Европейската комисия: Българите живеят нездравословно, имат неефективно здравеопазване и най-кратък живот в ЕС
Европейската комисия разгласява отчети, в които се показват профилите на здравните системи в 30 страни. Здравните профили на страните се съпровождат от съпътстващ отчет, в който се означават най-значимите трендове в трансформацията на системите на опазването на здравето им и се вършат съществени изводи от профилите.
Здравеопазването в България продължава да е проведено по неефикасен метод: множеството лечебни заведения и хоспитализации изискват високи разноски, профилактиката и извънболничната помощ са едва развити, заради което продължителността на живота е ниска, до момента в който смъртността от предотвратими болести остава висока, съобщи Българска телеграфна агенция.
Разходите за опазване на здравето също порастват, само че остават ниски на фона на останалите страни и натоварват от ден на ден джоба на хората, като вършат опазването на здравето недостъпно за жители с ниски приходи. Отлаганите и незавършени промени не разрешават балансиране на диспропорциите.
Българите живеят нездравословно и умират рано
Въпреки че междинната дълготрайност на живота в България се е нараснала от 71,6 години през 2000 година до 74,8 години през 2017 година, тя е най-ниската в Европейски Съюз. През същия интервал продължителността на живота в другите страни от Европейски Съюз се е повишила от 77,3 до 80,9 години.
Болестите на органите на кръвообръщението и онкологичните болести са главните аргументи за смъртността, като съществуват обилни разлики в здравното положение съгласно пола, района и образованието. Въпреки че Латвия, Естония и Румъния са записали по-кратка междинна дълготрайност на живота през 2000 година, нарастването в тези страни изпреварва темповете в България.
Мъжете с ниско обучение на възраст 30 години живеят приблизително с 6,9 години по-малко от тези с висше обучение. При дамите разликата е по-слабо изразена — 4,5 години, само че малко по-голяма от междинната за Европейски Съюз от 4,1 години. Тази разлика в продължителността на живота може да се изясни частично с другата експозиция на рискови фактори, като да вземем за пример приложимост на тютюн и нездравословно хранене.
Делът на умиранията, дължащи се на поведенчески рискови фактори се прави оценка на 51 % от всички смъртни случаи в България, по отношение на 39 % в целия Европейски Съюз. Рисковете, свързани с хранителния режим, в това число ниската консумация на плодове и зеленчуци и високата консумация на захар и сол, имат избрана роля за 33 % от всички смъртни случаи през 2017 година, което е най-високият дял в Европейски Съюз и надвишава съвсем двойно междинната стойност за Европейски Съюз (18 %).
Тютюнопушенето (включително дейното и пасивното пушене) е асъдействало за почти 21 % от всички смъртни случаи, до момента в който към 5 % се дължат на използването на алкохол, а 4 % — на ниската физическа интензивност.
Инсултът е водеща причина за гибелта
Сърдечно-съдовите болести са водещата причина за гибел измежду българите. На заболяванията на органите на кръвообръщението се дължат най-голям брой смъртни случаи с над 1 100 умряли на 100 000 души за 2016 година (около три пъти повече от междинната стойност за Европейски Съюз, която е 360 на 100 000).
На инсулти се дължат 300 от тях (в съпоставяне с 80 приблизително за ЕС). Всъщност инсултът е бил причина за към една пета от всички смъртни случаи.
Смъртността от исхемична болест на сърцето, втората най-често срещана причина за гибел, е намаляла повече от на половина от 2000 година насам. Спадът е по-изразен при дамите и частично се дължи на намаляването на някои поведенчески рискови фактори, както и на усъвършенстваната ранна диагностика и лекуване (безплатни годишни медицински прегледи за сърдечно-съдови заболявания) и увеличената приложимост на медикаменти за хипертония.
Ниска преживяемост от онкологични болести
Ракът на белите дробове е най-честата причина за гибел от онкологични болести, като смъртността се е нараснала с близо 12 % от 2000 година насам, което частично е отражение на последствията от тютюнопушенето. През последните години е повишена и смъртността от други типове онкологични болести, по-специално от рак на дебелото черво и на гърдата.
Петгодишните коефициенти на преживяемост от рак на гърдата, простатата и от колоректален рак се покачват, само че не престават да бъдат по-ниски от междинните за Европейски Съюз.
Висока предотвратима смъртност
През 2016 година нивото на предотвратимата смъртност в България доближава 232 на 100 000 души население, което е доста по-високо от междинното за Европейски Съюз от 161 души.
Освен рака на белите дробове, който обуславя 16 % от предотвратимата смъртност, инсултът, исхемичната болест на сърцето и хипертонията, взети дружно, са съдействали за 41 % от всички предотвратими смъртни случаи.
Частните лечебни заведения са се нараснали 6 пъти, а хоспитализациите в тях – 78 пъти
Въпреки задачите на политиката за подсилване на първичната и профилираната извънболнична помощ, болничната помощ продължава да нараства. Броят на хоспитализациите в България е доста по-голям от другите страни от Европейски Съюз.
Това се дължи главно на разрастването на частния бранш: за разлика от броя на обществените лечебни заведения и леглата в тях, които през интервала 2010—2016 година доста понижават надлежно с 16,7 % и 32,6 %, броят на частните лечебни заведения се усилва шест пъти, а броят на леглата — 36 пъти през същия интервал.
Като цяло нарастването в броя на болничните кревати от 2005 година насам демонстрира наклонност, противоположна на други страни от Европейски Съюз. Броят на хоспитализациите в обществените лечебни заведения понижава 1,7 пъти, само че този на хоспитализациите в частни лечебни заведения се усилва 78 пъти.
Същевременно високите нива на задлъжнялост на обществените лечебни заведения са дълготраен проблем, към който постоянно се подхожда посредством палиативни ограничения като от време на време покриване на задълженията, който към момента не е позволен.
През 2015 година България има максимален брой на хоспитализации заради сърдечна непълнота, диабет и астма в Европейски Съюз. Това са болести, които могат да бъдат лекувани дейно в амбулаторни условия и несъмнено демонстрират, че се разчита значително на болничната помощ.
Реформите се отсрочват
Прекомерното потребление на болнична помощ се корени в голям брой фактори и е било предмет на няколко политически начинания, не всички от които са били сполучливо приведени в осъществяване.
“Данните сочат, че ефикасността на здравните услуги в България е ниска и подобряването на качеството на грижите е постепенно. Освен това доста високите нива на хоспитализации в България частично се дължат на слабото развиване на профилактични здравни услуги и на първичната здравна помощ. По-конкретно, в Националната здравна тактика е оценено, че към 20 % от болничните процедури биха могли да се ползват в извънболничната помощ, до момента в който 10 % от хоспитализациите биха могли да се избегнат изцяло, в случай че е налице по-добра извънболнична помощ. Усилията за заместване на насочения към болничната помощ модел на даване на здравните услуги постоянно биват отлагани “, показва отчетът.
Личните лекари са малко
Като проблем отчетът регистрира и дребният брой общопрактикуващи лекари, което утежнява достъпността до здравна помощ. В България броят на лекарите е релативно огромен, като се приближава до нивото в Германия, само че осигуреността с медицински сестри е втората най-ниска в Европейски Съюз след Гърция.
През 2016 година едвам 15,5 % от лекарите са общопрактикуващи, което е доста под междинното ниво за Европейски Съюз от 27,3 %.
Финансовата досегаемост се утежнява
Докладът регистрира, че финансовата досегаемост на опазването на здравето продължава да се утежнява. Особено във връзка с лекарствените артикули.
Разходите за опазване на здравето са се нараснали доста, само че тяхното ниво продължава да е измежду най-ниските в Европейски Съюз. През 2017 година България е изразходвала 1 311 евро на глава от популацията (коригирани с разликите в покупателната способност) за опазване на здравето, което е четвъртото най-ниско ниво в Европейски Съюз. През интервала 2005—2017 година разноските за опазване на здравето на глава от популацията са се нараснали повече от двойно с 5,3 %
Въпреки намаляващото ниво на декларираните неудовлетворени потребности през последните години, данните демонстрират, че през 2017 година 32,6 % от българите са изпитали усложнения, а 54,8 % са съобщили за известни усложнения при приемането на медикаменти.
Сред семействата с ниски приходи делът на хората, които са съобщили за усложнения, е измежду най-високите регистрирани в Европейски Съюз: 57,9 % са съобщили за съществени усложнения, а 39.2 % — за известни усложнения. Този дял е още по-висок във връзка с денталната помощ.
Един на всеки седем българи е здравно неосигурен
Докладът регистрира още, че забележителен дял от популацията е неосигурено.
Последните оценки на Министерството на финансите сочат, че през 2017 година общо 719 000 души (10,2 % от населението) са здравно неосигурени, макар че съгласно НЗОК делът на жителите, които не са обхванати от общественото здравно обезпечаване, евентуално е към 14 %, при отчитане на тези, които непрекъснато живеят в чужбина.
Здравеопазването в България продължава да е проведено по неефикасен метод: множеството лечебни заведения и хоспитализации изискват високи разноски, профилактиката и извънболничната помощ са едва развити, заради което продължителността на живота е ниска, до момента в който смъртността от предотвратими болести остава висока, съобщи Българска телеграфна агенция.
Разходите за опазване на здравето също порастват, само че остават ниски на фона на останалите страни и натоварват от ден на ден джоба на хората, като вършат опазването на здравето недостъпно за жители с ниски приходи. Отлаганите и незавършени промени не разрешават балансиране на диспропорциите.
Българите живеят нездравословно и умират рано
Въпреки че междинната дълготрайност на живота в България се е нараснала от 71,6 години през 2000 година до 74,8 години през 2017 година, тя е най-ниската в Европейски Съюз. През същия интервал продължителността на живота в другите страни от Европейски Съюз се е повишила от 77,3 до 80,9 години.
Болестите на органите на кръвообръщението и онкологичните болести са главните аргументи за смъртността, като съществуват обилни разлики в здравното положение съгласно пола, района и образованието. Въпреки че Латвия, Естония и Румъния са записали по-кратка междинна дълготрайност на живота през 2000 година, нарастването в тези страни изпреварва темповете в България.
Мъжете с ниско обучение на възраст 30 години живеят приблизително с 6,9 години по-малко от тези с висше обучение. При дамите разликата е по-слабо изразена — 4,5 години, само че малко по-голяма от междинната за Европейски Съюз от 4,1 години. Тази разлика в продължителността на живота може да се изясни частично с другата експозиция на рискови фактори, като да вземем за пример приложимост на тютюн и нездравословно хранене.
Делът на умиранията, дължащи се на поведенчески рискови фактори се прави оценка на 51 % от всички смъртни случаи в България, по отношение на 39 % в целия Европейски Съюз. Рисковете, свързани с хранителния режим, в това число ниската консумация на плодове и зеленчуци и високата консумация на захар и сол, имат избрана роля за 33 % от всички смъртни случаи през 2017 година, което е най-високият дял в Европейски Съюз и надвишава съвсем двойно междинната стойност за Европейски Съюз (18 %).
Тютюнопушенето (включително дейното и пасивното пушене) е асъдействало за почти 21 % от всички смъртни случаи, до момента в който към 5 % се дължат на използването на алкохол, а 4 % — на ниската физическа интензивност.
Инсултът е водеща причина за гибелта
Сърдечно-съдовите болести са водещата причина за гибел измежду българите. На заболяванията на органите на кръвообръщението се дължат най-голям брой смъртни случаи с над 1 100 умряли на 100 000 души за 2016 година (около три пъти повече от междинната стойност за Европейски Съюз, която е 360 на 100 000).
На инсулти се дължат 300 от тях (в съпоставяне с 80 приблизително за ЕС). Всъщност инсултът е бил причина за към една пета от всички смъртни случаи.
Смъртността от исхемична болест на сърцето, втората най-често срещана причина за гибел, е намаляла повече от на половина от 2000 година насам. Спадът е по-изразен при дамите и частично се дължи на намаляването на някои поведенчески рискови фактори, както и на усъвършенстваната ранна диагностика и лекуване (безплатни годишни медицински прегледи за сърдечно-съдови заболявания) и увеличената приложимост на медикаменти за хипертония.
Ниска преживяемост от онкологични болести
Ракът на белите дробове е най-честата причина за гибел от онкологични болести, като смъртността се е нараснала с близо 12 % от 2000 година насам, което частично е отражение на последствията от тютюнопушенето. През последните години е повишена и смъртността от други типове онкологични болести, по-специално от рак на дебелото черво и на гърдата.
Петгодишните коефициенти на преживяемост от рак на гърдата, простатата и от колоректален рак се покачват, само че не престават да бъдат по-ниски от междинните за Европейски Съюз.
Висока предотвратима смъртност
През 2016 година нивото на предотвратимата смъртност в България доближава 232 на 100 000 души население, което е доста по-високо от междинното за Европейски Съюз от 161 души.
Освен рака на белите дробове, който обуславя 16 % от предотвратимата смъртност, инсултът, исхемичната болест на сърцето и хипертонията, взети дружно, са съдействали за 41 % от всички предотвратими смъртни случаи.
Частните лечебни заведения са се нараснали 6 пъти, а хоспитализациите в тях – 78 пъти
Въпреки задачите на политиката за подсилване на първичната и профилираната извънболнична помощ, болничната помощ продължава да нараства. Броят на хоспитализациите в България е доста по-голям от другите страни от Европейски Съюз.
Това се дължи главно на разрастването на частния бранш: за разлика от броя на обществените лечебни заведения и леглата в тях, които през интервала 2010—2016 година доста понижават надлежно с 16,7 % и 32,6 %, броят на частните лечебни заведения се усилва шест пъти, а броят на леглата — 36 пъти през същия интервал.
Като цяло нарастването в броя на болничните кревати от 2005 година насам демонстрира наклонност, противоположна на други страни от Европейски Съюз. Броят на хоспитализациите в обществените лечебни заведения понижава 1,7 пъти, само че този на хоспитализациите в частни лечебни заведения се усилва 78 пъти.
Същевременно високите нива на задлъжнялост на обществените лечебни заведения са дълготраен проблем, към който постоянно се подхожда посредством палиативни ограничения като от време на време покриване на задълженията, който към момента не е позволен.
През 2015 година България има максимален брой на хоспитализации заради сърдечна непълнота, диабет и астма в Европейски Съюз. Това са болести, които могат да бъдат лекувани дейно в амбулаторни условия и несъмнено демонстрират, че се разчита значително на болничната помощ.
Реформите се отсрочват
Прекомерното потребление на болнична помощ се корени в голям брой фактори и е било предмет на няколко политически начинания, не всички от които са били сполучливо приведени в осъществяване.
“Данните сочат, че ефикасността на здравните услуги в България е ниска и подобряването на качеството на грижите е постепенно. Освен това доста високите нива на хоспитализации в България частично се дължат на слабото развиване на профилактични здравни услуги и на първичната здравна помощ. По-конкретно, в Националната здравна тактика е оценено, че към 20 % от болничните процедури биха могли да се ползват в извънболничната помощ, до момента в който 10 % от хоспитализациите биха могли да се избегнат изцяло, в случай че е налице по-добра извънболнична помощ. Усилията за заместване на насочения към болничната помощ модел на даване на здравните услуги постоянно биват отлагани “, показва отчетът.
Личните лекари са малко
Като проблем отчетът регистрира и дребният брой общопрактикуващи лекари, което утежнява достъпността до здравна помощ. В България броят на лекарите е релативно огромен, като се приближава до нивото в Германия, само че осигуреността с медицински сестри е втората най-ниска в Европейски Съюз след Гърция.
През 2016 година едвам 15,5 % от лекарите са общопрактикуващи, което е доста под междинното ниво за Европейски Съюз от 27,3 %.
Финансовата досегаемост се утежнява
Докладът регистрира, че финансовата досегаемост на опазването на здравето продължава да се утежнява. Особено във връзка с лекарствените артикули.
Разходите за опазване на здравето са се нараснали доста, само че тяхното ниво продължава да е измежду най-ниските в Европейски Съюз. През 2017 година България е изразходвала 1 311 евро на глава от популацията (коригирани с разликите в покупателната способност) за опазване на здравето, което е четвъртото най-ниско ниво в Европейски Съюз. През интервала 2005—2017 година разноските за опазване на здравето на глава от популацията са се нараснали повече от двойно с 5,3 %
Въпреки намаляващото ниво на декларираните неудовлетворени потребности през последните години, данните демонстрират, че през 2017 година 32,6 % от българите са изпитали усложнения, а 54,8 % са съобщили за известни усложнения при приемането на медикаменти.
Сред семействата с ниски приходи делът на хората, които са съобщили за усложнения, е измежду най-високите регистрирани в Европейски Съюз: 57,9 % са съобщили за съществени усложнения, а 39.2 % — за известни усложнения. Този дял е още по-висок във връзка с денталната помощ.
Един на всеки седем българи е здравно неосигурен
Докладът регистрира още, че забележителен дял от популацията е неосигурено.
Последните оценки на Министерството на финансите сочат, че през 2017 година общо 719 000 души (10,2 % от населението) са здравно неосигурени, макар че съгласно НЗОК делът на жителите, които не са обхванати от общественото здравно обезпечаване, евентуално е към 14 %, при отчитане на тези, които непрекъснато живеят в чужбина.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ