Европейската централна банка (ЕЦБ) не трябва да изчаква твърде дълго,

Европейската централна банка (ЕЦБ) не би трябвало да изчаква прекомерно дълго, с цел да реагира на икономическите последствия от войната в Иран. Това съобщи шефът на Българската национална банка (БНБ) Димитър Радев, който е и член на Управителния съвет на ЕЦБ. Коментарът му, представен от " Блумбърг ", е изработен по време на конференция на Исландската централна банка в Рейкявик.
 
 Според Радев цената на закъснялото деяние може да надвиши тази на по-ранната интервенция, изключително при риск от отклонение на инфлационните упования. " Ако инфлационните упования се отклонят от котвата, възобновяване на ценовата непоклатимост става доста по-скъпо ", уточни той. Думите му идват на фона на възходящи упования ЕЦБ да пристъпи към първо покачване на главните лихвени проценти от 2023 година насам.
 
Конфликтът в Близкия изток докара до ускорение на инфлацията в еврозоната, отдалечавайки я още веднъж от задачата от 2%. Още през март ръководителят на ЕЦБ Кристин Лагард предизвести, че напрежението в района основава нов инфлационен риск. Анализ на самата банка от през вчерашния ден също регистрира, че геополитическите спорове ускоряват страховете от стагфлация – композиция от слаб напредък и висока инфлация.
 
В управлението на ЕЦБ има разнообразни отзиви по въпроса. Част от членовете упорстват за изчакване, с цел да се реши дали по-високите цени на силата ще имат дълготраен резултат. Други се притесняват, че преждевременно покачване на лихвите ще забави в допълнение икономическия напредък. С изявлението си Радев застава на страната на по-бързите дейности.
 
Той обаче акцентира, че паричната политика не може да е единственият инструмент за справяне с рецесията. " На фона на повтарящите се шокове в предлагането, фискалната политика, вложенията, енергийната успеваемост и структурните промени са от голяма важност за икономическата резистентност ", съобщи шефът на Българска народна банка. Според него държавните управления в Европа би трябвало да поддържат напъните на ЕЦБ с съответни ограничения.
 
Радев разяснява и нарасналата неустановеност, която прави прогнозирането извънредно мъчно. Още предходната година той означи, че прогнозирането е мъчно, само че инфлационният напън остава осезателен. Сега той добави, че при такива условия централните банки би трябвало да разчитат на по-широк набор от знаци, а не на една прогноза, която елементарно може да сътвори " заблуда за точност ".
 
По отношение на България Радев означи, че страната регистрира няколко години на мощен номинален растеж на заплатите, стабилно частно ползване и динамична кредитна интензивност. Темата за приходите от дълго време е в центъра на икономическия спор, като съгласно някои икономисти точно държавните разноски и растежът на заплатите подхранват инфлацията, а бизнесът даже прикани за заледяване на растежа на приходите.
 
Управителят на Българска народна банка предизвести, че рисковете нарастват, когато договарянето на заплатите и цените се основава най-вече на към този момент осъществена инфлация. Той акцентира, че автоматизираните механизми за индексация, насочени към предишното, могат да доведат до по-трайни инфлационни процеси и по-силни вторични резултати. Още през април Радев предвижда, че всяко повишаване по линия на еврото ще бъде кратковременно, насочвайки вниманието към вътрешните фактори.
 
На финала на изявлението си той посочи и ролята на връзката. " Нейната цел е да укрепва доверието, че задължението към ценовата непоклатимост остава неизменен ", заключи Радев.