ЕК продължава наказателната процедура срещу България заради достъп до информация
Европейската комисия реши да изпрати в допълнение стимулирано мнение до България за погрешно въвеждане на европейското законодателство за правото на информация в наказателно произвеждане. Това оповестяват от пресцентъра на институцията. Директивата цели да подсигурява, че на лицата, които са обвинени или обвинени в границите на наказателно произвеждане или за които е издадена европейска заповед за арест, се дава подобаваща информация по отношение на техните права.
През септември 2021 г. Европейска комисия изпрати на България публично уведомително писмо, а през септември 2023 г. — стимулирано мнение. Според институцията националните ограничения за транспониране, нотифицирани от София, не дават отговор на условията на директивата. Българското законодателство не обгръща лицата, които в действителност са обвинени в осъществяването на закононарушение, само че към момента не са публично приети за обвинени. Това значи, че в страната ни лицата, които са обвинени, само че към момента не са публично упрекнати в осъществяването на закононарушение, не се употребяват от правата, с които разполагат според Директивата, което може да окаже доста влияние върху справедливостта на правосъдния развой против тях.
Този въпрос е обвързван с неправилното транспониране на материалните права, избрани в Директивата, като да вземем за пример правото на информация за правата, което българското законодателство не обгръща де факто обвинените. Въпреки че България е подхванала стъпки за справяне с някои от откритите недоволства, като да вземем за пример по отношение на правото на достъп до материалите по делото, признатите спомагателни ограничения също не са задоволителни, с цел да се подсигурява вярното транспониране на тези права.
Поради това на 15 юли 2024 г. Комисията реши да сезира Съда на Европейския съюз. Поради сложността на случая и с цел да се отговори на спомагателната информация от България, от този момент насам беше решено да се издаде в допълнение стимулирано мнение на България.
България разполага със период от два месеца, с цел да отговори и да предприеме нужните ограничения. В противоположен случай Комисията може да реши да сезира Съда на Европейския съюз.
През септември 2021 г. Европейска комисия изпрати на България публично уведомително писмо, а през септември 2023 г. — стимулирано мнение. Според институцията националните ограничения за транспониране, нотифицирани от София, не дават отговор на условията на директивата. Българското законодателство не обгръща лицата, които в действителност са обвинени в осъществяването на закононарушение, само че към момента не са публично приети за обвинени. Това значи, че в страната ни лицата, които са обвинени, само че към момента не са публично упрекнати в осъществяването на закононарушение, не се употребяват от правата, с които разполагат според Директивата, което може да окаже доста влияние върху справедливостта на правосъдния развой против тях.
Този въпрос е обвързван с неправилното транспониране на материалните права, избрани в Директивата, като да вземем за пример правото на информация за правата, което българското законодателство не обгръща де факто обвинените. Въпреки че България е подхванала стъпки за справяне с някои от откритите недоволства, като да вземем за пример по отношение на правото на достъп до материалите по делото, признатите спомагателни ограничения също не са задоволителни, с цел да се подсигурява вярното транспониране на тези права.
Поради това на 15 юли 2024 г. Комисията реши да сезира Съда на Европейския съюз. Поради сложността на случая и с цел да се отговори на спомагателната информация от България, от този момент насам беше решено да се издаде в допълнение стимулирано мнение на България.
България разполага със период от два месеца, с цел да отговори и да предприеме нужните ограничения. В противоположен случай Комисията може да реши да сезира Съда на Европейския съюз.
Източник: bulnews.bg
КОМЕНТАРИ