Планът на ЕК за намаляване на парниковите емисии до 2030 г.
Европейската комисия показа своя проект за понижаване на излъчванията на парникови газове в Европейски Съюз с най-малко 55 % до 2030 година спрямо равнищата от 1990 година Нивото на упоритост за идващото десетилетие ще очертае пред Европейски Съюз на уравновесена траектория за реализиране на индиферентност във връзка с климата до 2050 година Новата цел се основава на цялостна оценка на въздействието на обществените, икономическите и екологичните последствия Оценката демонстрира, че този курс на деяние е реален и изпълним. Повишената упоритост също по този начин акцентира трайната водеща роля на Европейски Съюз в международен мащаб преди идната конференция на Организация на обединените нации по въпросите на климата (COP26), оповестиха от пресцентъра на Европейската комисия.
Комисията внесе изменение в оферти Европейски законодателен акт за климата, което включва задачата за понижаване с най-малко 55% на излъчванията до 2030 година като стъпка към задачата за индиферентност във връзка с климата до 2050 година и прикани Парламента и Съвета да потвърдят тази цел от 55% като новия национално избран принос на Европейски Съюз по Парижкото съглашение и да го показват на РКООНИК до края на тази година. Освен това Еврокомисията посочи законодателните оферти, които би трябвало да бъдат показани до юни 2021 година за осъществяване на новата цел, в това число: преразглеждане и разширение на схемата на Европейски Съюз за търговия с емисии; адаптиране на Регламента за разпределение на напъните и рамката за излъчванията от земеползването; подсилване на политиките в региона на енергийната успеваемост и силата от възобновими източници; усилване на стандартите за излъчванията на CO2 от пътните транспортни средства.
" Правим всичко по силите си, с цел да спазим обещанието, което дадохме на европейските жители: да създадем Европа първия безпристрастен във връзка с климата континент на света до 2050 година Днес вършим голяма стъпка за осъществяването на това заричане. С новата цел на Европейски Съюз за понижаване на излъчванията на парникови газове с най-малко 55% до 2030 година ще поемем по пътя към по-чиста планета и екологосъобразно възобновяване. Европа ще се възроди по-силна от пандемията от ковид, като влага в кръгова стопанска система с дейно потребление на ресурсите, предизвиква нововъведенията в региона на чистите технологии и основава екологични работни места ", заяви председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен.
" В този решителен миг за нашето здраве, нашата стопанска система и за световните дейности в региона на климата е изключително значимо Европа да поеме по пътя към екологосъобразното възобновяване. Длъжни сме пред нашите деца и внуци да предприемем дейности в този момент. Днес Европа демонстрира на света по какъв начин ще подобрим благосъстоянието и просперитета на нашите жители през идващото десетилетие, като работим за постигането на задачата си за индиферентност във връзка с климата до 2050 година ", заяви изпълнителният зам.-председател за Европейския зелен пакт Франс Тимерманс.
" Въз основа на съществуващите политики и проектите на страните членки сме на път да надхвърлим актуалната си цел от 40% за 2030 година Това демонстрира, че по-високите упоритости са освен нужни, само че и реалистични. Енергийната система ще бъде в основата на тези старания. Ще се опрем на триумфа на европейския бранш на силата от възобновими източници, ще разгледаме всички принадлежности, с които разполагаме, с цел да повишим енергийната си успеваемост, и ще изградим солидната основа на една по-екологична Европа ", разяснява комисарят по въпросите на енергетиката Кадри Симсон.
Наред с Плана за реализиране на задачата за климата до 2030 година и неговата оценка на въздействието през днешния ден Комисията одобри също оценка на националните проекти на страните членки в региона на енергетиката и климата за интервала 2021—2030 година Оценката на Комисията демонстрира, че Европейски Съюз е на път да надвиши сегашната си цел за понижаване на излъчванията с минимум 40 % до 2030 година, изключително с помощта на настоящия прогрес в разгръщането на силата от възобновими източници в Европа. За да реализира новата цел от 55 %, Европейски Съюз ще би трябвало да усили в допълнение енергийната успеваемост и каузи на силата от възобновими източници. Това ще бъде предмет на спомагателни съвещания и разбор преди представянето на законодателните оферти от Комисията през юни 2021 г.
Новата цел в региона на климата за 2030 година ще помогне за концентриране на икономическото възобновяване на Европа от пандемията от ковид. Тя ще подтиква вложенията в стопанска система с дейно потребление на ресурсите, ще насърчи нововъведенията в региона на чистите технологии, ще усили конкурентоспособността и ще сътвори „ зелени “ работни места.
Държавите членки могат да се възползват от фонда за възобновяване NextGenerationEU в размер на 750 милиарда евро, залегнал в идващия дълготраен бюджет, с цел да осъществят тези вложения в екологичния преход. В поддръжка на нужните вложения през днешния ден Комисията одобри и разпоредбите за нов механизъм на Европейски Съюз за финансиране на силата от възобновими източници, с цел да улесни страните членки да работят взаимно при финансирането и внедряването на планове за сила от възобновими източници.
Повишаването на задачата на Европейски Съюз за понижаване на излъчванията на парникови газове за 2030 година беше оповестено за първи път в политическите насоки на ръководителя Фон дер Лайен през юли 2019 година, в сходство с задачата на Парижкото съглашение за ограничение на повишението на температурата в международен мащаб до доста под 2°C и за полагане на старания то да се задържи до 1,5°C.
В оповестената през днешния ден оценка на въздействието и въз основа на развой на необятни съвещания, извършен през последната година, Комисията деликатно изследва въздействието на намаляването на излъчванията с 50% до 55% до 2030 година спрямо равнищата от 1990 година върху стопанската система, обществото и околната среда. В оценката на въздействието съответно се преглежда наборът от налични принадлежности на политиката и по какъв начин всеки бранш на стопанската система може да способства за постигането на тези цели. Заключението е, че уравновесеният, реален и рационален път към индиферентност във връзка с климата до 2050 година изисква цел за понижаване на излъчванията с най-малко 55% до 2030 година, се споделя още в известието.
Постигането на понижаване на излъчванията на парникови газове с 55% ще изисква дейности във всички браншове на стопанската система. Неутрален във връзка с климата преход може да се реализира единствено с принос от всички. Емисиите на CO2 от изгарянето на изкопаеми горива са най-големият източник на излъчвания на парникови газове в Европейски Съюз. Заедно с неорганизираните излъчвания, разнообразни от CO2, в енергийната система те са виновни за малко повече от 75% от излъчванията на парникови газове в Европейски Съюз. Това акцентира централната роля на енергийната система в прехода към неутрална във връзка с климата стопанска система. Наред с индустрията, постройките и превозът са главните консуматори на сила и източници на излъчвания. Декарбонизацията на предлагането и търсенето на сила е от главно значение за постигането на индиферентност във връзка с климата.
Оценката на националните проекти на страните членки в региона на енергетиката и климата демонстрира, че те форсират енергийния и климатичния си преход. Тя показва, че делът на силата от възобновими източници в Европейски Съюз може да доближи 33,7% до 2030 година и по този начин да надвиши актуалната цел от минимум 32%. По отношение на енергийната успеваемост разликата в равнищата на упоритост остава: 2,8% за първичното енергопотребление и 3,1% за крайното енергопотребление спрямо задачата от минимум 32,5%. Комисията ще предприеме дейности за превъзмогване на този проблем, по-специално посредством идната самодейност за „ вълна на саниране “ на сградния фонд и прегледа и възможното изменение на Директивата за енергийната успеваемост, както и насоки за първия принцип на енергийната успеваемост.
Публикуваната през днешния ден оценка на националните проекти за енергетиката и климата в целия Европейски Съюз ще бъде допълнена през октомври от оценките на обособените страни членки като част от отчета за положението на енергийния съюз.
Законодателният акт за климата, препоръчан от Комисията през март 2020 година, има за цел да включи в правото на Европейски Съюз задачата за индиферентност във връзка с климата от 2050 година, контрактувана от водачите на Европейски Съюз през декември 2019 година, и да дефинира посоката на развиване на цялата политика на Европейски Съюз. Сега Комисията предлага в законодателния акт да се включи преразгледаната цел за 2030 година, която сега се разисква в Европейския парламент и Съвета. Новата цел за 2030 година също ще образува основата за разискване на преразглеждането на национално избрания принос на Европейски Съюз за понижаване на излъчванията според Парижкото съглашение. Както се показва в Европейския зелен пакт и в днешното известие, Комисията ще стартира да приготвя подробни законодателни оферти по отношение на методите за реализиране на тази нова цел и ще направи обзор на всички свързани принадлежности на политиката в региона на климата и енергетиката за реализиране на понижение на излъчванията, с цел да направени подобаващи оферти до юни 2021 г.
Комисията внесе изменение в оферти Европейски законодателен акт за климата, което включва задачата за понижаване с най-малко 55% на излъчванията до 2030 година като стъпка към задачата за индиферентност във връзка с климата до 2050 година и прикани Парламента и Съвета да потвърдят тази цел от 55% като новия национално избран принос на Европейски Съюз по Парижкото съглашение и да го показват на РКООНИК до края на тази година. Освен това Еврокомисията посочи законодателните оферти, които би трябвало да бъдат показани до юни 2021 година за осъществяване на новата цел, в това число: преразглеждане и разширение на схемата на Европейски Съюз за търговия с емисии; адаптиране на Регламента за разпределение на напъните и рамката за излъчванията от земеползването; подсилване на политиките в региона на енергийната успеваемост и силата от възобновими източници; усилване на стандартите за излъчванията на CO2 от пътните транспортни средства.
" Правим всичко по силите си, с цел да спазим обещанието, което дадохме на европейските жители: да създадем Европа първия безпристрастен във връзка с климата континент на света до 2050 година Днес вършим голяма стъпка за осъществяването на това заричане. С новата цел на Европейски Съюз за понижаване на излъчванията на парникови газове с най-малко 55% до 2030 година ще поемем по пътя към по-чиста планета и екологосъобразно възобновяване. Европа ще се възроди по-силна от пандемията от ковид, като влага в кръгова стопанска система с дейно потребление на ресурсите, предизвиква нововъведенията в региона на чистите технологии и основава екологични работни места ", заяви председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен.
" В този решителен миг за нашето здраве, нашата стопанска система и за световните дейности в региона на климата е изключително значимо Европа да поеме по пътя към екологосъобразното възобновяване. Длъжни сме пред нашите деца и внуци да предприемем дейности в този момент. Днес Европа демонстрира на света по какъв начин ще подобрим благосъстоянието и просперитета на нашите жители през идващото десетилетие, като работим за постигането на задачата си за индиферентност във връзка с климата до 2050 година ", заяви изпълнителният зам.-председател за Европейския зелен пакт Франс Тимерманс.
" Въз основа на съществуващите политики и проектите на страните членки сме на път да надхвърлим актуалната си цел от 40% за 2030 година Това демонстрира, че по-високите упоритости са освен нужни, само че и реалистични. Енергийната система ще бъде в основата на тези старания. Ще се опрем на триумфа на европейския бранш на силата от възобновими източници, ще разгледаме всички принадлежности, с които разполагаме, с цел да повишим енергийната си успеваемост, и ще изградим солидната основа на една по-екологична Европа ", разяснява комисарят по въпросите на енергетиката Кадри Симсон.
Наред с Плана за реализиране на задачата за климата до 2030 година и неговата оценка на въздействието през днешния ден Комисията одобри също оценка на националните проекти на страните членки в региона на енергетиката и климата за интервала 2021—2030 година Оценката на Комисията демонстрира, че Европейски Съюз е на път да надвиши сегашната си цел за понижаване на излъчванията с минимум 40 % до 2030 година, изключително с помощта на настоящия прогрес в разгръщането на силата от възобновими източници в Европа. За да реализира новата цел от 55 %, Европейски Съюз ще би трябвало да усили в допълнение енергийната успеваемост и каузи на силата от възобновими източници. Това ще бъде предмет на спомагателни съвещания и разбор преди представянето на законодателните оферти от Комисията през юни 2021 г.
Новата цел в региона на климата за 2030 година ще помогне за концентриране на икономическото възобновяване на Европа от пандемията от ковид. Тя ще подтиква вложенията в стопанска система с дейно потребление на ресурсите, ще насърчи нововъведенията в региона на чистите технологии, ще усили конкурентоспособността и ще сътвори „ зелени “ работни места.
Държавите членки могат да се възползват от фонда за възобновяване NextGenerationEU в размер на 750 милиарда евро, залегнал в идващия дълготраен бюджет, с цел да осъществят тези вложения в екологичния преход. В поддръжка на нужните вложения през днешния ден Комисията одобри и разпоредбите за нов механизъм на Европейски Съюз за финансиране на силата от възобновими източници, с цел да улесни страните членки да работят взаимно при финансирането и внедряването на планове за сила от възобновими източници.
Повишаването на задачата на Европейски Съюз за понижаване на излъчванията на парникови газове за 2030 година беше оповестено за първи път в политическите насоки на ръководителя Фон дер Лайен през юли 2019 година, в сходство с задачата на Парижкото съглашение за ограничение на повишението на температурата в международен мащаб до доста под 2°C и за полагане на старания то да се задържи до 1,5°C.
В оповестената през днешния ден оценка на въздействието и въз основа на развой на необятни съвещания, извършен през последната година, Комисията деликатно изследва въздействието на намаляването на излъчванията с 50% до 55% до 2030 година спрямо равнищата от 1990 година върху стопанската система, обществото и околната среда. В оценката на въздействието съответно се преглежда наборът от налични принадлежности на политиката и по какъв начин всеки бранш на стопанската система може да способства за постигането на тези цели. Заключението е, че уравновесеният, реален и рационален път към индиферентност във връзка с климата до 2050 година изисква цел за понижаване на излъчванията с най-малко 55% до 2030 година, се споделя още в известието.
Постигането на понижаване на излъчванията на парникови газове с 55% ще изисква дейности във всички браншове на стопанската система. Неутрален във връзка с климата преход може да се реализира единствено с принос от всички. Емисиите на CO2 от изгарянето на изкопаеми горива са най-големият източник на излъчвания на парникови газове в Европейски Съюз. Заедно с неорганизираните излъчвания, разнообразни от CO2, в енергийната система те са виновни за малко повече от 75% от излъчванията на парникови газове в Европейски Съюз. Това акцентира централната роля на енергийната система в прехода към неутрална във връзка с климата стопанска система. Наред с индустрията, постройките и превозът са главните консуматори на сила и източници на излъчвания. Декарбонизацията на предлагането и търсенето на сила е от главно значение за постигането на индиферентност във връзка с климата.
Оценката на националните проекти на страните членки в региона на енергетиката и климата демонстрира, че те форсират енергийния и климатичния си преход. Тя показва, че делът на силата от възобновими източници в Европейски Съюз може да доближи 33,7% до 2030 година и по този начин да надвиши актуалната цел от минимум 32%. По отношение на енергийната успеваемост разликата в равнищата на упоритост остава: 2,8% за първичното енергопотребление и 3,1% за крайното енергопотребление спрямо задачата от минимум 32,5%. Комисията ще предприеме дейности за превъзмогване на този проблем, по-специално посредством идната самодейност за „ вълна на саниране “ на сградния фонд и прегледа и възможното изменение на Директивата за енергийната успеваемост, както и насоки за първия принцип на енергийната успеваемост.
Публикуваната през днешния ден оценка на националните проекти за енергетиката и климата в целия Европейски Съюз ще бъде допълнена през октомври от оценките на обособените страни членки като част от отчета за положението на енергийния съюз.
Законодателният акт за климата, препоръчан от Комисията през март 2020 година, има за цел да включи в правото на Европейски Съюз задачата за индиферентност във връзка с климата от 2050 година, контрактувана от водачите на Европейски Съюз през декември 2019 година, и да дефинира посоката на развиване на цялата политика на Европейски Съюз. Сега Комисията предлага в законодателния акт да се включи преразгледаната цел за 2030 година, която сега се разисква в Европейския парламент и Съвета. Новата цел за 2030 година също ще образува основата за разискване на преразглеждането на национално избрания принос на Европейски Съюз за понижаване на излъчванията според Парижкото съглашение. Както се показва в Европейския зелен пакт и в днешното известие, Комисията ще стартира да приготвя подробни законодателни оферти по отношение на методите за реализиране на тази нова цел и ще направи обзор на всички свързани принадлежности на политиката в региона на климата и енергетиката за реализиране на понижение на излъчванията, с цел да направени подобаващи оферти до юни 2021 г.
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ