ЕК заведе цели три дела накуп срещу България
Европейската комисия заведе цели три каузи вкупом против България пред Съда на Европейския съюз. Това стана ясно в сряда от известие до медиите. Причините са нарушавания на директивите за употреба и предлагането на пазара на натурални минерални води, на разпоредбите за установяване на минимални национални цели за публичните поръчки за чисти транспортни средства за публичния превоз, както и за липсвата на транспониране на Директивата за електронно пътно таксуване.
Завеждането на делата значи, че страната ни не е съумяла да даде съответни пояснения в започналите вече процедури за нарушаване против нея по тези въпроси.
За какво става дума?
Първото дело визира производството, бутилирането и предлагането в комерсиалната мрежа на минерална вода. Директивата на Европейски Съюз по тематиката споделя, че в случай че водата произлиза от еднакъв извор, би трябвало да носи едно комерсиално изложение. Директивата не разрешава предлагането на пазара на натурални минерални и изворни води, които произлизат от еднакъв извор, под повече от едно комерсиално изложение. България обаче е приела изцяло друго законодателство и сега е изцяло допустимо вода от разнообразни извори да се продава под една и съща марка.
Това обаче не е всичко - още веднъж срещу европейските правила е и отказът на българсият законодател да изисква наименованието на извора да се показва върху етикетите на минералните и изворните води. Българското законодателство разрешава също по този начин да се употребява обозначението „ изворна вода " за вода, която не дава отговор на изискванията за потребление на този термин. Комисията към този момент е предупреждавала страната по този въпрос, изпратила е писмо с искане за смяна на закона, а България е пробвала да даде отговор. След него преценката на Комисията е, че нарушаванията не са отстранени, а отговорът - неудовлетворителен.
Вторият въпрос - законодателството за чистите транспортни средства в публичния превоз. Тук директивата на Европейски Съюз допуска, че страната ни има за осъществяване квота с съответни задания. Така да вземем за пример от България се изиксвае съвсем 18% от всички лекотоварни транспортни средства, употребени за градски рейсове, да са " зелени ". Освен това трябваше 34% от всички рейсове да дават отговор на директивата. Тези цифри важат единствено за закупените сред 2 август на 2021 година и 31 декември на 2025 година.
Крайният период за транспониране, т.е. за въвеждане в националното законодателство, на директивата беше 2 август 2021 г.
България обаче продължава да не извършва тези критерии. Липсата на транспониране рискува да заплаши постигането от страна на България на задачите за публичните поръчки за интервала 2021—2025 г.
Страната ни е известена за казуса още на 30 септември на 2021 година, само че досега не е направила нищо по въпроса и по тази причина Европейска комисия желае от Съда на Европейски Съюз да постанови финансови наказания за София.
И най-после е казусът с Директивата за електронното пътно таксуване. Тук става дума за следното - концепцията на Европейска комисия е да се сътвори една обща система за пътно таксуване, която да разрешава на потребителите да заплащат таксата си с един контракт за снабдител на услугата и едно бордово устройство (става въпрос за транспортните фирми), тъй че да може да се употребява във всички страни членки на блока. Идеята е да се обезпечи съгласуемост на системите и по-лесно да се обменя информация за неплащането на пътните такси. Липсата на транспониране на тези правила по отношение на електронното пътно таксуване съставлява спънка за оперативната съгласуемост на електронните системи за пътно таксуване на страните членки и за трансграничното използване на задължението за заплащане на пътни такси в Европейски Съюз.
Тук още веднъж България не е направила нужното при краен период 19 август на 2021 година. Комисията стартира произвеждане за нарушаване против България през ноември 2021 година и взема решение да изпрати стимулирано мнение през май 2022 година България обаче продължава да нарушава Директивата и в този момент Комисията желае от Съда на Европейски Съюз да наложи и тук финансови наказания.
Освен България и Полша не е транспонирала текстовете от последната инструкция.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Завеждането на делата значи, че страната ни не е съумяла да даде съответни пояснения в започналите вече процедури за нарушаване против нея по тези въпроси.
За какво става дума?
Първото дело визира производството, бутилирането и предлагането в комерсиалната мрежа на минерална вода. Директивата на Европейски Съюз по тематиката споделя, че в случай че водата произлиза от еднакъв извор, би трябвало да носи едно комерсиално изложение. Директивата не разрешава предлагането на пазара на натурални минерални и изворни води, които произлизат от еднакъв извор, под повече от едно комерсиално изложение. България обаче е приела изцяло друго законодателство и сега е изцяло допустимо вода от разнообразни извори да се продава под една и съща марка.
Това обаче не е всичко - още веднъж срещу европейските правила е и отказът на българсият законодател да изисква наименованието на извора да се показва върху етикетите на минералните и изворните води. Българското законодателство разрешава също по този начин да се употребява обозначението „ изворна вода " за вода, която не дава отговор на изискванията за потребление на този термин. Комисията към този момент е предупреждавала страната по този въпрос, изпратила е писмо с искане за смяна на закона, а България е пробвала да даде отговор. След него преценката на Комисията е, че нарушаванията не са отстранени, а отговорът - неудовлетворителен.
Вторият въпрос - законодателството за чистите транспортни средства в публичния превоз. Тук директивата на Европейски Съюз допуска, че страната ни има за осъществяване квота с съответни задания. Така да вземем за пример от България се изиксвае съвсем 18% от всички лекотоварни транспортни средства, употребени за градски рейсове, да са " зелени ". Освен това трябваше 34% от всички рейсове да дават отговор на директивата. Тези цифри важат единствено за закупените сред 2 август на 2021 година и 31 декември на 2025 година.
Крайният период за транспониране, т.е. за въвеждане в националното законодателство, на директивата беше 2 август 2021 г.
България обаче продължава да не извършва тези критерии. Липсата на транспониране рискува да заплаши постигането от страна на България на задачите за публичните поръчки за интервала 2021—2025 г.
Страната ни е известена за казуса още на 30 септември на 2021 година, само че досега не е направила нищо по въпроса и по тази причина Европейска комисия желае от Съда на Европейски Съюз да постанови финансови наказания за София.
И най-после е казусът с Директивата за електронното пътно таксуване. Тук става дума за следното - концепцията на Европейска комисия е да се сътвори една обща система за пътно таксуване, която да разрешава на потребителите да заплащат таксата си с един контракт за снабдител на услугата и едно бордово устройство (става въпрос за транспортните фирми), тъй че да може да се употребява във всички страни членки на блока. Идеята е да се обезпечи съгласуемост на системите и по-лесно да се обменя информация за неплащането на пътните такси. Липсата на транспониране на тези правила по отношение на електронното пътно таксуване съставлява спънка за оперативната съгласуемост на електронните системи за пътно таксуване на страните членки и за трансграничното използване на задължението за заплащане на пътни такси в Европейски Съюз.
Тук още веднъж България не е направила нужното при краен период 19 август на 2021 година. Комисията стартира произвеждане за нарушаване против България през ноември 2021 година и взема решение да изпрати стимулирано мнение през май 2022 година България обаче продължава да нарушава Директивата и в този момент Комисията желае от Съда на Европейски Съюз да наложи и тук финансови наказания.
Освен България и Полша не е транспонирала текстовете от последната инструкция.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ