Европейската комисия съобщи, че е решила да предяви иск срещу

Европейската комисия заяви, че е решила да предяви иск против България пред Съда на Европейски Съюз поради погрешно въвеждане на европейските правила за публичните поръчки във връзка с частните лечебни заведения. Според Европейска комисия българското законодателство понастоящем изключва някои частни лечебни заведения от обсега на европейските правила, даже когато те получават над 50% финансиране от обществени източници, се показва в известието на Европейската комисия.
Това изключение в българския Закона за публичните поръчки не е в сходство с  определението в правото на Европейски Съюз за " публичноправни организации ".
Комисията стартира производството за определяне на нарушаване през януари 2019 година и неведнъж прикани България да приведе законодателството си в сходство с разпоредбите на Европейски Съюз.
Въпреки че България е подготвила промени, българският парламент към момента не ги е приел публично. Дори и измененията да бъдат признати, наподобява, че те все пак не биха обхванали всички обществено финансирани здравни заведения, което би могло да докара до продължение на нарушаването. Заради неналичието на явен график, Европейска комисия е решила да отнесе въпроса до Съда на Европейски Съюз.
Европейските правила за публичните поръчки целят да подсигуряват транспарантни, обективни и конкурентни тръжни процедури в границите на единния пазар. Те се ползват за възлагащи органи, в това число публичноправни - категория от субекти, които, въпреки и да не са обществени, се финансират главно от страната или от други обществени органи, написа в известието.
Частните лечебни заведения правиха публични поръчки до 2016 година, когато това обвързване за тях отпадна от закона по предложение на ГЕРБ. През годините бяха правени многократни опити да се регламентира връщането на публичните поръчки за тях, както от страна на държавните управления, по този начин и по самодейност на ПП-ДБ, само че в последна сметка лобито на лечебните заведения надделяваше в Народното събрание и законопроектите не бяха одобрявани.
Непровеждането на публични поръчки за медикаменти от частните лечебни заведения ги слага в привилегирована позиция по отношение на държавните и общинските, разрешава им да се зареждат през свързани с тях компании, да заявяват медикаментите на по-високи цени пред НЗОК, от което те се облагодетелстват и в последна сметка ощетяват бюджета на НЗОК. През годините неведнъж избухваха кавги поради това, че Здравната каса заплаща за едно и също лекарство с до 20 пъти разлика в цената.
Опитите на управляващите през годините да се борят с тази порочна процедура – посредством промени в Закон за обществените поръчки, посредством електронни търгове за медикаменти и други срещаха мощен лобистки отпор от заинтригуваните страни и доста от тях бяха неодобрени.
Под публичен напън при започване на 2024 година въпреки всичко беше признато законодателство, което да понижи огромната ножица в цените, по които НЗОК заплаща на другите лечебни заведения едно и също лекарство, само че и то е с много противоречив резултат. През септември тази година Министерство на здравеопазването най-сетне съумя да завърши и електронния търг за медикаменти, като Здравната каса към този момент не може да заплаща на лечебните заведения над постигнатите в него цени. Така и обаче не стана ясно тъкмо какъв ще бъде финансовият резултат върху системата от електронния търг.
Сега с изключение на обществените загуби за българското опазване на здравето, България е и под опасността от финансови наказания от Европейски Съюз.