ би трябвало да продължи да печата пари (поне частично), с цел да понижи, колкото е допустимо, риска от нова дългова рецесия.
Това от своя страна носи нови проблеми.
Първо, и в кратковременен проект най-съществено, може да е спънка пред опитите им да лимитират инфлацията. Подкрепата, която ЕЦБ в този момент ще окаже на страни като Италия ще им разреши да поддържат по-високо равнище на държавни разноски, в сравнение с биха поддържали другояче.
Държавните облигации са главен източник на компенсации (collateral) за банките и в случай че тяхната стойност се поддържа от централната банка, това държи ликвидността във финансовата система (и надлежно паричното предлагане) по-висока в сравнение с щеше да е другояче. При равни други условия, това сигурно е проинфлационно.
Но най-важното умозаключение от всичко това е, че структурните слабостти на еврозоната остават. Този паричен съюз по този начин и не съумя изцяло да излезе от дълговата рецесия, в която го вкараха личните му несъгласия. Същите несъгласия, за които отново писах неотдавна - тези, които водят до по-висока инфлация в страни като Германия и по-висока безработица в страни като Италия. ЕЦБ просто краткотрайно отсрочи крайното разрешаване на фундаменталния систематичен проблем, печатайки колосално количество пари.
В този миг България би трябвало да гледа доста деликатно и да си опича акъла.
Първо, дано е пределно ясно, че в случай че в този момент бяхме в еврозоната, като страна със относително ниски равнища на държавен дълг, щяхме да плащаме за този на Италия.
Второ, би трябвало доста съществено да се замислим желаеме ли да влезем в паричен съюз, в който структурните несъгласия до ден сегашен остават толкоз явни и проблемите произлизащи от тях не престават да се задълбочават.
Трето, желаеме ли да си предадем напълно паричния суверенитет на централна банка, която сега даже не е способна изцяло да се отдаде на осъществяване на единственото си фундаментално обвързване - ценова непоклатимост - заради това, че даже и за един къс миг да спре печатницата, паричният съюз безусловно стартира да се къса по шевовете ", написа топикономистът Георги Вулджев, а синтезираното заглавие на публикацията е на редакцията.
Разликата (това, което икономисти/финансисти назоваваме на диалект " спред " ) сред лихвите по италианския и немския дълг стартира да доближава доста съществени размери, което се случваше и с Гърция, което е проблем, тъй като мощно задлъжнелите страни някак си би трябвало да могат да рефинансират отговорностите си с нови облигации.
Ако заради прекомерно голям скок в лихвите е финансово нерентабилно за тях да емитират нов дълг, то те вървят към несъстоятелност. При всички случаи става дума за фискална и икономическа рецесия.
За да предотврати подобен сюжет, ЕЦБ в сряда разгласи, че повдигането на лихвите по заемите и депозитите, които частните банки употребяват в ЕЦБ ще продължи по проект, само че програмата за изкупуване на държавни облигации в еврозоната ще бъде отчасти непокътната (б.р. дни по-рано беше декларирано обратното). Ще бъде непокътната съответно за " проблематичните " страни членки като Италия. За такива като Германия изкупуването стопира след края на този месец.
На елементарен език това значи, че ЕЦБ на процедура ще преразпределя фискален риск от страни като Италия към такива като Германия. Именно това де факто преразпределение е, което провокира утешение на пазарите за държавен дълг - спредът сред италианските и немските бондове незабавно стартира да пада.
ЕЦБ разгласи, че напъните в битката против " фрагментацията " на държавния дълг в еврозоната ще продължат и скоро ще разгласи съответен инструмент в тази посока.
Но на процедура всичко това значи едно - заради слабостта на избрани стопански системи в паричния съюз, ЕЦБ би трябвало да продължи да печата пари (поне частично), с цел да понижи, колкото е допустимо, риска от нова дългова рецесия.
Това от своя страна носи нови проблеми.
Първо, и в кратковременен проект най-съществено, може да е спънка пред опитите им да лимитират инфлацията. Подкрепата, която ЕЦБ в този момент ще окаже на страни като Италия ще им разреши да поддържат по-високо равнище на държавни разноски, в сравнение с биха поддържали другояче.
Държавните облигации са главен източник на компенсации (collateral) за банките и в случай че тяхната стойност се поддържа от централната банка, това държи ликвидността във финансовата система (и надлежно паричното предлагане) по-висока в сравнение с щеше да е другояче. При равни други условия, това сигурно е проинфлационно.
Но най-важното умозаключение от всичко това е, че структурните слабостти на еврозоната остават. Този паричен съюз по този начин и не съумя изцяло да излезе от дълговата рецесия, в която го вкараха личните му несъгласия. Същите несъгласия, за които отново писах неотдавна - тези, които водят до по-висока инфлация в страни като Германия и по-висока безработица в страни като Италия. ЕЦБ просто краткотрайно отсрочи крайното разрешаване на фундаменталния систематичен проблем, печатайки колосално количество пари.
В този миг България би трябвало да гледа доста деликатно и да си опича акъла.
Първо, дано е пределно ясно, че в случай че в този момент бяхме в еврозоната, като страна със относително ниски равнища на държавен дълг, щяхме да плащаме за този на Италия.
Второ, би трябвало доста съществено да се замислим желаеме ли да влезем в паричен съюз, в който структурните несъгласия до ден сегашен остават толкоз явни и проблемите произлизащи от тях не престават да се задълбочават.
Трето, желаеме ли да си предадем напълно паричния суверенитет на централна банка, която сега даже не е способна изцяло да се отдаде на осъществяване на единственото си фундаментално обвързване - ценова непоклатимост - заради това, че даже и за един къс миг да спре печатницата, паричният съюз безусловно стартира да се къса по шевовете ", написа топикономистът Георги Вулджев, а синтезираното заглавие на публикацията е на редакцията.
Източник: 18min.bg
КОМЕНТАРИ