Европол иска спешни процедури за използване на изкуствен интелект при кризи
Европейската полицейска работа Европол упорства за по-бърз достъп до принадлежности с изкуствен интелект (ИИ) за битка със сериозната престъпност, само че твърди, че бюрократичните процедури забавят внедряването на новите технологии.
„ Престъпниците се забавляват ужасно със злонамереното потребление на изкуствен интелект, до момента в който ние сме затрупани с правни инспекции “, разяснява заместник-изпълнителният шеф на Европол Юрген Ебнер в изявление за " Politico ". По думите му сегашните правила изискват дълги оценки за отбрана на данните и главните права, което може да забави внедряването на ИИ с до осем месеца.
Според Ебнер по-бърз достъп до технологиите може да бъде решителен в спешни обстановки, когато има директна опасност за живота. Той предлага въвеждане на ускорена процедура, която да разреши потребление на ИИ в изключителни случаи, без да се минава през „ доста комплицирана процедура за сходство “.
През последните години Европол развива потенциала си в региона на технологиите — от разбор на огромни масиви данни до декриптиране на незаконни връзки. Но до момента в който организацията упорства за повече независимост в използването на изкуствен интелект, университетски среди и правозащитници предизвестяват, че неналичието на надзор може да докара до злоупотреби и нарушение на съществени права.
Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен към този момент разгласи, че ще усили повече от два пъти личния състав на Европол и ще го трансформира в „ мощен инструмент против незаконни групировки, които работят по едно и също време във физическия и цифровия свят “. Законодателното предложение за разширение на пълномощията на организацията се чака през второто тримесечие на 2026 година
Ебнер акцентира, че ускорените процедури няма да заобикалят алените линии, свързани с профилирането или разпознаването на лица в действително време. Съгласно новия Закон за изкуствения разсъдък (AI Act), потреблението на системи за различаване на лица в публични пространства е неразрешено, само че обособени страни членки могат да вършат изключения при най-тежките закононарушения — нещо, което провокира рецензии от страна на организации за отбрана на цифровите права.
„ Почти всички следствия към този момент имат онлайн измерение “, разяснява още Ебнер. Според него Европол може да подкрепя националните следствия, като командирова специалисти с софтуерен опит и спомага в разбора на огромни размери данни.
Той обаче акцентира, че организацията няма упоритости да поема действителни полицейски функционалности като арести или обиски.
„ Престъпниците се забавляват ужасно със злонамереното потребление на изкуствен интелект, до момента в който ние сме затрупани с правни инспекции “, разяснява заместник-изпълнителният шеф на Европол Юрген Ебнер в изявление за " Politico ". По думите му сегашните правила изискват дълги оценки за отбрана на данните и главните права, което може да забави внедряването на ИИ с до осем месеца.
Според Ебнер по-бърз достъп до технологиите може да бъде решителен в спешни обстановки, когато има директна опасност за живота. Той предлага въвеждане на ускорена процедура, която да разреши потребление на ИИ в изключителни случаи, без да се минава през „ доста комплицирана процедура за сходство “.
През последните години Европол развива потенциала си в региона на технологиите — от разбор на огромни масиви данни до декриптиране на незаконни връзки. Но до момента в който организацията упорства за повече независимост в използването на изкуствен интелект, университетски среди и правозащитници предизвестяват, че неналичието на надзор може да докара до злоупотреби и нарушение на съществени права.
Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен към този момент разгласи, че ще усили повече от два пъти личния състав на Европол и ще го трансформира в „ мощен инструмент против незаконни групировки, които работят по едно и също време във физическия и цифровия свят “. Законодателното предложение за разширение на пълномощията на организацията се чака през второто тримесечие на 2026 година
Ебнер акцентира, че ускорените процедури няма да заобикалят алените линии, свързани с профилирането или разпознаването на лица в действително време. Съгласно новия Закон за изкуствения разсъдък (AI Act), потреблението на системи за различаване на лица в публични пространства е неразрешено, само че обособени страни членки могат да вършат изключения при най-тежките закононарушения — нещо, което провокира рецензии от страна на организации за отбрана на цифровите права.
„ Почти всички следствия към този момент имат онлайн измерение “, разяснява още Ебнер. Според него Европол може да подкрепя националните следствия, като командирова специалисти с софтуерен опит и спомага в разбора на огромни размери данни.
Той обаче акцентира, че организацията няма упоритости да поема действителни полицейски функционалности като арести или обиски.
Източник: moreto.net
КОМЕНТАРИ