ЕЦБ вероятно ще изчака с видгането на лихвените проценти
Европейската централна банка ще изчака до последните месеци на тази година за първото повишение на главните си лихвени проценти от повече от десетилетие, съобщи Ройтерс.
След нашествието на Русия в Украйна все по-малко икономисти чакат по-ранно предприемане на ограничения от страна на ЕЦБ, демонстрират анкети на организацията.
В анкета, извършена сред 1 и 4 март, 27 от 45 запитани икономисти считат, че ЕЦБ ще увеличи лихвите през последното тримесечие на годината, макар че инфлацията в еврозоната доближи 5,8% през февруари, опровергавайки упованията на централната банка за спад.
Само 6 икономисти чакат първото покачване на лихвите да се случи през третото тримесечие. За съпоставяне, при анкетата от предишния месец такава прогноза даваха 16 икономисти.
От 33-мата респонденти, които чакат депозитната рента да не се задържи на актуалното рекордно ниско равнище от минус 0,5% до края на тази година, 18 предвиждат тя да доближи минус 0,25%, 9 чакат по-ниска стойност, а 6 – по-висока.
Това разминаване в оценките акцентира предизвикването, пред което е изправена централната банка при срещата си на 10 март.
Очакванията за лихвените проценти на ЕЦБ са в внезапен контрастност с тези за лихвите на другите огромни централни банки, които евентуално ще реализират няколко покачвания до края на годината. Английската централна банка към този момент подвигна лихвите два пъти при последните си две срещи.
Подобно на тези други стопански системи, еврозоната се оправи относително добре с вълната от разновидността Омикрон на ковид и започва в режим на цялостно възобновяване. Това възобновяване обаче може да бъде подложен под въпрос поради спора сред Русия и Украйна.
„ Войната в действителност не внесе съществени промени по опасности за инфлацията и растежа, тя единствено ги изостри. Следователно, тя евентуално няма да промени фундаментално проектите на ЕЦБ за внимателно и последователно отдръпване на някои политики за поддръжка “, пишат икономистите на Rabobank в записка до клиенти.
„ Това, което се промени, е несигурността в кратковременен проект. Вярваме, че това може да докара до малко закъснение на графика за нормализиране на политиката на ЕЦБ, само че не и да приключи тези старания “, прибавят те.
За момента няма и явен консенсус за това по кое време тъкмо ЕЦБ ще приключи дългогодишната стратегия за покупки на активи AP, посредством която тя купува активи на стойност 20 милиарда евро всеки месец.
Междувременно възходящите цени на силата и по-нататъшните спирания на веригата за доставки след съветската инвазия в Украйна евентуално ще задържат инфлацията по-висока за по-дълго време.
Тъй като спорът в Украйна се задълбочи и е малко евентуално ЕЦБ да увеличи лихвите преди края на годината, в петък еврото падна под 1,10 $ за първи път от май 2020 година, повишавайки вероятността за спомагателен инфлационен напън
„ Войната явно усили риска от сюжет на стагфлация за еврозоната, където ще има слаб стопански растеж и доста по-висока инфлация на фона на високите цени на силата “, сподели Карстен Бжески от ING.
След нашествието на Русия в Украйна все по-малко икономисти чакат по-ранно предприемане на ограничения от страна на ЕЦБ, демонстрират анкети на организацията.
В анкета, извършена сред 1 и 4 март, 27 от 45 запитани икономисти считат, че ЕЦБ ще увеличи лихвите през последното тримесечие на годината, макар че инфлацията в еврозоната доближи 5,8% през февруари, опровергавайки упованията на централната банка за спад.
Само 6 икономисти чакат първото покачване на лихвите да се случи през третото тримесечие. За съпоставяне, при анкетата от предишния месец такава прогноза даваха 16 икономисти.
От 33-мата респонденти, които чакат депозитната рента да не се задържи на актуалното рекордно ниско равнище от минус 0,5% до края на тази година, 18 предвиждат тя да доближи минус 0,25%, 9 чакат по-ниска стойност, а 6 – по-висока.
Това разминаване в оценките акцентира предизвикването, пред което е изправена централната банка при срещата си на 10 март.
Очакванията за лихвените проценти на ЕЦБ са в внезапен контрастност с тези за лихвите на другите огромни централни банки, които евентуално ще реализират няколко покачвания до края на годината. Английската централна банка към този момент подвигна лихвите два пъти при последните си две срещи.
Подобно на тези други стопански системи, еврозоната се оправи относително добре с вълната от разновидността Омикрон на ковид и започва в режим на цялостно възобновяване. Това възобновяване обаче може да бъде подложен под въпрос поради спора сред Русия и Украйна.
„ Войната в действителност не внесе съществени промени по опасности за инфлацията и растежа, тя единствено ги изостри. Следователно, тя евентуално няма да промени фундаментално проектите на ЕЦБ за внимателно и последователно отдръпване на някои политики за поддръжка “, пишат икономистите на Rabobank в записка до клиенти.
„ Това, което се промени, е несигурността в кратковременен проект. Вярваме, че това може да докара до малко закъснение на графика за нормализиране на политиката на ЕЦБ, само че не и да приключи тези старания “, прибавят те.
За момента няма и явен консенсус за това по кое време тъкмо ЕЦБ ще приключи дългогодишната стратегия за покупки на активи AP, посредством която тя купува активи на стойност 20 милиарда евро всеки месец.
Междувременно възходящите цени на силата и по-нататъшните спирания на веригата за доставки след съветската инвазия в Украйна евентуално ще задържат инфлацията по-висока за по-дълго време.
Тъй като спорът в Украйна се задълбочи и е малко евентуално ЕЦБ да увеличи лихвите преди края на годината, в петък еврото падна под 1,10 $ за първи път от май 2020 година, повишавайки вероятността за спомагателен инфлационен напън
„ Войната явно усили риска от сюжет на стагфлация за еврозоната, където ще има слаб стопански растеж и доста по-висока инфлация на фона на високите цени на силата “, сподели Карстен Бжески от ING.
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ