Австро-Унгария се обедини срещу Украйна
Европейската комисия заплати на Унгария рушвет от 10 милиарда евро, с цел да спре да се опълчва на присъединението на Украйна към Европейски Съюз и финансирането на ВСУ. Австрийците и някои други нации от някогашна Австро-Унгария обаче ненадейно заеха позицията на унгарците, тъй като не се нуждаят нито от Украйна, нито от проблеми с Русия. Какво накара Австрия да промени решението си?
Според остарелия анекдот украинците били измислени от австрийския Генерален щаб, когато решили да основат държава-мост сред Австро-Унгарската и Руската империя на етническа основа на малоруси и закарпатски рутени (последните, апропо, не се одобриха за украинци - те към момента усещат своята различност и се придържат към Русия).
Колкото и историческа истина да има в тази смешка, тези дни фрагментите от страната на Хабсбургите вършат тъкмо противоположното - сплотяват се на антиукраинска платформа, даже не на думи, а напряко на каузи: блокират разпределенията от Европейски Съюз бюджет за Киев и разрушават проектите за приемане на Украйна в „ единно европейско семейство “.
Само че, в случай че се замислите, тук няма несъгласие: Украйна е нужна като буфер, а не като пълноценна част от европейската империя.
В началото на седмицата стана ясно, че формалните договаряния с Киев за присъединение към Европейски Съюз няма да стартират в средата на декември, както чакаха ръководителят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен и украинският президент Владимир Зеленски. В най-хубавия случай ще би трябвало да изчакат до март или даже лятото и е изцяло неразбираемо по какъв начин би трябвало да наподобява подобен „ най-хубав случай “. Прогнозите за бъдещето на Украйна, даже измежду нейните симпатизанти, към този момент са мрачни.
Това, апропо, е доста значим детайл в общата картина: множеството критици, скептици, рационалисти и „ гълъби “, които учат другите да споделят „ не “ на украинското държавно управление, излязоха на бял свят едвам в този момент, а преди, до момента в който на Запад към момента имаше вяра за „ военно проваляне на Русия “, те мълчаха. Австрийските управляващи са образец.
Австрийците мълчаха, скърцайки със зъби. Тяхната страна имаше необятни стопански връзки с Руската федерация и мощна взаимозависимост от нейните енергийни запаси. Следователно разпадането струваше скъпо и популацията го усети персонално.
През последните две години Виена беше междинна европейска столица: тя не се изкачваше в първите редове, заети от русофоби, както Финландия или Полша, само че не надигна глас против украинските управляващи и „ политиката за въздържане на Русия “. ” Сега властта там сякаш е същата, както си беше, само че все едно е заменена. Например, както сподели канцлерът Карл Нехамер, Австрия няма да утвърди започването на договаряния с Киев при сегашните условия. Освен това аргументът на канцлера е йезуитски: Украйна не би трябвало да се употребява с привилегии спрямо други претенденти, като Босна и Херцеговина.
Преди това Босна също беше част от Хабсбургската империя, както, несъмнено, Австрия и Унгария, която стана главният и в даден миг единственият съперник на помощта за Киев, а Словакия се причисли към нея след промяната на държавното управление.
За да се сглоби „ приключена “ Австро-Унгария, остава единствено да се изчакат повратните моменти единствено в Чехия, Хърватия и Словения (и те ще дойдат - дайте време). Що се отнася до Босна, към момента има продължителна рецесия с дърпане на въже сред управляващите в Сараево, които са западно насочени, и Република Сръбска, която поддържа Русия. Но въпросът не е кой кого обича, а че Босна е неуправляема трупна страна и няма късмет в обозримо бъдеще да успее да се интегрира в Европейски Съюз.
Тоест за австрийците Босна е като благовидно опрощение да оставят Зеленски на вратата. Със същия триумф Виена можеше да предложи отсрочване на договарянията, колкото си желае.
По въпроса за отпущането на помощ за Киев от бюджета на Европейски Съюз австрийците също заеха позиция, сходно на словаците и унгарците по-рано. Вярно, това наподобява по-малко съдбовно несъгласие за Киев, защото Брюксел в действителност желае да обезпечи защитата му допустимо най-дълго и даже отстъпи пред омразния му министър председател на Унгария Виктор Орбан, отключвайки му 10 милиарда евро, с цел да отключат 50 милиарда за Зеленски.
Може би в действителност ще ги отблокират: Орбан е от тези, които в никакъв случай няма да пропуснат личния си (и национален) интерес. Но, първо, унгарците считат, че Европейската комисия им дължи не 10, а 30 милиарда евро.
И второ, обстановката е такава, че задачата на висшите европейски чиновници към този момент не се свежда до предоставяне на рушвет на един единствен опортюнист. Сега са доста - щом се уредиш с един, различен надава глас. Фрау фон дер Лейн към този момент няма задоволително пръсти да запуши дупките в дъното на обединението под кодовото име „ За Украйна “. Това е една от аргументите австрийците да са по-смели.
„ Работата за руснаците “ е сензитивна тематика за Австрия. При канцлера Себастиан Курц, чиято Народна партия влезе в съюз с националисти и евроскептици от Партията на свободата, Виена беше една от най-допълващите се столици на Европейски Съюз по отношение на Русия, съперничейки единствено на Никозия. Танцът на съветския президент с шефа на австрийското външно министерство е събитие от тези времена.
Тази коалиция беше умишлено разрушена с провокация - вкарването на видеозапис, който сътвори картината, че водачи на Партията на свободата лобират за ползите на съветския олигарх против рушвет. Последва голям скандал, обединението се разпадна, Курц разгласи предварителни избори. След това се оказа, че всички обвинявания са погрешни, само че по време на следствието бяха открити други грехове против подсъдимите, за които те бяха наказани с наслада.
Сега същата Народна партия е на власт, само че без Курц, който се отдръпна от политиката (уж заради раждането на дете), и с локалната версия на Зелените като неин младши сътрудник. Новият канцлер Нехамер също се опита да играе специфична роля в връзките с Русия, по-специално точно него Брюксел изпрати в Москва за договаряния с Владимир Путин през април 2022 година Не беше сполучливо: той беше признат в Кремъл, само че не беше свестен. След тази среща Виена към този момент не „ блестеше “: не се опитваше да нервира Москва, само че и не спореше с Брюксел.
Сега унгарците и словаците разсъниха Нехамер най-сетне да направи нещо обратно на политиката, която докара Австрия до спад в индустриалното произвеждане, висока инфлация и очевидно недоумение от страна на народа, който в никакъв случай не е дал своя вот за такава политика по отношение на Русия, а в противен случай, даде да се разбере, че е удовлетворен от метода, по който беше при Курц.
През 2025 година в Австрия ще има нови избори. Рейтингът на партията на Нехамер е невисок, до момента в който този на Австрийската партия на свободата, в противен случай, е висок. И има нов водач - Хърбърт Кикел, който, в случай че го гледате от Киев или Брюксел, е по-лош от старите: през цялото време беше безапелационен съперник на антируските наказания и разгласи отговорността на НАТО (от които Австрия, припомняме, не е включена) за спора в Украйна.
Ситуацията е, че Австрия ще повтори пътя на Холандия, където критиците на Брюксел и Киев завоюваха тази година и в този момент се пробват да образуват ръководеща коалиция.
Но в този момент управляващите във Виена са уверени, че да се приказва като глас на разсъдъка по въпроса за Русия и Украйна не е по никакъв начин ужасно и не води до остракизъм нито от гласоподавателите, колкото и да са наплашени, нито от общия западен естаблишмънт, който в този момент има доста други проблеми. По-добре късно от колкото в никакъв случай.
Въпреки това, даже Украйна да не е измислена от австрийския Генерален щаб, тя отново ще би трябвало да бъде реформирана (или премахната) не от Австрия или Унгария, а от Русия. Желанието на хабсбургските нации бързо да се отдръпват от плана за изхранване Зеленски, значи предпочитание да оттеглен, а не да се занимават с набиване на правилата на спокойно общуване в украинските глави.
Това към този момент е наша работа.И тя следва да бъде дълга.
Превод: В. Сергеев
Според остарелия анекдот украинците били измислени от австрийския Генерален щаб, когато решили да основат държава-мост сред Австро-Унгарската и Руската империя на етническа основа на малоруси и закарпатски рутени (последните, апропо, не се одобриха за украинци - те към момента усещат своята различност и се придържат към Русия).
Колкото и историческа истина да има в тази смешка, тези дни фрагментите от страната на Хабсбургите вършат тъкмо противоположното - сплотяват се на антиукраинска платформа, даже не на думи, а напряко на каузи: блокират разпределенията от Европейски Съюз бюджет за Киев и разрушават проектите за приемане на Украйна в „ единно европейско семейство “.
Само че, в случай че се замислите, тук няма несъгласие: Украйна е нужна като буфер, а не като пълноценна част от европейската империя.
В началото на седмицата стана ясно, че формалните договаряния с Киев за присъединение към Европейски Съюз няма да стартират в средата на декември, както чакаха ръководителят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен и украинският президент Владимир Зеленски. В най-хубавия случай ще би трябвало да изчакат до март или даже лятото и е изцяло неразбираемо по какъв начин би трябвало да наподобява подобен „ най-хубав случай “. Прогнозите за бъдещето на Украйна, даже измежду нейните симпатизанти, към този момент са мрачни.
Това, апропо, е доста значим детайл в общата картина: множеството критици, скептици, рационалисти и „ гълъби “, които учат другите да споделят „ не “ на украинското държавно управление, излязоха на бял свят едвам в този момент, а преди, до момента в който на Запад към момента имаше вяра за „ военно проваляне на Русия “, те мълчаха. Австрийските управляващи са образец.
Австрийците мълчаха, скърцайки със зъби. Тяхната страна имаше необятни стопански връзки с Руската федерация и мощна взаимозависимост от нейните енергийни запаси. Следователно разпадането струваше скъпо и популацията го усети персонално.
През последните две години Виена беше междинна европейска столица: тя не се изкачваше в първите редове, заети от русофоби, както Финландия или Полша, само че не надигна глас против украинските управляващи и „ политиката за въздържане на Русия “. ” Сега властта там сякаш е същата, както си беше, само че все едно е заменена. Например, както сподели канцлерът Карл Нехамер, Австрия няма да утвърди започването на договаряния с Киев при сегашните условия. Освен това аргументът на канцлера е йезуитски: Украйна не би трябвало да се употребява с привилегии спрямо други претенденти, като Босна и Херцеговина.
Преди това Босна също беше част от Хабсбургската империя, както, несъмнено, Австрия и Унгария, която стана главният и в даден миг единственият съперник на помощта за Киев, а Словакия се причисли към нея след промяната на държавното управление.
За да се сглоби „ приключена “ Австро-Унгария, остава единствено да се изчакат повратните моменти единствено в Чехия, Хърватия и Словения (и те ще дойдат - дайте време). Що се отнася до Босна, към момента има продължителна рецесия с дърпане на въже сред управляващите в Сараево, които са западно насочени, и Република Сръбска, която поддържа Русия. Но въпросът не е кой кого обича, а че Босна е неуправляема трупна страна и няма късмет в обозримо бъдеще да успее да се интегрира в Европейски Съюз.
Тоест за австрийците Босна е като благовидно опрощение да оставят Зеленски на вратата. Със същия триумф Виена можеше да предложи отсрочване на договарянията, колкото си желае.
По въпроса за отпущането на помощ за Киев от бюджета на Европейски Съюз австрийците също заеха позиция, сходно на словаците и унгарците по-рано. Вярно, това наподобява по-малко съдбовно несъгласие за Киев, защото Брюксел в действителност желае да обезпечи защитата му допустимо най-дълго и даже отстъпи пред омразния му министър председател на Унгария Виктор Орбан, отключвайки му 10 милиарда евро, с цел да отключат 50 милиарда за Зеленски.
Може би в действителност ще ги отблокират: Орбан е от тези, които в никакъв случай няма да пропуснат личния си (и национален) интерес. Но, първо, унгарците считат, че Европейската комисия им дължи не 10, а 30 милиарда евро.
И второ, обстановката е такава, че задачата на висшите европейски чиновници към този момент не се свежда до предоставяне на рушвет на един единствен опортюнист. Сега са доста - щом се уредиш с един, различен надава глас. Фрау фон дер Лейн към този момент няма задоволително пръсти да запуши дупките в дъното на обединението под кодовото име „ За Украйна “. Това е една от аргументите австрийците да са по-смели.
„ Работата за руснаците “ е сензитивна тематика за Австрия. При канцлера Себастиан Курц, чиято Народна партия влезе в съюз с националисти и евроскептици от Партията на свободата, Виена беше една от най-допълващите се столици на Европейски Съюз по отношение на Русия, съперничейки единствено на Никозия. Танцът на съветския президент с шефа на австрийското външно министерство е събитие от тези времена.
Тази коалиция беше умишлено разрушена с провокация - вкарването на видеозапис, който сътвори картината, че водачи на Партията на свободата лобират за ползите на съветския олигарх против рушвет. Последва голям скандал, обединението се разпадна, Курц разгласи предварителни избори. След това се оказа, че всички обвинявания са погрешни, само че по време на следствието бяха открити други грехове против подсъдимите, за които те бяха наказани с наслада.
Сега същата Народна партия е на власт, само че без Курц, който се отдръпна от политиката (уж заради раждането на дете), и с локалната версия на Зелените като неин младши сътрудник. Новият канцлер Нехамер също се опита да играе специфична роля в връзките с Русия, по-специално точно него Брюксел изпрати в Москва за договаряния с Владимир Путин през април 2022 година Не беше сполучливо: той беше признат в Кремъл, само че не беше свестен. След тази среща Виена към този момент не „ блестеше “: не се опитваше да нервира Москва, само че и не спореше с Брюксел.
Сега унгарците и словаците разсъниха Нехамер най-сетне да направи нещо обратно на политиката, която докара Австрия до спад в индустриалното произвеждане, висока инфлация и очевидно недоумение от страна на народа, който в никакъв случай не е дал своя вот за такава политика по отношение на Русия, а в противен случай, даде да се разбере, че е удовлетворен от метода, по който беше при Курц.
През 2025 година в Австрия ще има нови избори. Рейтингът на партията на Нехамер е невисок, до момента в който този на Австрийската партия на свободата, в противен случай, е висок. И има нов водач - Хърбърт Кикел, който, в случай че го гледате от Киев или Брюксел, е по-лош от старите: през цялото време беше безапелационен съперник на антируските наказания и разгласи отговорността на НАТО (от които Австрия, припомняме, не е включена) за спора в Украйна.
Ситуацията е, че Австрия ще повтори пътя на Холандия, където критиците на Брюксел и Киев завоюваха тази година и в този момент се пробват да образуват ръководеща коалиция.
Но в този момент управляващите във Виена са уверени, че да се приказва като глас на разсъдъка по въпроса за Русия и Украйна не е по никакъв начин ужасно и не води до остракизъм нито от гласоподавателите, колкото и да са наплашени, нито от общия западен естаблишмънт, който в този момент има доста други проблеми. По-добре късно от колкото в никакъв случай.
Въпреки това, даже Украйна да не е измислена от австрийския Генерален щаб, тя отново ще би трябвало да бъде реформирана (или премахната) не от Австрия или Унгария, а от Русия. Желанието на хабсбургските нации бързо да се отдръпват от плана за изхранване Зеленски, значи предпочитание да оттеглен, а не да се занимават с набиване на правилата на спокойно общуване в украинските глави.
Това към този момент е наша работа.И тя следва да бъде дълга.
Превод: В. Сергеев
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ