ЕК заведе три дела срещу България в Съда на ЕС
Европейската комисия заведе дело против България в Съда на Европейски Съюз по тази причина, че не е транспонирала вярно Директивата по отношение на правото на информация в наказателното произвеждане. Крайният период за транспониране на директивата от страните членки беше 2 юни 2014 година
На 23 септември 2021 година Комисията изпрати публично уведомително писмо на България по тази причина, че не е транспонирала вярно директивата в националното си законодателство. На 28 септември 2023 година Комисията изпрати стимулирано мнение, в което още веднъж посочи проблемите, изложени в формалното уведомително писмо.
Според Европейска комисия България към момента не е дала отговор изцяло на опасенията на Комисията, като да вземем за пример неправилното транспониране на приложното поле на директивата във връзка с лицата, които на процедура са обвинени в осъществяването на закононарушение, само че против които към момента не е повдигнато публично обвиняване. Това значи, че в България лицата, които са обвинени, само че към момента не са публично упрекнати в осъществяването на закононарушение, не се употребяват от правата, с които разполагат според Директивата, което може да окаже доста влияние върху справедливостта на правосъдния развой против тях. Този въпрос от своя страна визира вярното транспониране на материалните права, планувани в директивата, като да вземем за пример правото на информация по отношение на правата, което съгласно българското законодателство не се дава и на в действителност обвинените лица. Въпреки че България е подхванала първи стъпки за справяне с откритите проблеми по отношение на правото на декларация за правата в произвеждане по европейска заповед за арест и правото на достъп до материалите по делото, признатите спомагателни ограничения към момента не са задоволителни, с цел да се подсигурява вярното транспониране на тези права.
В началото на февруари тази година Народното събрание одобри ремонти в Наказателно-процесуалния кодекс, които целяха цялостното транспониране на Директивата в българското законодателство. Президентът Румен Радев наложи несъгласие върху измененията.
Европейска комисия заведе още две каузи против България в Съда на Европейски Съюз. Едното е по тази причина, че страната не е въвела в националното законодателство Европейския акт за достъпността на артикули и услуги за хора с увреждания.
България разгласи, че ще предложи законопроект за транспониране на Европейския акт за достъпността и ще го показа на Народното събрание през декември 2023 година, само че Комисията към момента не е получила публично съобщение от българските органи. Поради това Комисията стигна до заключението, че Европейският акт за достъпността към момента не е въведен в българското законодателство.
В Европейския акт за достъпността се изисква основни артикули и услуги като телефоните, компютрите, електронните книги, банковите услуги и електронните връзки, да бъдат налични за хората с увреждания. Това ще спомогне за увеличение на дейното присъединяване в обществото, в това число в образованието и заетостта, както и за по-голяма самостоятелност и повече благоприятни условия за подвижност на хората с увреждания, наброяващи над 100 милиона европейски жители. Комисията изпрати на България публично уведомително писмо през юли 2022 година, а след това — стимулирано мнение през юли 2023 година Тъй като България към момента не е уведомила за въвеждането на новите правила на Европейски Съюз в националното законодателство, Комисията реши да сезира Съда на Европейския съюз.
Другото заведено дело против България е по тази причина, че в българския Закон за обществените услуги оптималната дълготрайност на даването на краткотрайни обществени услуги, като консултантски услуги или услуги по покровителство, общественополезна работа, терапия и рехабилитация, образования за придобиване на умения и услуги за полагане на грижи, е лимитирана на шест месеца годишно. Това значи, че българският закон за обществените услуги е в нарушаване на член 16 от Директива по отношение на услугите на вътрешния пазар и на членове 56 и 57 от Договора за действието на Европейския съюз.
Държавите членки не могат да дефинират оптимален период за краткотрайните услуги. Концепцията за краткотрайно даване на услуги се основава на няколко разнообразни аспекта, като дълготрайност, прецизност, честота или непрекъснатост на услугите. Освен това, страните членки не могат да изискват от икономическите оператори да откриват място на стопанска активност на тяхна територия за услуги.
През юли 2019 година Комисията изпрати първо публично уведомително писмо, последвано от стимулирано мнение през юли 2020 година България призна нарушаването още през 2020 година, само че от този момент не е подхванала дейности, с цел да подсигурява спазването на правото на Европейски Съюз, макар уговорките си да одобри нормативен акт, отменящ оспорваната наредба. Тъй като България продължава да е в нарушаване на разпоредбите на Европейски Съюз, Комисията реши да сезира Съда на Европейския съюз.
Последвайте ни във и
Вече може да ни гледате и в
Намерете ни в
На 23 септември 2021 година Комисията изпрати публично уведомително писмо на България по тази причина, че не е транспонирала вярно директивата в националното си законодателство. На 28 септември 2023 година Комисията изпрати стимулирано мнение, в което още веднъж посочи проблемите, изложени в формалното уведомително писмо.
Според Европейска комисия България към момента не е дала отговор изцяло на опасенията на Комисията, като да вземем за пример неправилното транспониране на приложното поле на директивата във връзка с лицата, които на процедура са обвинени в осъществяването на закононарушение, само че против които към момента не е повдигнато публично обвиняване. Това значи, че в България лицата, които са обвинени, само че към момента не са публично упрекнати в осъществяването на закононарушение, не се употребяват от правата, с които разполагат според Директивата, което може да окаже доста влияние върху справедливостта на правосъдния развой против тях. Този въпрос от своя страна визира вярното транспониране на материалните права, планувани в директивата, като да вземем за пример правото на информация по отношение на правата, което съгласно българското законодателство не се дава и на в действителност обвинените лица. Въпреки че България е подхванала първи стъпки за справяне с откритите проблеми по отношение на правото на декларация за правата в произвеждане по европейска заповед за арест и правото на достъп до материалите по делото, признатите спомагателни ограничения към момента не са задоволителни, с цел да се подсигурява вярното транспониране на тези права.
В началото на февруари тази година Народното събрание одобри ремонти в Наказателно-процесуалния кодекс, които целяха цялостното транспониране на Директивата в българското законодателство. Президентът Румен Радев наложи несъгласие върху измененията.
Европейска комисия заведе още две каузи против България в Съда на Европейски Съюз. Едното е по тази причина, че страната не е въвела в националното законодателство Европейския акт за достъпността на артикули и услуги за хора с увреждания.
България разгласи, че ще предложи законопроект за транспониране на Европейския акт за достъпността и ще го показа на Народното събрание през декември 2023 година, само че Комисията към момента не е получила публично съобщение от българските органи. Поради това Комисията стигна до заключението, че Европейският акт за достъпността към момента не е въведен в българското законодателство.
В Европейския акт за достъпността се изисква основни артикули и услуги като телефоните, компютрите, електронните книги, банковите услуги и електронните връзки, да бъдат налични за хората с увреждания. Това ще спомогне за увеличение на дейното присъединяване в обществото, в това число в образованието и заетостта, както и за по-голяма самостоятелност и повече благоприятни условия за подвижност на хората с увреждания, наброяващи над 100 милиона европейски жители. Комисията изпрати на България публично уведомително писмо през юли 2022 година, а след това — стимулирано мнение през юли 2023 година Тъй като България към момента не е уведомила за въвеждането на новите правила на Европейски Съюз в националното законодателство, Комисията реши да сезира Съда на Европейския съюз.
Другото заведено дело против България е по тази причина, че в българския Закон за обществените услуги оптималната дълготрайност на даването на краткотрайни обществени услуги, като консултантски услуги или услуги по покровителство, общественополезна работа, терапия и рехабилитация, образования за придобиване на умения и услуги за полагане на грижи, е лимитирана на шест месеца годишно. Това значи, че българският закон за обществените услуги е в нарушаване на член 16 от Директива по отношение на услугите на вътрешния пазар и на членове 56 и 57 от Договора за действието на Европейския съюз.
Държавите членки не могат да дефинират оптимален период за краткотрайните услуги. Концепцията за краткотрайно даване на услуги се основава на няколко разнообразни аспекта, като дълготрайност, прецизност, честота или непрекъснатост на услугите. Освен това, страните членки не могат да изискват от икономическите оператори да откриват място на стопанска активност на тяхна територия за услуги.
През юли 2019 година Комисията изпрати първо публично уведомително писмо, последвано от стимулирано мнение през юли 2020 година България призна нарушаването още през 2020 година, само че от този момент не е подхванала дейности, с цел да подсигурява спазването на правото на Европейски Съюз, макар уговорките си да одобри нормативен акт, отменящ оспорваната наредба. Тъй като България продължава да е в нарушаване на разпоредбите на Европейски Съюз, Комисията реши да сезира Съда на Европейския съюз.
Последвайте ни във и
Вече може да ни гледате и в
Намерете ни в
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ