МЪЛНИЯ: ЕК дава България на съд по 3 казуса
Европейската комисия заяви през днешния ден, че дава България на съд по три случая - за чистите транспортни средства, за електронната тол услуга и за предлагането на пазара на натурални минерални и изворни води.
Чисти транспортни средства
Брюксел реши да предяви иск против България пред Съда на Европейския съюз поради това, че управляващите в София не са превели в националните закони и регулации (т.нар. нетранспониране) разпоредбите за чисти транспортни средства.
Директивата за чистите транспортни средства дефинира национални цели за публичните поръчки за чисти транспортни средства.
Това се отнася по-специално за градските рейсове, където публичните поръчки съставляват към 70% от пазара.
В случая на България директивата изисква минимум 17.6% от всички лекотоварни транспортни средства, 7% от всички камиони и 34% от всички градски рейсове, купени сред 2 август 2021 година и 31 декември 2025 година, да бъдат чисти транспортни средства, и най-малко 17 % от всички градски рейсове, купени през същия интервал, да имат нулеви излъчвания на отработили газове.
Директивата обгръща и лизинг, наем и финансовия лизинг на транспортни средства, както и контракти за избрани услуги като:
• публичния пътен превоз
• профилирани услуги за пътен транспорт на пасажери,
• сухопътен пътнически превоз без разписание,
• характерни пощенски и колетни услуги
• събиране на битови боклуци.
Тя има за цел още възстановяване качеството на въздуха в общините и удължение на виталния цикъл на продуктите (по правилата на кръговата икономика).
Първият референтен период за отчитане на постигнатото на национално равнище е след две години - през 2025 година, а вторият е през 2030 година България още не е въвела директивата в законодателството си.
Крайният период за транспониране на директивата беше август 2021 година Комисията изпрати публично уведомително писмо до България през септември 2021 година и стимулирано мнение през април 2022 година (две от трите стъпки в наказателна процедура - бел. ред.)
Тъй като България продължава да нарушава директивата, Комисията в този момент реши да направи третата и последна стъпка и отнесе случая до Съда на Европейски Съюз.
Електронна тол услуга
Европейската комисия реши да предяви иск против България и Полша за нетранспониране на разпоредбите за електронно пътно таксуване в националното законодателство.
Европейската услуга за електронно пътно таксуване (EETS) е система за таксуване, при която, откакто тя бъде напълно въведена, ползвателите на пътища в Европейски Съюз могат да заплащат пътна такса с един контракт за абонамент, имат един снабдител на услуга и едно бордово устройство, което обгръща всички страни членки.
Директивата има две цели: да се обезпечи оперативната съгласуемост на електронните системи за пътно таксуване и да се улесни трансграничния продан на информация за неплащане на пътни такси.
Значителните разлики в техническите спецификации на електронните системи за пътно таксуване биха могли да попречват постигането на оперативна съгласуемост на електронните пътни такси в целия Европейски Съюз и да навредят на успеваемостта на транспортните интервенции, на разходната успеваемост на системите за пътно таксуване и на постигането на задачите на транспортната политика, отбелязва Еврокомисията.
Поради това неналичието на транспониране на тези правила съставлява спънка за оперативната съгласуемост на електронните системи за пътно таксуване на страните членки и за трансграничното използване на задължението за заплащане на пътни такси в Европейски Съюз.
Това значи, че от водачите може да се изисква да имат повече от един контракт за абонамент, снабдител и бордово устройство, с цел да карат до или през България и Полша. Проблеми биха могли да зародят и при събирането на пътни такси за извършители, които не обитават в страната, както и за водачи от тези страни в други страни членки.
Крайният период за транспониране на тази инструкция изтече на 19 октомври 2021 година Комисията стартира процедурите за нарушаване против тези страни членки през ноември 2021 година и реши да изпрати стимулирани мнения през май 2022 година Тъй като те не престават да нарушават задължението си да транспонират директивата, Комисията реши да отнесе случаите до Съда на Европейски Съюз.
Търговия с вода
Европейската комисия реши също по този начин да предяви иск против България пред Съда на Европейски Съюз за погрешно използване на разпоредбите на Европейски Съюз за употребата и предлагането на пазара на натурални минерални води.
Еврокомисията подхваща правни стъпки, с цел да подсигурява правото на потребителите на информация, да ги отбрани от заблуждение и да подсигурява почтена търговия.
Според Брюксел българското законодателство не е в сходство с разпоредбите, защото то не не разрешава предлагането на пазара под повече от едно комерсиално изложение, както се изисква от директивата, на натурални минерални и изворни води, произхождащи от еднакъв извор.
Освен това, обратно на разпоредбите, в българското законодателство не се изисква наименованието на извора да се показва върху етикетите на минералните и изворните води. Българското законодателство разрешава също по този начин да се употребява обозначението " изворна вода " за вода, която не дава отговор на изискванията за потребление на този термин.
След като Комисията изпрати публично уведомително писмо през юли 2020 година и стимулирано мнение през септември 2021 година, тя заключи, че откритите нарушавания не са отстранени.
Чисти транспортни средства
Брюксел реши да предяви иск против България пред Съда на Европейския съюз поради това, че управляващите в София не са превели в националните закони и регулации (т.нар. нетранспониране) разпоредбите за чисти транспортни средства.
Директивата за чистите транспортни средства дефинира национални цели за публичните поръчки за чисти транспортни средства.
Това се отнася по-специално за градските рейсове, където публичните поръчки съставляват към 70% от пазара.
В случая на България директивата изисква минимум 17.6% от всички лекотоварни транспортни средства, 7% от всички камиони и 34% от всички градски рейсове, купени сред 2 август 2021 година и 31 декември 2025 година, да бъдат чисти транспортни средства, и най-малко 17 % от всички градски рейсове, купени през същия интервал, да имат нулеви излъчвания на отработили газове.
Директивата обгръща и лизинг, наем и финансовия лизинг на транспортни средства, както и контракти за избрани услуги като:
• публичния пътен превоз
• профилирани услуги за пътен транспорт на пасажери,
• сухопътен пътнически превоз без разписание,
• характерни пощенски и колетни услуги
• събиране на битови боклуци.
Тя има за цел още възстановяване качеството на въздуха в общините и удължение на виталния цикъл на продуктите (по правилата на кръговата икономика).
Първият референтен период за отчитане на постигнатото на национално равнище е след две години - през 2025 година, а вторият е през 2030 година България още не е въвела директивата в законодателството си.
Крайният период за транспониране на директивата беше август 2021 година Комисията изпрати публично уведомително писмо до България през септември 2021 година и стимулирано мнение през април 2022 година (две от трите стъпки в наказателна процедура - бел. ред.)
Тъй като България продължава да нарушава директивата, Комисията в този момент реши да направи третата и последна стъпка и отнесе случая до Съда на Европейски Съюз.
Електронна тол услуга
Европейската комисия реши да предяви иск против България и Полша за нетранспониране на разпоредбите за електронно пътно таксуване в националното законодателство.
Европейската услуга за електронно пътно таксуване (EETS) е система за таксуване, при която, откакто тя бъде напълно въведена, ползвателите на пътища в Европейски Съюз могат да заплащат пътна такса с един контракт за абонамент, имат един снабдител на услуга и едно бордово устройство, което обгръща всички страни членки.
Директивата има две цели: да се обезпечи оперативната съгласуемост на електронните системи за пътно таксуване и да се улесни трансграничния продан на информация за неплащане на пътни такси.
Значителните разлики в техническите спецификации на електронните системи за пътно таксуване биха могли да попречват постигането на оперативна съгласуемост на електронните пътни такси в целия Европейски Съюз и да навредят на успеваемостта на транспортните интервенции, на разходната успеваемост на системите за пътно таксуване и на постигането на задачите на транспортната политика, отбелязва Еврокомисията.
Поради това неналичието на транспониране на тези правила съставлява спънка за оперативната съгласуемост на електронните системи за пътно таксуване на страните членки и за трансграничното използване на задължението за заплащане на пътни такси в Европейски Съюз.
Това значи, че от водачите може да се изисква да имат повече от един контракт за абонамент, снабдител и бордово устройство, с цел да карат до или през България и Полша. Проблеми биха могли да зародят и при събирането на пътни такси за извършители, които не обитават в страната, както и за водачи от тези страни в други страни членки.
Крайният период за транспониране на тази инструкция изтече на 19 октомври 2021 година Комисията стартира процедурите за нарушаване против тези страни членки през ноември 2021 година и реши да изпрати стимулирани мнения през май 2022 година Тъй като те не престават да нарушават задължението си да транспонират директивата, Комисията реши да отнесе случаите до Съда на Европейски Съюз.
Търговия с вода
Европейската комисия реши също по този начин да предяви иск против България пред Съда на Европейски Съюз за погрешно използване на разпоредбите на Европейски Съюз за употребата и предлагането на пазара на натурални минерални води.
Еврокомисията подхваща правни стъпки, с цел да подсигурява правото на потребителите на информация, да ги отбрани от заблуждение и да подсигурява почтена търговия.
Според Брюксел българското законодателство не е в сходство с разпоредбите, защото то не не разрешава предлагането на пазара под повече от едно комерсиално изложение, както се изисква от директивата, на натурални минерални и изворни води, произхождащи от еднакъв извор.
Освен това, обратно на разпоредбите, в българското законодателство не се изисква наименованието на извора да се показва върху етикетите на минералните и изворните води. Българското законодателство разрешава също по този начин да се употребява обозначението " изворна вода " за вода, която не дава отговор на изискванията за потребление на този термин.
След като Комисията изпрати публично уведомително писмо през юли 2020 година и стимулирано мнение през септември 2021 година, тя заключи, че откритите нарушавания не са отстранени.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ