Рапани унищожават мидите в Черно море и застрашават чистотата на водите
Европейската комисия приема рапанът за храна и вкарва ограничавания за улова му
Рапаните от типа „ веноса “, които населяват водите на нашето Черно море, са се трансформирали в рискови вредители и би трябвало да бъдат взети ограничения, с цел да бъде лимитирано развиването им, сигнализират риболовци.
Рапаните стартират да унищожава черноморската черна мида, както и бялата мида, която живее на морска дълбочина 2 - 3 метра, заровена в пясъка. Мидите са естественият филтър наморето. Те филтрират морската вода и по този метод се хранят.
Колониите от черна мида по скалите в Черно море пък са скривалища на новоизлюпените черноморски рибки и дребни морски жители като скариди, морски кончета, морски игли и други Рапанът унищожава и тези местообитания. Днес съвсем не са останали колонии от черни миди по крайбрежните морски скали , оповестява " Еко вести ".
Единственият метод да бъде следена популацията на рапана е посредством ловa му. Риболовните кораби и лодки го улавят с бийм тралове. Лови се и с водолазни уреди.
Проблемът е, че макар научните данни, че рапанът се е трансформирал във пакостник в Черно море, който заплашва мидите, Европейската комисия го приема за тип, който би трябвало да бъде опазван, въвеждайки ограничавания за неговия лов. Тя приема, че заради бързото му развиване, той може да бъде употребен за изхранване на популацията.
Не се регистрира обаче фактът, че откакто се унищожи местообитанието на новоизлюпените черноморски рибки – колониите от черна мида, те ще станат жертва на по-големите риби и по този начин популацията на рибните ресурси в Черно море ще намалее.
Не се регистрират и това, че няма кой, по натурален път, да филтрира водите на Черно море и то може да се трансформира в море без рибни ресурси и неподходящи води за морски организми.
Рапанът от типа „ веноса “ е морски охлюв, ендемичен за моретата на Югоизточна Азия. От епохи азиатските нации го употребяват за храна и като част от обичайна медицина.
В началото на 60-те години на предишния век типът е открит за първи път в Черно море. Предполага се, че е пренесен от търговски кораби, които са били в региона на Югоизточна Азия и по-късно в Черно море. Тогава стартира процесът на развиване на рапана в нашите води.
Рибарите по Черноморието стартират да го ловуват в средата на 80-те години на предишния век, като след обработка го изнасяли в Югоизточна Азия. Отначало той се е срещал на дълбочина от 20 метра и нагоре. Тогава водолази го ловят като сувенир. Черноморските поданици вършат от черупката му пепелници и герданчета, а хората от вътрешността допират черупката до ухото си, с цел да слушат шума на морето.
Днес млади човеци се срещат и на дълбочина от 0,20 метра.
Рапаните от типа „ веноса “, които населяват водите на нашето Черно море, са се трансформирали в рискови вредители и би трябвало да бъдат взети ограничения, с цел да бъде лимитирано развиването им, сигнализират риболовци.
Рапаните стартират да унищожава черноморската черна мида, както и бялата мида, която живее на морска дълбочина 2 - 3 метра, заровена в пясъка. Мидите са естественият филтър наморето. Те филтрират морската вода и по този метод се хранят.
Колониите от черна мида по скалите в Черно море пък са скривалища на новоизлюпените черноморски рибки и дребни морски жители като скариди, морски кончета, морски игли и други Рапанът унищожава и тези местообитания. Днес съвсем не са останали колонии от черни миди по крайбрежните морски скали , оповестява " Еко вести ".
Единственият метод да бъде следена популацията на рапана е посредством ловa му. Риболовните кораби и лодки го улавят с бийм тралове. Лови се и с водолазни уреди.
Проблемът е, че макар научните данни, че рапанът се е трансформирал във пакостник в Черно море, който заплашва мидите, Европейската комисия го приема за тип, който би трябвало да бъде опазван, въвеждайки ограничавания за неговия лов. Тя приема, че заради бързото му развиване, той може да бъде употребен за изхранване на популацията.
Не се регистрира обаче фактът, че откакто се унищожи местообитанието на новоизлюпените черноморски рибки – колониите от черна мида, те ще станат жертва на по-големите риби и по този начин популацията на рибните ресурси в Черно море ще намалее.
Не се регистрират и това, че няма кой, по натурален път, да филтрира водите на Черно море и то може да се трансформира в море без рибни ресурси и неподходящи води за морски организми.
Рапанът от типа „ веноса “ е морски охлюв, ендемичен за моретата на Югоизточна Азия. От епохи азиатските нации го употребяват за храна и като част от обичайна медицина.
В началото на 60-те години на предишния век типът е открит за първи път в Черно море. Предполага се, че е пренесен от търговски кораби, които са били в региона на Югоизточна Азия и по-късно в Черно море. Тогава стартира процесът на развиване на рапана в нашите води.
Рибарите по Черноморието стартират да го ловуват в средата на 80-те години на предишния век, като след обработка го изнасяли в Югоизточна Азия. Отначало той се е срещал на дълбочина от 20 метра и нагоре. Тогава водолази го ловят като сувенир. Черноморските поданици вършат от черупката му пепелници и герданчета, а хората от вътрешността допират черупката до ухото си, с цел да слушат шума на морето.
Днес млади човеци се срещат и на дълбочина от 0,20 метра.
Източник: flagman.bg
КОМЕНТАРИ