Коронален дъжд загрява атмосферата на Слънцето
Европейската сонда " Солар орбитър " следи от близко " коронален дъжд " - събитие, което изяснява температурите над милион градуса на Слънцето, заяви Агенция Франс Прес.
Това наблюдаване " е голяма крачка напред в региона на слънчевата физика ", споделя астрономът Патрик Антолин от Университета на Нортъмбрия, представен в известие за пресата. " Защото то ни дава значими сведения за главните загадки на Слънцето ", и по-специално за метода, по който се нагрява неговата корона.
Тази температура " съставлява проблем за нас ", изясни пред Агенция Франс Прес астрономът Фредерик Ошер от Института по галактическа астрофизика, който е съавтор на проучването, ръководено от Патрик Антолин. Резултатите от него ще бъдат публикувани в сп. " Астрономия и астрофизика ".
Вътрешната температура на Слънцето, която в ядрото му доближава 15 милиона градуса, спада до към 5000 градуса на повърхността на звездата - фотосферата. Странното е, че тя се покачва до към един милион градуса над тази граница в короната, която е най-външният пласт на атмосферата на Слънцето, формиран от плазма - мощно йонизиран газ.
" Ако приемем, че повърхността на Слънцето е нагревател, температурата би трябвало да става по-ниска с отдалечаването, а не по-гореща ", изяснява Фредирик Ошер.
Обяснението за това стопляне се крие в невижданото наблюдаване на коронални дъждове.
Физиците към този момент бяха осведомени с това събитие на кондензация на плазмата в короната, която тук-там се охлажда и по тази причина капки плазма падат към повърхността на Слънцето като дъжд.
Именно резултата на този дъжда следи " Солар орбитър ". Прецизните принадлежности на апарата разкриха клъстери от плазма с широчина над 200 км, които падат " като " лек дъжд ", до момента в който преди този момент се смяташе, че явлението прилича " проливен дъжд ", обяснява Ошер.
С помощта на гравитацията тези капки падат с феноменална скорост, надхвърляща 200 000 км/ч, следвайки короналните очертания - линиите на магнитното поле, които структурират цялата слънчева атмосфера.
" Солар орбитър " разкрива, че короналните дъждовни капки се компресират и нагряват в свръхлеката атмосфера на короната, преди да се сблъскат с повърхността на Слънцето, сходно на падащите звезди. От конфликта материя и ударни талази изхвърчат нагоре, нагрявайки плазмата в короната.
Според астронома Фредерик Ошер " това наподобява удостоверява, че нагряването не става в короната ", а по-ниско, на повърхността на Слънцето, добавя Българска телеграфна агенция.
Това наблюдаване " е голяма крачка напред в региона на слънчевата физика ", споделя астрономът Патрик Антолин от Университета на Нортъмбрия, представен в известие за пресата. " Защото то ни дава значими сведения за главните загадки на Слънцето ", и по-специално за метода, по който се нагрява неговата корона.
Тази температура " съставлява проблем за нас ", изясни пред Агенция Франс Прес астрономът Фредерик Ошер от Института по галактическа астрофизика, който е съавтор на проучването, ръководено от Патрик Антолин. Резултатите от него ще бъдат публикувани в сп. " Астрономия и астрофизика ".
Вътрешната температура на Слънцето, която в ядрото му доближава 15 милиона градуса, спада до към 5000 градуса на повърхността на звездата - фотосферата. Странното е, че тя се покачва до към един милион градуса над тази граница в короната, която е най-външният пласт на атмосферата на Слънцето, формиран от плазма - мощно йонизиран газ.
" Ако приемем, че повърхността на Слънцето е нагревател, температурата би трябвало да става по-ниска с отдалечаването, а не по-гореща ", изяснява Фредирик Ошер.
Обяснението за това стопляне се крие в невижданото наблюдаване на коронални дъждове.
Физиците към този момент бяха осведомени с това събитие на кондензация на плазмата в короната, която тук-там се охлажда и по тази причина капки плазма падат към повърхността на Слънцето като дъжд.
Именно резултата на този дъжда следи " Солар орбитър ". Прецизните принадлежности на апарата разкриха клъстери от плазма с широчина над 200 км, които падат " като " лек дъжд ", до момента в който преди този момент се смяташе, че явлението прилича " проливен дъжд ", обяснява Ошер.
С помощта на гравитацията тези капки падат с феноменална скорост, надхвърляща 200 000 км/ч, следвайки короналните очертания - линиите на магнитното поле, които структурират цялата слънчева атмосфера.
" Солар орбитър " разкрива, че короналните дъждовни капки се компресират и нагряват в свръхлеката атмосфера на короната, преди да се сблъскат с повърхността на Слънцето, сходно на падащите звезди. От конфликта материя и ударни талази изхвърчат нагоре, нагрявайки плазмата в короната.
Според астронома Фредерик Ошер " това наподобява удостоверява, че нагряването не става в короната ", а по-ниско, на повърхността на Слънцето, добавя Българска телеграфна агенция.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ