Европейската комисия твърди, че Механизмът за възстановяване и устойчивост (672.5

Европейската комисия твърди, че Механизмът за възобновяване и резистентност (672.5 милиарда евро) ще обезпечи „ зеленото възобновяване “ на Европа. Нов отчет на Bankwatch и EuroNatur обаче разкрива, че финансовите средства по механизма освен не съумяват да защитят природата, само че даже могат да нанесат вреди върху биоразнообразието. Докладът „ Behind the green recovery “ разкрива неуспеха на фондовете на Европейски Съюз за възобновяване да се оправят с една от най-големите рецесии на нашето време – намаляващото биологично многообразие. В документа са показани вложения и промени от проектите за възобновяване на девет страни от Централна и Източна Европа, които имат капацитет за доста отрицателно влияние върху биоразнообразието. Тревожното положение на биоразнообразието в Европейски Съюз изисква незабавни дейности. Въпреки че Стратегията на Европейски Съюз за биологичното многообразие за 2030 изисква най-малко 20 милиарда евро годишно за превъзмогване загубата на биологично многообразие, по-малко от 1% от разноските на фонда за възобновяване са разпределени за планове за запазване на природата. Още по-лошо е, че някои от плановете от проектите за възобновяване евентуално ще причинят спомагателни вреди на биоразнообразието. В България и Латвия плановете, ориентирани към увеличение на възобновимата сила, онагледяват евентуалния спор сред дейностите в региона на климата и биоразнообразието. За предотвратяването му се изисква използване на защитни ограничения за околната среда, което може да бъде реализирано при по-добро обмисляне и присъединяване на цивилен организации с експертен опит в процеса. В българския проект липсва информация по какъв начин и къде ще бъдат осъществени плануваните ВЕИ планове. Споменават се фотоволтаици, ветрогенератори, както и водни и морски запаси, без да се навлиза в елементи. България има история в увреждането на биоразнообразието при осъществяване на възобновими енергийни планове като да вземем за пример дребните ВЕЦ-ове и ветропарковете по миграционния път на птиците. Последствията от несъответствуващи планове или местоположения са заградени реки и убити редки типове птици като пеликани и лешояди. С това са свързани и настоящи наказателни процедури против България, както и неоправдателно решение за Калиакра в Съда на Европейския Съюз. Сдружение за дива природа БАЛКАНИ сигнализира, че в националния проект на България сега липсват ограничения за ограничение унищожаването на биоразнообразието, Натура 2000 зоните и предпазените територии. Правителството на Латвия опростява процедурите за издаване на разрешителни, като разрешава създаване на вятърни паркове в горите. Вмъкването на тези планове в латвийския проект се случва след към този момент извършени обществени съвещания и оценка по повод правилото „ да не се нанася забележителна щета “. По сходен метод плановете за ръководство на водите в Унгария, Хърватия, Латвия и Полша предизвикват построяването на резервоари, помпени станции, канали или регулации на реките, постоянно в мощно чувствителни зони, в това число обекти от Натура 2000. Те заплашват да трансфорат реките и потоците в мъртви канали и езера, което ще докара до утежняване качеството на тези екосистеми. Случаите от Словения, Естония, Чехия и Румъния демонстрират по какъв начин горски планове, които на пръв взор наподобяват позитивни, най-вероятно ще насърчат още по-интензивно изсичане на горите. Много от тези планове са планувани при закрити порти без информация за тяхното местонахождение и без качествена оценка на въздействието им върху околната среда. Потенциалната щета за биоразнообразието би била необратима, а образците са доказателство, че има доста какво да се желае, тъй че финансирането от Европейския съюз да пази биоразнообразието.