ЕК ни дава на съд за три нарушения на европейското право
Европейската комисия реши да предяви искове пред Съда на Европейски Съюз против България поради три нарушавания на европейското право.
• Страната ни не е транспонирала вярно. Крайният период за това е бил 2 юни 2014 година. Последваха уведомително писмо, а по-късно и стимулирано мнение от Брюксел. София към момента не е дала отговор изцяло на опасенията на Комисията. Едно от тях е обвързвано с неправилното транспониране на приложното поле на Директивата във връзка с лицата, които на процедура са обвинени в осъществяването на закононарушение, само че против които към момента не е повдигнато публично обвиняване. Това значи, че у нас тези лица не се употребяват от правата, с които разполагат според Директивата, което може да окаже доста влияние върху справедливостта на правосъдния развой против тях.
Въпросът визира вярното транспониране на материалните права, планувани в Директивата. Сред тях е правото на информация за правата, което съгласно българското законодателство не се дава и на в действителност обвинените лица. Макар България да е подхванала първи стъпки за справяне с откритите проблеми по отношение на правото на декларация за правата в произвеждане по европейска заповед за арест и правото на достъп до материалите по делото, признатите спомагателни ограничения към момента не са задоволителни, с цел да се подсигурява вярното транспониране на тези права.
• България не е въвела в националното си законодателство. Страната ни разгласи, че ще предложи законопроект за транспониране на този акт и ще го показа на Народното събрание през декември 2023 година. Европейска комисия обаче към момента не е получила публично съобщение от българските органи. Законодателният акт изисква основни артикули и услуги като телефоните, компютрите, електронните книги, банковите услуги и електронните връзки да бъдат налични за хората с увреждания. От Брюксел към този момент изпратиха до София публично уведомително писмо през юли 2022 година и стимулирано мнение през юли 2023 година. Властите у нас към момента не са уведомили за въвеждането на новите правила.
• Третото нарушаване визира българския Закон за обществените услуги. Според него оптималната дълготрайност на даването на краткотрайни обществени услуги като консултантски или услуги по покровителство, общественополезна работа, терапия и рехабилитация, образования за придобиване на умения и услуги за полагане на грижи е лимитирана на шест месеца годишно. Така този закон нарушава и Договора за действието на Европейския съюз (ДФЕС). Страните членки не могат да дефинират оптимален период за краткотрайните услуги.
Концепцията за краткотрайно даване на услуги се основава на няколко разнообразни аспекта – техните дълготрайност, прецизност, честота или непрекъснатост. Освен това страните членки не могат да изискват от икономическите оператори да откриват място на стопанска активност на тяхна територия за даване на услуги. България призна нарушаването още през 2020 година. Оттогава обаче тя не е подхванала дейности, с цел да подсигурява спазването на европейското право, макар уговорките си да одобри нормативен акт, отменящ оспорваната наредба.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
• Страната ни не е транспонирала вярно. Крайният период за това е бил 2 юни 2014 година. Последваха уведомително писмо, а по-късно и стимулирано мнение от Брюксел. София към момента не е дала отговор изцяло на опасенията на Комисията. Едно от тях е обвързвано с неправилното транспониране на приложното поле на Директивата във връзка с лицата, които на процедура са обвинени в осъществяването на закононарушение, само че против които към момента не е повдигнато публично обвиняване. Това значи, че у нас тези лица не се употребяват от правата, с които разполагат според Директивата, което може да окаже доста влияние върху справедливостта на правосъдния развой против тях.
Въпросът визира вярното транспониране на материалните права, планувани в Директивата. Сред тях е правото на информация за правата, което съгласно българското законодателство не се дава и на в действителност обвинените лица. Макар България да е подхванала първи стъпки за справяне с откритите проблеми по отношение на правото на декларация за правата в произвеждане по европейска заповед за арест и правото на достъп до материалите по делото, признатите спомагателни ограничения към момента не са задоволителни, с цел да се подсигурява вярното транспониране на тези права.
• България не е въвела в националното си законодателство. Страната ни разгласи, че ще предложи законопроект за транспониране на този акт и ще го показа на Народното събрание през декември 2023 година. Европейска комисия обаче към момента не е получила публично съобщение от българските органи. Законодателният акт изисква основни артикули и услуги като телефоните, компютрите, електронните книги, банковите услуги и електронните връзки да бъдат налични за хората с увреждания. От Брюксел към този момент изпратиха до София публично уведомително писмо през юли 2022 година и стимулирано мнение през юли 2023 година. Властите у нас към момента не са уведомили за въвеждането на новите правила.
• Третото нарушаване визира българския Закон за обществените услуги. Според него оптималната дълготрайност на даването на краткотрайни обществени услуги като консултантски или услуги по покровителство, общественополезна работа, терапия и рехабилитация, образования за придобиване на умения и услуги за полагане на грижи е лимитирана на шест месеца годишно. Така този закон нарушава и Договора за действието на Европейския съюз (ДФЕС). Страните членки не могат да дефинират оптимален период за краткотрайните услуги.
Концепцията за краткотрайно даване на услуги се основава на няколко разнообразни аспекта – техните дълготрайност, прецизност, честота или непрекъснатост. Освен това страните членки не могат да изискват от икономическите оператори да откриват място на стопанска активност на тяхна територия за даване на услуги. България призна нарушаването още през 2020 година. Оттогава обаче тя не е подхванала дейности, с цел да подсигурява спазването на европейското право, макар уговорките си да одобри нормативен акт, отменящ оспорваната наредба.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ