По пътя към една от най-топлите мисии – SolO ще снима Слънцето отблизо
Европейската сонда Solar orbiter (Слънчев спътник) потегли на една от " най-топлите " мисии в историята на галактическите полети. Тя ще учи Слънцето от близки ъгли, оповестиха от NASA.
Мисията, струваща 1,5 милиарда евро е цялостна с камери и датчици, които би трябвало да разкрият забележителни нови знания за работата на нашата звезда. Учените желаят да схванат по-добре какво движи динамичното държание на Слънцето. Ракетата, която ще транспорти спътника до опасно топлото място се издигна от Кейп Канаверал във Флорида в 04:03 GMT (23:03 локално време в неделя).
Понякога Слънцето изхвърля милиарди тонове материя и заплетени магнитни полета, които могат да нарушат някои процеси на Земята. Най-лошото, което тези стихии предизвикват е основаване на неточности в системите на спътниците, пречат на радиокомуникациите и даже основават проблеми с електропреносните мрежи на Земята.
Изследователите се надяват, че знанията, които ще получат от Solar Orbiter (SolO), ще подобрят моделите, употребявани за прогнозиране на най-лошото от изригванията на нашата звезда.
Изстрелването на сондата е взаимна задача на Европейската галактическа организация (ESA) и американския й сътрудник NASA. А американците са поели отговорността за стартирането на SolO.
През първите два дни след изстрелването, Solar Orbiter ще разгърне инструменталната си стрела и няколко антени, които ще споделят със Земята и ще събират научни данни. Космическият уред ще следва неповторима траектория, която ще разреши неговият обстоен набор от принадлежности да даде на човечеството първите изображения на полюсите на Слънцето. Тази траектория включва 22 близки метода към Слънцето, привеждайки галактическия транспортен съд в орбитата на Меркурий за проучване на Слънцето и неговото въздействие върху космоса.
„ Като хора, ние постоянно сме били осведомени с значимостта на Слънцето за живота на Земята, наблюдавайки го и изследвайки по какъв начин работи в детайлности, само че също по този начин от дълго време знаем, че има капацитет да наруши всекидневието, в случай че сме под обсега на мощна слънчева стихия “, съобщи Гюнтер Хасингер, шеф на научния отдел в ESA. „ В края на задачата ни ще знаем повече за скритата мощ, виновна за изменящото се държание на Слънцето и въздействието му върху нашата родна планета от всеки път. “
Solar Orbiter ще прекара към три месеца във етапа на въвеждане в употреба, по време на която екипът на задачата ще извърши инспекции на 10-те научни инструмента на галактическия транспортен съд, с цел да се увери, че те работят вярно. Ще му отнеме към две години, с цел да доближи главната си научна орбита.
Solar Orbiter комбинира два съществени метода на образование. Инструментите на място ще мерят околната среда към галактическия транспортен съд, откривайки неща като електрически и магнитни полета и преминаващи частици и талази, излъчени от Слънцето. Устройствата за отдалечено наблюдаване ще изобразяват Слънцето отдалеко, дружно с неговата атмосфера, като събират данни, които ще оказват помощ на учените да схванат процесите във вътрешността му.
Докато пътува до там - до ноември 2021 г.- инструментите на галактическия транспортен съд ще събират научни данни за околната среда към галактическия транспортен съд, до момента в който телескопите за отдалечено наблюдаване ще се съсредоточат върху калибрирането, с цел да се приготвят за научни интервенции наоколо до Слънцето. Фазата ще включва три гравитационни асистенции, които спътникът ще употребява, с цел да приближи орбитата си по-близо до Слънцето: две на Венера през декември 2020 година и август 2021 година и една на Земята през ноември 2021 година
Следвайки своята земна гравитационна помощ, Слънчевият орбитър ще стартира главната фаза на своята задача, водеща до първия му непосредствен проход до Слънцето през 2022 година - на към една трета от дистанцията от Слънцето до Земята.
Уникалната орбита на SolO ще изведе галактическия транспортен съд от равнината, която почти се изравнява с екватора на Слънцето, където е орбитата на Земята и другите планети. Космическите кораби, изстреляни от Земята, естествено остават в тази низина, което значи, че телескопите на Земята и телескопите върху спътниците имат стеснен аспект към северния и южния полюс на Слънцето.
Предишна задача на ESA-NASA, Ulysses, стартирана през 1990 година, реализира наклонена орбита, като даде на учените първите си измервания на пространството към Слънцето в този сериозен район. За разлика от Ulysses, Solar Orbiter носи камери, които ще дават първите по рода си изображения на полюсите на Слънцето. Тази жизненоважна информация ще помогне на учените да попълнят пропуските в моделите на магнитното поле на Слънцето, което задвижват интензивността на Слънцето, а дружно с нея и доста други, значими за нас процеси.
„ Сондата ще направи невероятни неща. В композиция с другите неотдавна стартирани задачи на НАСА за проучване на Слънцето ние получаваме невиждано нови познания за нашата звезда “, сподели Томас Зурбухен, администратор на науката в НАСА. „ Заедно с нашите европейски сътрудници навлизаме в нова епоха на хелиофизиката, която ще трансформира проучването на Слънцето и ще помогне да създадем задачите на астронавтите по-безопасни. “
Solar Orbiter добавя флота от галактически кораби на НАСА Heliophysics, наблюдавайки звездата, до която живеем и нейните резултати върху пространството, през което пътуваме.
Мисията, струваща 1,5 милиарда евро е цялостна с камери и датчици, които би трябвало да разкрият забележителни нови знания за работата на нашата звезда. Учените желаят да схванат по-добре какво движи динамичното държание на Слънцето. Ракетата, която ще транспорти спътника до опасно топлото място се издигна от Кейп Канаверал във Флорида в 04:03 GMT (23:03 локално време в неделя).
Понякога Слънцето изхвърля милиарди тонове материя и заплетени магнитни полета, които могат да нарушат някои процеси на Земята. Най-лошото, което тези стихии предизвикват е основаване на неточности в системите на спътниците, пречат на радиокомуникациите и даже основават проблеми с електропреносните мрежи на Земята.
Изследователите се надяват, че знанията, които ще получат от Solar Orbiter (SolO), ще подобрят моделите, употребявани за прогнозиране на най-лошото от изригванията на нашата звезда.
Изстрелването на сондата е взаимна задача на Европейската галактическа организация (ESA) и американския й сътрудник NASA. А американците са поели отговорността за стартирането на SolO.
През първите два дни след изстрелването, Solar Orbiter ще разгърне инструменталната си стрела и няколко антени, които ще споделят със Земята и ще събират научни данни. Космическият уред ще следва неповторима траектория, която ще разреши неговият обстоен набор от принадлежности да даде на човечеството първите изображения на полюсите на Слънцето. Тази траектория включва 22 близки метода към Слънцето, привеждайки галактическия транспортен съд в орбитата на Меркурий за проучване на Слънцето и неговото въздействие върху космоса.
„ Като хора, ние постоянно сме били осведомени с значимостта на Слънцето за живота на Земята, наблюдавайки го и изследвайки по какъв начин работи в детайлности, само че също по този начин от дълго време знаем, че има капацитет да наруши всекидневието, в случай че сме под обсега на мощна слънчева стихия “, съобщи Гюнтер Хасингер, шеф на научния отдел в ESA. „ В края на задачата ни ще знаем повече за скритата мощ, виновна за изменящото се държание на Слънцето и въздействието му върху нашата родна планета от всеки път. “
Solar Orbiter ще прекара към три месеца във етапа на въвеждане в употреба, по време на която екипът на задачата ще извърши инспекции на 10-те научни инструмента на галактическия транспортен съд, с цел да се увери, че те работят вярно. Ще му отнеме към две години, с цел да доближи главната си научна орбита.
Solar Orbiter комбинира два съществени метода на образование. Инструментите на място ще мерят околната среда към галактическия транспортен съд, откривайки неща като електрически и магнитни полета и преминаващи частици и талази, излъчени от Слънцето. Устройствата за отдалечено наблюдаване ще изобразяват Слънцето отдалеко, дружно с неговата атмосфера, като събират данни, които ще оказват помощ на учените да схванат процесите във вътрешността му.
Докато пътува до там - до ноември 2021 г.- инструментите на галактическия транспортен съд ще събират научни данни за околната среда към галактическия транспортен съд, до момента в който телескопите за отдалечено наблюдаване ще се съсредоточат върху калибрирането, с цел да се приготвят за научни интервенции наоколо до Слънцето. Фазата ще включва три гравитационни асистенции, които спътникът ще употребява, с цел да приближи орбитата си по-близо до Слънцето: две на Венера през декември 2020 година и август 2021 година и една на Земята през ноември 2021 година
Следвайки своята земна гравитационна помощ, Слънчевият орбитър ще стартира главната фаза на своята задача, водеща до първия му непосредствен проход до Слънцето през 2022 година - на към една трета от дистанцията от Слънцето до Земята.
Уникалната орбита на SolO ще изведе галактическия транспортен съд от равнината, която почти се изравнява с екватора на Слънцето, където е орбитата на Земята и другите планети. Космическите кораби, изстреляни от Земята, естествено остават в тази низина, което значи, че телескопите на Земята и телескопите върху спътниците имат стеснен аспект към северния и южния полюс на Слънцето.
Предишна задача на ESA-NASA, Ulysses, стартирана през 1990 година, реализира наклонена орбита, като даде на учените първите си измервания на пространството към Слънцето в този сериозен район. За разлика от Ulysses, Solar Orbiter носи камери, които ще дават първите по рода си изображения на полюсите на Слънцето. Тази жизненоважна информация ще помогне на учените да попълнят пропуските в моделите на магнитното поле на Слънцето, което задвижват интензивността на Слънцето, а дружно с нея и доста други, значими за нас процеси.
„ Сондата ще направи невероятни неща. В композиция с другите неотдавна стартирани задачи на НАСА за проучване на Слънцето ние получаваме невиждано нови познания за нашата звезда “, сподели Томас Зурбухен, администратор на науката в НАСА. „ Заедно с нашите европейски сътрудници навлизаме в нова епоха на хелиофизиката, която ще трансформира проучването на Слънцето и ще помогне да създадем задачите на астронавтите по-безопасни. “
Solar Orbiter добавя флота от галактически кораби на НАСА Heliophysics, наблюдавайки звездата, до която живеем и нейните резултати върху пространството, през което пътуваме.
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ