Законодателен акт за цифровите услуги Целта на цифровите регулации на ЕС не са глобите, а спазването на правилата от платформите, каза в интервю за БТА Ева Майдел
Европейската комисия към този момент разполага с директни пълномощия да следи огромните онлайн платформи, а задачата на новото цифрово законодателство на Европейски Съюз не е да постанова санкции, а да обезпечи спазването на разпоредбите в Европа. Това акцентира в изявление за Българска телеграфна агенция евродепутатът Ева Майдел от Европейската национална партия (ГЕРБ-СДС), която играе роля в създаването на Законодателния акт за изкуствения разсъдък (AI Act).
Интервюто е част от самодейност, подкрепена от Европейския парламент, по отношение на използването на европейските закони в България. В него Майдел приказва за готовността на Европейската комисия да наложи ефикасен надзор над огромните софтуерни компании, за ролята на националните институции, рестриктивните мерки на таргетинга и персонализираната реклама, и за мястото на новите регулации в подтекста на софтуерния суверенитет на Европейски Съюз.
Г-жо Майдел, каква е готовността на Европейската комисия да управлява колоси като „ Мета “ (Meta), „ Google “ (Google) и „ ТикТок “ (TikTok), и каква роля ще играе България в този развой?
– Европейската комисия към този момент не е единствено наблюдаващ. С влизането в действие на Законодателния акт за цифровите услуги (DSA), Законодателния акт за цифровите пазари (DMA) и Законодателния акт за изкуствения разсъдък (AI Act), тя разполага с действителни пълномощия над платформи като „ Мета “ (Meta), „ Google “ (Google), „ ТикТок “ (TikTok) и „ Епъл “ (Apple). Обаче е значимо да се подчертае, че санкциите не би трябвало да се преглеждат като „ събиране на средства “ от софтуерните компании. В Европа не виждаме санкциите като форма на налози – те са механизъм, който стимулира платформите да следват нашите правила.
Що се отнася до България, националните органи, като Комисията за контролиране на известията, Съветът за електронни медии и Комисията за защита на конкуренцията, би трябвало да събират информация и да осведомят Европейската комисия за вероятни нарушавания. В същото време Комисията има задоволително принадлежности, с цел да прави инспекции и да влиза в разнообразни процедури в връзките с платформите.
Законодателният акт за цифровите услуги не разрешава таргетираната реклама към деца и използването на чувствителни персонални данни. Мислите ли, че тези ограничавания ще променят бизнес моделите на платформите? Какви са ограниченията против политически напън при използването на Акта за цифровите услуги?
– Това не е оригиналност за Европа. Европейските жители имат право да чакат от своите държавни управления и Европейски Съюз да пазят техните ползи и да им обезпечат сигурност. За дадена платформа, която желае да оперира на пазар с над 500 милиона консуматори, е належащо да дава отговор на тези упования.
В българския подтекст можем да запомним началото на съветската инвазия в Украйна, когато имаше случаи на цензура на наличие, критикуващо Русия, което провокира публично неодобрение. С моя екип организирахме срещи с представителите на „ Мета “ и вследствие на това компанията организира мероприятия в София, с цел да изясни механизмите си за модериране на наличие.
Истината е, че за огромните платформи размерът на пазара е значим. Българският пазар е относително дребен и по тази причина не се ползва самостоятелен метод, а се следва общият европейски модел. Това в действителност е гаранцията, че нито сегашни, нито бъдещи държавни управления или институции могат да оказват политически напън върху онлайн платформите.
Може ли Актът за цифровите услуги да бъде считан за част от по-широката тактика на Европейски Съюз за софтуерен суверенитет – дружно с Акта за цифровите пазари, Акта за изкуствения разсъдък и регулациите за данни?
– Не съм от тези, които имат вяра, че софтуерният суверенитет може да бъде сбъднат единствено посредством закони и санкции. В актуалния свят, изключително в софтуерната сфера, е мъчно да разискваме цялостен народен или даже европейски суверенитет. В Европейския парламент постоянно се дебатира дали Европа може независимо да създава нужните полупроводници – към този момент отговорът е негативен. Същото важи и за създаването на модели за изкуствен интелект от вида на „ ЧатГПТ “ (ChatGPT).
Важно е обаче да се подчертае, че това не е належащо да бъде проблем. Европа би трябвало да сътвори собствен личен модел за софтуерно развиване, който не безусловно да следва американския. Ключово е обичайните европейски браншове да не изтърван тази софтуерна вълна и да се модернизират.
Грешно е да се счита, че задачата на това законодателство е да ограничи наличието на огромните американски компании в Европа. Не можем да накараме хората да спрат да употребяват платформи като „ Facebook “ (Facebook), нито това е нашата цел. Нашата цел е тези платформи – „ Facebook “, „ Екс “ (X) и другите – да съблюдават европейските правила.
Преди няколко седмици френският президент Еманюел Макрон зададе въпроса, за какво разрешаваме на външни компании да въздействат толкоз мощно върху децата ни. За мен не е от голяма важност дали тези компании са американски или не. Фактът, че децата прекарват часове в тези платформи, изисква от нас да разберем по какъв начин работят техните логаритми.
Често давам извънредно, само че показателно съпоставяне. Има страни, където технологиите са развити изненадващо добре, и една от тях е Иран. Там изкуственият разсъдък е употребен за следене дали дамите съблюдават шериатските условия за покриване на косите и лицата си, даже при шофиране. Това води до налагане на наказания – от санкции до затвор. В Европейския съюз обаче потреблението на изкуствен интелект за различаване на лица е строго лимитирано, защото персоналните свободи и права са основополагаещи за европейската еднаквост. Тази философия ни отличава освен от Иран и Китай, само че и до известна степен от нашите сътрудници в Съединените щати.
