Какъв прокурор е била Теодора Георгиева и с кого e близка… Пред ФАКТИ говори адвокат Методи Лалов
Европейската прокуратура осведоми Европейския парламент, Съвета на Европейски Съюз и Европейската комисия, че стартира административно следствие за вероятни непозволени дейности от страна на българския европейски прокурор Теодора Георгиева. Съобщението идва, откакто този месец в интернет бяха публикувани записи с изказванията, че показват диалог от януари 2020 година на Георгиева със посочения за лобист в правосъдната власт някогашен следовател Петьо Петров, прочут като Пепи Еврото. Според изказванията във видеата, Пепи Еврото е взел участие в проект за елиминиране на съперниците на Георгиева в състезанието за европейски прокурор. Европейската прокуратура не разяснява непосредствено наличието на фрагментите, само че акцентира, че независимостта на всеки прокурор в системата ѝ е " от значително значение за задачата на институцията ". Пред ФАКТИ по тематиката приказва юрист Методи Лалов, който е бил и арбитър.
- Адвокат Лалов, вие сте бил арбитър и знаете по какъв начин се пораства в правната йерархията до тази служба. Разбрахме ли в този момент обаче по какъв начин се пораства в йерархията до длъжността европейски прокурор, откакто видяхме два клипа с присъединяване на Петьо Петров, прочут като Пепи Еврото?
- Ако съдим от видеоклиповете, които излизат, и за които има съображение да се смята, че са от офиса на Петьо Еврото, както и че на тези видеа участва българската европрокурорка Теодора Георгиева, можем да създадем умозаключение, че се пораства по този метод. С неофициални контакти, с премахване или влияние върху други претенденти, тъй че да се обезпечи изборът на избран човек. Би било добре този определен човек да е в услуга на закона и на публичния интерес, само че, когато изборите стават по такива кьошета, по такива офиси и такива бърлоги, явно е, че той няма да служи на публичния интерес.
- Това ли е „ фамилията “, за което други магистрати сме чували да приказват?
- Ние би трябвало да излезем отвън тази тясна социална клетка „ фамилията “, тъй като, в действителност, тука става дума за кланове, за родове. Ако приказваме за случая „ Осемте джуджета “ или за Нотариуса, значи можем да приказваме и за доста други „ фамилии “. Примерно Висшият правосъден съвет. Ето, да вземем този случай с Теодора Георгиева. Когато бях арбитър, тя беше прокурор в Районна прокуратура и имам взор върху нейната работа, не добра изключително по моя оценка. Тя беше нападателна, не приемаше доводи, в това число аз съм ѝ прибирал нередовни обвинителни актове. Скандали е вдигала пред мен, само че тя беше доближена до Драгомир Кояджиков, който след това по неведоми пътища и без да разберем по какъв начин, къде и по какъв метод, Българска социалистическа партия го хареса. После го предложиха от партията за член на Висшия правосъден съвет и той стана подобен. Един от бранителите на Гешев, на Сарафов. Съпругата на Кояджиков - Спаска Кинчева, е прокурор във Върховна прокуратура. По едно време беше натирена в Апелативна прокуратура Велико Търново. За страдание, тъй като в неофициални диалози съм чувал неща в този момент мъчно мога да ги кажа обществено, тъй като няма след това кой да ги удостовери. Но на Кояджиков брачната половинка беше преместена бързичко по-късно и стана внезапно фаворитка на Сарафов, до момента в който преди този момент се чуваше, че по-скоро е неодобрявана от него. И като свържете Георгиева, която е доближена до Кояджиков, а аз знам от него това, тъй като съм ги виждал по какъв начин контактуват в Районния съд, и навържете тези неща… И най-после ги видите по какъв начин единият във Висшия правосъден съвет, другият във Върховна прокуратура, а третият в Европейската прокуратура все едни и същи хора. И като видите част от тях в офиса на Петьо Еврото, като навържете всичко това най-после може да извършите умозаключение дали е „ семейство “, или е цяла родова система от обвързаности.
- Само да ви върна малко обратно. За кои години става въпрос, когато имате наблюдаване върху работата на Теодора Георгиева…
- Говорим за 2006, 2007, 2008 година – някъде там. Честно казано, губи ми се тъкмо времето, само че това е преди тя да стане арбитър в Административен съд София град, а преди този момент беше прокурор в Районна прокуратура.
- Така да разбираме, че се отглеждат фрагменти в правосъдната система?
- Те по този начин се отглеждат фрагменти, по този начин им се вършат биографиите. Кояджиков пристигна от Русе, където беше следовател, и стана арбитър в Софийския областен съд. За мястото аплайваха доста хора, имаше доста искащи. Той пристигна оттова по неизвестен метод. Някой в миналото разбра ли, тъй като аз този въпрос го задавам неведнъж, кои от членовете на Висшия правосъден съвет, които са магистрати, само че са излъчени от Народното събрание, по кое време, къде и с кого се срещаха. Как ги харесаха политическите партии, по кое време се организираха срещи, какви концепции изложиха тези съдии пред политическите представители. Защо Кояджиков, за какво Марчева, за какво Бошнакова и кой ли още не. Никой, в никакъв случай не ни изясни. Върнете се обратно, разгледайте им концепциите на страницата на Народното събрание или на страницата на Висшия правосъден съвет. Ми те са писани под индиго, с граматическите неточности, преписвани една от друга, общи. Хора, които в никакъв случай преди този момент не сме чували да са дейни в правосъдната система или на публичното занятие. Обществото би трябвало да свикне да избира хора, за които има история, обществена история и по нея да съди за техните качества. Когато няма такава, когато няма явен роман и пояснение за какво един или различен е предпочетен от политическа мощ, стигаме до това състояние, когато се сблъскат вътре в правосъдната система клановете и някои реши да изкара запис с цел да покаже на едното крило, че би трябвало да си наляга парцалите. Всъщност, става въпрос за вътрешна борба.
Но в този офис на Пепи Еврото са минали десетки, стотици магистрати. И в този момент, както се приказва, те треперят по кое време ще бъдат изкарани и техни записи и ще слушкат. Вижте и на БОЕЦ фрагментите от районните полицейски ръководства. По същия метод виждаме записи, които фиксират нерегламентирано държание на полицейски чиновници. На един подобен служител на реда, на един подобен арбитър като му се каже, че има подобен запис, че би трябвало да слуша, тъй като другояче ще стане публично притежание, какво да чакаме, какъв брой да е самостоятелен. Теодора Георгиева едвам през днешния ден приказва и споделя, че е застрашена от Пеевски, че става въпрос за следствието за газохранилището Чирен. Ехо, къде бяхте госпожо Георгиева преди години да го кажете това или преди месец да го кажете. Това е нейната защитна реакция на протичащото се. По същия метод бе и реакцията на районния прокурор Невена Зартова, която описа за „ фамилията “, върви и в Народното събрание. Но в никакъв случай преди този момент не я чухме да приказва. И по-важното - в никакъв случай преди този момент не видяхме дейности в границите на институционалните ѝ пълномощия за битка с корупцията, със зависимостите, с натиска.
- Чухме Теодора Георгиева да приказва едвам след публикуването на втория запис, а след първия резервира безмълвие. Тогава може би смяташе, че ще бъде единствено той, че е по-добре да се замълчи…
- Точно по този начин. Първият клип не я уличаваше директно. Всъщност, сякаш не беше толкоз ясно тя ли е, или не. Но за мен това безмълвие тогава беше неприемливо и в този момент е неприемливо. Много пъти съм казвал, че обществените персони са длъжни да приказват, да описват, да опровергават, да отхвърлят, когато е всято подозрение за техния интегритет без значение какъв брой е огромна офанзивата или какъв брой е основателно. Ако е безпричинно, се пазят. Човек би трябвало да се бори за престижа си, изключително когато е на висок държавен пост, тъй като той носи публичен запас и пълномощия. Не може един български европрокурор, един прокурор, един държавен чиновник, един общински чиновник, един служител на реда не може да мълчи, когато е посочен с пръст. Ако против него има нещо безпричинно, излиза и го отхвърля блестящо. Ако е основателно излиза и поема отговорност, подава оставка или споделя, или разобличава тези, които са го държали според. Да, той отново би трябвало да бъде изпъден като държавната служба, само че най-малко да направи нещо положително за обществото на финала, откакто е позволил да бъде използван години наред. Сега мълчанието на Георгиева за мен е признание. Говоря от моя позиция на жител, на деятел, а не на правист, тъй като юридически тя е почтена до доказване на противното. Но в обществения бранш нещата се обърнати. Тук съществува обосновано съмнение, че нещо е неправилно. Тя би трябвало да излезе и да го опровергае. Сега приказва за напън от Пеевски, само че не отхвърля достоверността на този запис. Дори и през вчерашния ден да е почнало някакво следствие против нея, това не я прави самостоятелна, тъй като явно нейният избор е станал по нерегламентиран метод, с утвърждението на Пепи Еврото, с отстраняването на други претенденти.
- Виждаме и дейностите на основния европейски прокурор Лаура Кьовеши, която разгласи, че Теодора Георгиева е отстранена краткотрайно от длъжността до изясняване на проблема?
- Временното премахване на Георгиева като български европрукорор е по-скоро административно и е обвързвано с нейния отвод, нейния отказ от следствието за разширението на газохранилището в Чирен. Нейният избор е формалното съображение, което е посочено от европейската прокуратура, тъй като най-вероятно това е институционално комфортното да бъде посочено, само че ще бъде тестван и нейният избор. При всички случаи ние разчитаме на Кьовеши, тъй като нейният облик беше изграждан по този начин, че е съдбоносен прокурор, че проверява без боязън. Така че се надявам в действителност да се даде явен отговор по какъв начин е работила Теодора Георгиева.
- А по какъв начин гледате на отвода на делото за Чирен…
- Какво значи един прокурор да се води през днешния ден по дело, тъй като е бил подложен на напън!? Ми, ясно е, че, който се бори с престъпността, ще бъде подложен на напън. Когато прокурор е подложен на напън, не се води, а желае институционална отбрана, желае гаранции, желае екип и продължава битката, до момента в който в последна сметка вкара нарушителите в пандиза. А какво виждаме в този момент. Става рисково и прокурорът се води. Какъв сигнал дава той към обществото - че работи единствено по безвредни случаи, които са без зъби, които са с дребни нарушители. Големите, олигархията, мафията, когато я застрашиш, те заплашват, само че това не значи, че би трябвало да се подадеш на страха. Не, би трябвало да искаш институционална поддръжка. А тук имаме отказ. „ Аз се махам “, споделя Теодора Георгиева, тъй като ме плашат. И какво следва. Хвърля този „ парещ картоф “ на кого… На идващия прокурор, който ще се уплаши и ще се води, или на идващия, който ще е самоуверен. Ако идващият е самоуверен и кадърен за прокурор, то този – страхливия, който се води, не е на мястото си и също би трябвало да бъде махнат. Дори и при страхливия да няма въпрос на зависимости, той просто не си е на мястото. Отвод заради боязън е безусловно неосъществим – най-малко в моите очи. Отвод заради персонални връзки, другарство – да, има ги тези неща в живота. Тогава си задължен да го направиш. Но тъй като ме е боязън и си върша отказ – това за мен е парадокс.
