ЕК ще съди България по три въпроса
Европейската комисия заяви, че е предявява три желае против България пред Съда на Европейския съюз поради българския Закон за обществените услуги, погрешно въвеждане на условията за правото на информация в наказателното произвеждане и поради това, че не е въвела в националното законодателство европейските правила за достъпността на съществени артикули и услуги за хора с увреждания.
Българския Закон за обществените услуги дефинира оптималната дълготрайност от шест месеца за даване на краткотрайни обществени услуги, като консултантски услуги или услуги по покровителство, общественополезен труд, терапия и рехабилитация, образования за придобиване на умения и услуги за полагане на грижи.
Европейска комисия разясни, че той е в нарушаване на европейското законодателство, тъй като страните от Европейски Съюз не могат да дефинират оптимален период за краткотрайните услуги.
Концепцията за краткотрайно даване на услуги се основава на няколко разнообразни индикатора, като дълготрайност, прецизност, честота или непрекъснатост на услугите.
През юли 2019 година Европейска комисия изпрати първо публично уведомително писмо, последвано от стимулирано мнение през юли 2020 година. България призна нарушаването през 2020 година, само че не е подхванала дейности, с цел да отговори на условията.
Правото на информация в наказателното произвеждане
Европейска комисия заяви, че България не е въвела вярно условията и акцентира, че крайният период за тяхното имплементиране е бил 2 юни 2014 година
На 23 септември 2021 година комисията изпрати публично уведомително писмо на България по този мотив, на 28 септември 2023 година изпрати стимулирано мнение. България към момента не е дала отговор изцяло на опасенията.
Това значи, че в България обвинените без публично обвиняване в осъществяването на закононарушение не се употребяват от правата, които им дава европейското законодателство, а това може да окаже доста влияние върху справедливостта на правосъдния развой против тях.
Сред засегнатите права са правото на информация за правата, което съгласно българското законодателство не се дава и на в действителност обвинените. Въпреки че България е подхванала първи стъпки за справяне с откритите проблеми, взетите спомагателни ограничения към момента не са задоволителни, разяснява Европейска комисия.
В българското законодателство не са въведени европейските правила за достъпността на съществени артикули и услуги за хора с увреждания, написа Българска телеграфна агенция.
Правилата изискват съществени артикули и услуги, като телефоните, компютрите, електронните книги, банковите услуги и електронните връзки, да бъдат налични за хората с увреждания. Това ще помогне за увеличение на дейното присъединяване в обществото, в това число в образованието и заетостта, както и за по-голяма автономия и повече благоприятни условия за напредване на хората с увреждания, наброяващи над 100 милиона европейски жители, се показва в известието.
Българския Закон за обществените услуги дефинира оптималната дълготрайност от шест месеца за даване на краткотрайни обществени услуги, като консултантски услуги или услуги по покровителство, общественополезен труд, терапия и рехабилитация, образования за придобиване на умения и услуги за полагане на грижи.
Европейска комисия разясни, че той е в нарушаване на европейското законодателство, тъй като страните от Европейски Съюз не могат да дефинират оптимален период за краткотрайните услуги.
Концепцията за краткотрайно даване на услуги се основава на няколко разнообразни индикатора, като дълготрайност, прецизност, честота или непрекъснатост на услугите.
През юли 2019 година Европейска комисия изпрати първо публично уведомително писмо, последвано от стимулирано мнение през юли 2020 година. България призна нарушаването през 2020 година, само че не е подхванала дейности, с цел да отговори на условията.
Правото на информация в наказателното произвеждане
Европейска комисия заяви, че България не е въвела вярно условията и акцентира, че крайният период за тяхното имплементиране е бил 2 юни 2014 година
На 23 септември 2021 година комисията изпрати публично уведомително писмо на България по този мотив, на 28 септември 2023 година изпрати стимулирано мнение. България към момента не е дала отговор изцяло на опасенията.
Това значи, че в България обвинените без публично обвиняване в осъществяването на закононарушение не се употребяват от правата, които им дава европейското законодателство, а това може да окаже доста влияние върху справедливостта на правосъдния развой против тях.
Сред засегнатите права са правото на информация за правата, което съгласно българското законодателство не се дава и на в действителност обвинените. Въпреки че България е подхванала първи стъпки за справяне с откритите проблеми, взетите спомагателни ограничения към момента не са задоволителни, разяснява Европейска комисия.
В българското законодателство не са въведени европейските правила за достъпността на съществени артикули и услуги за хора с увреждания, написа Българска телеграфна агенция.
Правилата изискват съществени артикули и услуги, като телефоните, компютрите, електронните книги, банковите услуги и електронните връзки, да бъдат налични за хората с увреждания. Това ще помогне за увеличение на дейното присъединяване в обществото, в това число в образованието и заетостта, както и за по-голяма автономия и повече благоприятни условия за напредване на хората с увреждания, наброяващи над 100 милиона европейски жители, се показва в известието.
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ