Европейската комисия твърди, че България е с дефицит от 4,1%

Европейската комисия твърди, че България е с недостиг от 4,1% и поради това ще има процедура. От Министерството на финансите споделят, че е 7,8% - т.е. покрай 8% свръхдефицит.

" Трудно е да се каже кое е вярното число сега, защото от страна на Европейската комисия е разбираемо от позиция на това, че тя няма задоволително информация... “, коментира  пред bTV Любомир Каримански, член на Управителния съвет на Българска народна банка..

" Свръхдефицит, обедняване, редуциране на разноски, " кошница с грижа “, " обективни цени “, външен дълг и други сложни за преглъщане думички ни съпътстват тези дни. Но какво се крие зад тях и има ли значение подтекстът, в който се използват? ", заключава Каримански.

" Те стъпват на по-стара информация. И тук съгласно мен виновност имат както предходният министър на финансите в постоянното държавно управление на Желязков, по този начин частично и служебното държавно управление, което можеше да подкрепи с информация. Но най-много предходният министър на финансите в държавното управление на Желязков. Нищо не пречеше госпожа Петкова още през октомври да осведоми Комисията за проектобюджета, който беше подготвила “, счита той.

" Доколкото аз разбрах и от Комисията, и от отчета, комисията не е била осведомена след приемането на фискално-структурния проект. През октомври не е била осведомена, напролет също не е била осведомена. От друга страна, актуалното постоянно държавно управление демонстрира бюджетен недостиг, който обаче е изчислен преди въвеждането на каквито и да било ограничения и политики “, означи специалистът.

" Бюджетът е значим, само че дано първо забележим програмата за ръководство на държавното управление. Това е по-важната част. Защото в границите на четирите години всяка една от вътрешните политики, заложени в тази стратегия, би трябвало да откри своето функционално изражение в бюджета и в средносрочната бюджетна прогноза “, добави още той.

По думите му това ще даде отговор на въпроса накъде ни води това държавно управление, какви промени ще реализира, по какъв метод ще ги осъществя, по какъв начин са бюджетирани тези промени и дали са финансово обезпечени. А въпреки това, ще се знае и каква среда се основава за вложенията.

" Ето това са значимите неща, които би трябвало да бъдат тествани, когато бъде препоръчан бюджетът – и по-специално бюджетът за 2027 година и средносрочната бюджетна прогноза ", отбеляза Любомир Каримански.

" Публичната администрация в действителност би трябвало да усъвършенства процесите си. Там, където има дублиращи се действия, те би трябвало да бъдат отстранени, тъй че да се употребява обединен развой. За това е належащо въвеждане на стандарти във всяка една администрация. Виждали сте по какъв начин всяко министерство има друг вид портал, в който, когато влезеш, доста мъчно можеш да се ориентираш за услугите, които предлага. Защо това не е стандартизирано “, попита Каримански.

" Липсата на стандартизация прави доста мъчно за хората да се ориентират за услугите, които могат да получат. Тоест, би трябвало да имаме стандарти. Ако те бъдат приложени и процесите бъдат изяснени и разказани в обществения бранш, тогава трансформацията ще се случи и ще можем действително да оценим какъв брой хора са заети в обществения бранш, какъв брой население обслужват и по какъв начин го обслужват – дали го обслужват качествено “, уточни още той

По думите му няма повсеместен визионерски метод към това по какъв начин би трябвало да се ръководи администрацията в България.