&format=webp)
Банкерската надпревара е в ход: Кой ще поеме щафетата след Лагард
Европейската централна банка (ЕЦБ) се готви за огромно пренареждане в управлението си – развой, който в последна сметка ще дефинира и наследника на президентката Кристин Лагард.
До края на 2027 година четири от шестте места в Изпълнителния съвет на банката ще бъдат освободени, започвайки с това на вицепрезидента Луис де Гиндос, чийто мандат изтича през май.
През 2027 година завършват и мандатите на самата Лагард, основния икономист Филип Лейн и Изабел Шнабел, което слага началото на съществено състезание сред столиците от еврозоната за най-влиятелните постове в паричната политика на блока.
Смяната на де Гиндос ще съвпадне с основна смяна и във Федералния запас на Съединени американски щати, където мандатът на ръководителя Джей Пауъл – който Доналд Тръмп назова „ дръвник “ – също изтича през май.
Според Financial Times ЕЦБ е подготвена да изиска от Европейската комисия да стартира формалната процедура по избора на нов вицепрезидент, като финансовите министри от еврозоната ще обсъдят въпроса още тази седмица. Националността и позицията по паричната политика на новия вицепрезидент ще бъдат решаващи за салдото на силите при определянето на наследника на Лагард.
Постът на президент на ЕЦБ е един от най-добре платените в институциите на Европейски Съюз – с годишна заплата от 466 000 евро, спомагателни облаги и шестцифрено заплащане за участие в борда на Банката за интернационалните разплащания (BIS).
Вече се обрисуват главните кандидати за правоприемник на Лагард: някогашният шеф на Централната банка на Нидерландия Клас Кнот и президентът на Бундесбанк Йоахим Нагел, написа FT.
Трети евентуален претендент е някогашният шеф на Централната банка на Испания Пабло Ернандес де Кос – през днешния ден общоприет управител на BIS и почитан научен икономист.
Неформално предписание не разрешава една страна да има повече от един представител в борда, а салдото сред „ ястреби “ и „ гълъби “ също е основен. Източноевропейските и балтийските страни, които се причислиха към еврозоната след 2007 година, упорстват за по-силен глас – Латвия даже намерено претендира за място.
Финландия към този момент е номинирала шефа на централната си банка Оли Рен – икономист и някогашен еврокомисар – за поста вицепрезидент, до момента в който Хърватия възнамерява да издигне Борис Вуйчич, своя основен банкер.
Рен е прочут с по-меката си позиция, предупреждавайки за опасности от прекомерно ниска инфлация.
Темата за половото равновесие също ще бъде на дневен ред – от 1998 година едвам 19% от 26-те членове на борда са дами.
Сред дамите, споменавани като евентуални кандидатки, са Анес Бенаси-Кере (заместник шеф на Банка дьо Франс), Христина Папаконстантину (Банка на Гърция), някогашната основна икономистка на Организацията за икономическо сътрудничество и раз Лорънс Бун и професор Хелин Рей от Лондонското бизнес учебно заведение.
Самата Лагард, която отхвърли слуховете, че ще напусне прибързано, обществено похвали Кнот, от Нидерландия, като евентуален правоприемник:
„ Той има разсъдък, устойчивост и дарба да сплотява хората – рядко и доста належащо качество “, съобщи тя в изявление за нидерландски подкаст.
Кнот, някогашен учен с над три десетилетия опит в МВФ, Нидерландската централна банка и Съвета за финансова непоклатимост, е прочут като сдържан „ ястреб “.
Той поддържа метода „ ще създадем всичко належащо “ на Марио Драги по време на дълговата рецесия и защитаваше основаването на „ инструмента за отбрана на трансмисията “ – механизъм за попречване на нова дългова серпантина след повишението на лихвите.
Нагел, от своя страна, интензивно лобира Берлин да поддържа кандидатурата му. Той организира серия от речи и изявленията по света под мотото „ Да подготвим Европа за новата ѝ световна роля “. Макар Германия в никакъв случай да не е оглавявала ЕЦБ, мнозина считат, че моментът е настъпил.
„ Мисля, че е извънредно време немец да застане отпред на ЕЦБ, само че това ще бъде комплицирано “, разяснява пред FT Ларс-Хендрик Рьолер, някогашен консултант на Ангела Меркел.
Нагел е непосредствен до Германската социалдемократическа партия и е описван като сдържан, прагматичен водач. Проблем обаче може да се окаже фактът, че Германия към този момент заема основни постове в институциите на Европейски Съюз – Урсула фон дер Лайен оглавява Европейската комисия, Клаудия Бух – банковия контролен механизъм, а Верена Рос – Европейския орган за скъпи бумаги и пазари.
Испания, която също в никакъв случай не е имала президент на ЕЦБ, се преглежда като различен сериозен кандидат. Ернандес де Кос е почитан научен и институционален икономист, определян като прагматичен и уравновесен.
Както нормално, изборът на управлението на ЕЦБ ще бъде част от по-широка политическа договорка сред страните от еврозоната – а идните френски избори през 2027 година могат в допълнение да усложнят процеса.
До края на 2027 година четири от шестте места в Изпълнителния съвет на банката ще бъдат освободени, започвайки с това на вицепрезидента Луис де Гиндос, чийто мандат изтича през май.
През 2027 година завършват и мандатите на самата Лагард, основния икономист Филип Лейн и Изабел Шнабел, което слага началото на съществено състезание сред столиците от еврозоната за най-влиятелните постове в паричната политика на блока.
Смяната на де Гиндос ще съвпадне с основна смяна и във Федералния запас на Съединени американски щати, където мандатът на ръководителя Джей Пауъл – който Доналд Тръмп назова „ дръвник “ – също изтича през май.
Според Financial Times ЕЦБ е подготвена да изиска от Европейската комисия да стартира формалната процедура по избора на нов вицепрезидент, като финансовите министри от еврозоната ще обсъдят въпроса още тази седмица. Националността и позицията по паричната политика на новия вицепрезидент ще бъдат решаващи за салдото на силите при определянето на наследника на Лагард.
Постът на президент на ЕЦБ е един от най-добре платените в институциите на Европейски Съюз – с годишна заплата от 466 000 евро, спомагателни облаги и шестцифрено заплащане за участие в борда на Банката за интернационалните разплащания (BIS).
Вече се обрисуват главните кандидати за правоприемник на Лагард: някогашният шеф на Централната банка на Нидерландия Клас Кнот и президентът на Бундесбанк Йоахим Нагел, написа FT.
Трети евентуален претендент е някогашният шеф на Централната банка на Испания Пабло Ернандес де Кос – през днешния ден общоприет управител на BIS и почитан научен икономист.
Неформално предписание не разрешава една страна да има повече от един представител в борда, а салдото сред „ ястреби “ и „ гълъби “ също е основен. Източноевропейските и балтийските страни, които се причислиха към еврозоната след 2007 година, упорстват за по-силен глас – Латвия даже намерено претендира за място.
Финландия към този момент е номинирала шефа на централната си банка Оли Рен – икономист и някогашен еврокомисар – за поста вицепрезидент, до момента в който Хърватия възнамерява да издигне Борис Вуйчич, своя основен банкер.
Рен е прочут с по-меката си позиция, предупреждавайки за опасности от прекомерно ниска инфлация.
Темата за половото равновесие също ще бъде на дневен ред – от 1998 година едвам 19% от 26-те членове на борда са дами.
Сред дамите, споменавани като евентуални кандидатки, са Анес Бенаси-Кере (заместник шеф на Банка дьо Франс), Христина Папаконстантину (Банка на Гърция), някогашната основна икономистка на Организацията за икономическо сътрудничество и раз Лорънс Бун и професор Хелин Рей от Лондонското бизнес учебно заведение.
Самата Лагард, която отхвърли слуховете, че ще напусне прибързано, обществено похвали Кнот, от Нидерландия, като евентуален правоприемник:
„ Той има разсъдък, устойчивост и дарба да сплотява хората – рядко и доста належащо качество “, съобщи тя в изявление за нидерландски подкаст.
Кнот, някогашен учен с над три десетилетия опит в МВФ, Нидерландската централна банка и Съвета за финансова непоклатимост, е прочут като сдържан „ ястреб “.
Той поддържа метода „ ще създадем всичко належащо “ на Марио Драги по време на дълговата рецесия и защитаваше основаването на „ инструмента за отбрана на трансмисията “ – механизъм за попречване на нова дългова серпантина след повишението на лихвите.
Нагел, от своя страна, интензивно лобира Берлин да поддържа кандидатурата му. Той организира серия от речи и изявленията по света под мотото „ Да подготвим Европа за новата ѝ световна роля “. Макар Германия в никакъв случай да не е оглавявала ЕЦБ, мнозина считат, че моментът е настъпил.
„ Мисля, че е извънредно време немец да застане отпред на ЕЦБ, само че това ще бъде комплицирано “, разяснява пред FT Ларс-Хендрик Рьолер, някогашен консултант на Ангела Меркел.
Нагел е непосредствен до Германската социалдемократическа партия и е описван като сдържан, прагматичен водач. Проблем обаче може да се окаже фактът, че Германия към този момент заема основни постове в институциите на Европейски Съюз – Урсула фон дер Лайен оглавява Европейската комисия, Клаудия Бух – банковия контролен механизъм, а Верена Рос – Европейския орган за скъпи бумаги и пазари.
Испания, която също в никакъв случай не е имала президент на ЕЦБ, се преглежда като различен сериозен кандидат. Ернандес де Кос е почитан научен и институционален икономист, определян като прагматичен и уравновесен.
Както нормално, изборът на управлението на ЕЦБ ще бъде част от по-широка политическа договорка сред страните от еврозоната – а идните френски избори през 2027 година могат в допълнение да усложнят процеса.
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ