Еврокомисията дава България на съд по три случая
Европейската комисия заяви, че предава България на Съда на Европейски Съюз по три случая, свързани с използването на европейското законодателство.
Един от предявените искове против нашата страна е за това, че България не е въвела в националното законодателство разпоредбите за установяване на минимални национални цели за публичните поръчки за чисти транспортни средства.
В случая на България разпоредбите плануват най-малко 17,6 на 100 от всички лекотоварни транспортни средства,
купени сред 2 август 2021 година и 31 декември 2025 година, да бъдат „ чисти “, и най-малко 17 на 100 от всички градски рейсове, купени в същия период, да не замърсяват с отработени газове.
Неприлагането може да заплаши постигането на задачите за публичните поръчки, а това би довело до по-бавно въвеждане на чисти транспортни средства и до по-високо замърсяване с парникови газове. На 30 септември 2021 година
Европейска комисия изпрати публично уведомително писмо до България, а на 6 април 2022 година изпрати стимулирано мнение. Тъй като България продължава да нарушава разпоредбите, комисията реши да отнесе случая до Съда на Европейски Съюз с искане за налагане на финансови санкции, се показва в известието.
че не са въвели в националното законодателство на разпоредбите за европейската услуга за електронно пътно таксуване.
Тази система планува ползвателите на пътища в Европейски Съюз да заплащат пътна такса с един контракт за абонамент, да имат един снабдител на услуга и едно бордово устройство, което обгръща всички страни в Европейски Съюз.
Преследват се две цели – да се обезпечи оперативната съгласуемост на електронните системи за пътно таксуване и да се улесни трансграничният продан на информация за неплащане на пътни такси, разяснява Европейска комисия.
Значителните разлики в техническите спецификации на електронните системи за пътно таксуване биха могли да попречват постигането на оперативна съгласуемост на електронните пътни такси в Европейски Съюз и да навредят на успеваемостта на транспортните действия,
Неприлагането на разпоредбите значи, че от водачите може да се изисква да имат повече от един контракт за абонамент, снабдител и бордово устройство, с цел да карат до или през България и Полша.
Проблеми биха могли да зародят и при събирането на пътни такси за извършители, които не обитават в страната, както и за водачи от тези страни в други страни от Европейски Съюз.
Крайният период за въвеждане на разпоредбите беше 19 октомври 2021 година и комисията стартира произвеждане за нарушаване против двете страни през ноември 2021 година, като в желае се упорства за налагане на санкции.
По третия иск комисията регистрира несъблюдение на разпоредбите за употребата и предлагането на пазара на натурални минерални води.
Европейският съюз подхваща правни стъпки, с цел да обезпечи правото на потребителите на информация, да ги защищити от въвеждане в подвеждане и да подсигурява обективна търговия,
разяснява Европейска комисия.
Според комисията българското законодателство не е в сходство с разпоредбите,
тъй като не не разрешава предлагането на пазара на натурални минерални и изворни води, които произлизат от еднакъв извор,
под повече от едно комерсиално изложение, както изискват европейските правила. Противно на разпоредбите, в българското законодателство не се изисква наименованието на извора да се показва върху етикетите на минералните и изворните води. Българското законодателство разрешава също да се употребява обозначението „ изворна вода “ за вода, която не дава отговор на изискванията за потребление на това определение.
Един от предявените искове против нашата страна е за това, че България не е въвела в националното законодателство разпоредбите за установяване на минимални национални цели за публичните поръчки за чисти транспортни средства.
В случая на България разпоредбите плануват най-малко 17,6 на 100 от всички лекотоварни транспортни средства,
купени сред 2 август 2021 година и 31 декември 2025 година, да бъдат „ чисти “, и най-малко 17 на 100 от всички градски рейсове, купени в същия период, да не замърсяват с отработени газове.
Неприлагането може да заплаши постигането на задачите за публичните поръчки, а това би довело до по-бавно въвеждане на чисти транспортни средства и до по-високо замърсяване с парникови газове. На 30 септември 2021 година
Европейска комисия изпрати публично уведомително писмо до България, а на 6 април 2022 година изпрати стимулирано мнение. Тъй като България продължава да нарушава разпоредбите, комисията реши да отнесе случая до Съда на Европейски Съюз с искане за налагане на финансови санкции, се показва в известието.
че не са въвели в националното законодателство на разпоредбите за европейската услуга за електронно пътно таксуване.
Тази система планува ползвателите на пътища в Европейски Съюз да заплащат пътна такса с един контракт за абонамент, да имат един снабдител на услуга и едно бордово устройство, което обгръща всички страни в Европейски Съюз.
Преследват се две цели – да се обезпечи оперативната съгласуемост на електронните системи за пътно таксуване и да се улесни трансграничният продан на информация за неплащане на пътни такси, разяснява Европейска комисия.
Значителните разлики в техническите спецификации на електронните системи за пътно таксуване биха могли да попречват постигането на оперативна съгласуемост на електронните пътни такси в Европейски Съюз и да навредят на успеваемостта на транспортните действия,
Неприлагането на разпоредбите значи, че от водачите може да се изисква да имат повече от един контракт за абонамент, снабдител и бордово устройство, с цел да карат до или през България и Полша.
Проблеми биха могли да зародят и при събирането на пътни такси за извършители, които не обитават в страната, както и за водачи от тези страни в други страни от Европейски Съюз.
Крайният период за въвеждане на разпоредбите беше 19 октомври 2021 година и комисията стартира произвеждане за нарушаване против двете страни през ноември 2021 година, като в желае се упорства за налагане на санкции.
По третия иск комисията регистрира несъблюдение на разпоредбите за употребата и предлагането на пазара на натурални минерални води.
Европейският съюз подхваща правни стъпки, с цел да обезпечи правото на потребителите на информация, да ги защищити от въвеждане в подвеждане и да подсигурява обективна търговия,
разяснява Европейска комисия.
Според комисията българското законодателство не е в сходство с разпоредбите,
тъй като не не разрешава предлагането на пазара на натурални минерални и изворни води, които произлизат от еднакъв извор,
под повече от едно комерсиално изложение, както изискват европейските правила. Противно на разпоредбите, в българското законодателство не се изисква наименованието на извора да се показва върху етикетите на минералните и изворните води. Българското законодателство разрешава също да се употребява обозначението „ изворна вода “ за вода, която не дава отговор на изискванията за потребление на това определение.
Източник: flashnews.bg
КОМЕНТАРИ