Европейската комисия обяви предложението си за план за възстановяване с

Европейската комисия разгласи предлагането си за проект за възобновяване с общ бюджет от 750 милиарда евро, наименуван Next Generation EU. В основата му е новият инструмент за възобновяване и резистентност с препоръчан запас от 560 милиарда евро, като 310 милиарда са планувани за безплатна помощ, а останалите 250 милиарда - под формата на заеми. Заедно с това, комисията предлага увеличение на средствата за доближаване към сегашната Многогодишна финансова рамка с към 55 милиарда евро, увеличение на прехвърлянията през Фонда за обективен преход с към 40 милиарда евро и голям брой спомагателни начинания, в това число инструмент за поддръжка на платежоспособността, ориентиран към излекуване на предприятия.

Все още не може да се каже какъв запас ще бъде разполагаем за България. Работни документи на комисията да вземем за пример сочат систематизиране, при което България следва да получи поддръжка до 15 милиарда евро в идващите четири години. Презентация на държавното управление сочи, че единствено по инструмента за възобновяване и резистентност България ще има достъп до 6,1 милиарда евро грантове и до 3,1 милиарда евро заеми, спомагателни 2 милиарда евро - по линия на фонда за обективен преход, спомагателни 692 млн. евро по настоящата кохезионна политика и 376 млн. повече за развиване на селските региони. Все отново, предлагането на Европейската комисията занапред следва да бъде утвърдено от страните членки, които могат да трансформират както общия размер на плануваните фондове и разпределението по страни, по този начин и съотношението сред безвъзмездната помощ и заемите.

Каквото и решение да бъде взето - а по всичко проличава, че такова ще има, поради изключителната смяна на настройките в Европа и дейната поддръжка за проекта в огромните страни, най-много в Германия - България ще бъде огромен чист бенефициент. С каквото и да се съпоставя, обсъжданата сума ще има голямо влияние върху потенциала за обществени разноски в страната. В интервала до 2024 година този финансов поток ще съставлява -разбира се, в случай че бъде получен и разходван - сред 4 и 5 % от Брутният вътрешен продукт всяка година, спомагателни 11-13% от бюджетните разноски в сегашната траектория на бюджетиране и данъчна тежест, което на процедура би разрешило удвояване на обществените вложения. Не би трябвало да забравяме и че този запас добавя предстоящото финансиране по новата многогодишна рамка на бюджета на Европейски Съюз, а в идващите две години предстоят и разплащанията по контрактувани планове в сегашния програмен интервал.

Логиката зад тази " рецепта " е ясна - с обществен запас да се компенсира неналичието на частни вложения в стопанските системи на Европейски Съюз и да се даде самобитен тласък на вътрешното търсене след рецесията. Спорно е дали в този къс интервал българската стопанска система може да " поеме " подобен тласък и най-лесното доказателство е систематичната неспособност да се изпълнят плануваните финансови разноски в бюджета през последните години, довели до остатъци и пренасочване в дните преди новогодишните празници.

Извън техническата преграда за бързо " асимилиране ", изобилието от непознати пари трансформира тласъците за държание на политици, бизнес и администрация, насочва запаси към действия, които не биха съществували без прехвърлянията и последователно ерозира базови правила на основаването и финансирането на обществени услуги и отговорността за това. Виждаме, че решенията в цялостен бранш - селското стопанство - се управляват съвсем напълно от наличните дотации. Виждаме и какъв брой е мъчно да се влага в инфраструктура със лични запаси - в действителност, никой не желае да заплаща тол-такси и винетки, в случай че може да има " безвъзмездни " пътища, мостове и тунели, които са " подарък " от европейския поданик. Виждаме и по какъв начин съвсем никакви планове, подобряващи градската среда и качеството на живот - от водоснабдяването, пречиствателните станции, третирането на боклуци до санирането на здания и рационализация на градския превоз - не потеглят без " грант ". Дори отчасти заемно финансиране и надлежно, отчасти " самоучастие " от ползващите услугата стартира да звучи като политическа екзотика и най-често задаваният въпрос стартира да е " намерихме ли европейски пари за това ". Общините от ден на ден губят тласък да предизвикват вложения и откриване на работни места, с цел да усилят личните си доходи, които на собствен ред да употребяват за лични политики и цели, и вместо това насочват все по-големи старания в защитаването на планове. И по този начин нататък - описът може да бъде удължен.

Отделно от това, би трябвало да държим сметка, че целият проект на Европейски Съюз ще би трябвало да се заплати в бъдеще посредством по-високи налози. Както наподобява все още, политическата воля клони от ден на ден към основаване на нови източници на доходи на равнище Европейски Съюз. Българското държавно управление ще взе участие във взимане на стратегически решения, които ще оформят дълготрайната траектория на развиване на общия пазар, а рискови хрумвания за нови налози и регулации постоянно чакат своя миг.

Всичко това би трябвало да насърчи, без значение от настъпилия ажиотаж от " милиардите на хоризонта ", сериозно мислене върху рисковете и вероятните хрумвания за тяхното отбягване. Няма спор, че бедните страни имат по-нисък потенциал за вътрешни спестявания и бързият напредък и възстановяване на живота зависят от притока на външни средства. Доколкото при полемиките за повишение на капацитета за напредък на стопанската система постоянно би трябвало да слагаме фокус върху частните вложения, то евентуално при съществуващата бюджетна философия в Европейски Съюз са действителност и България, като по-бедна страна, непроменяемо ще бъде чист адресат на прехвърляния. Оттук насетне предизвикването е защо и по какъв начин ще бъдат изхарчени тези средства. Историята е потребна просвета, тъй като ни демонстрира другите резултати от другите визии за икономическа и обществена приложимост на европейски фондове в последните десетилетия; може да изберем да сме Гърция или Ирландия, Португалия или Естония, и по този начин нататък.

Все още не са ясни детайлите по механизмите на ръководство и надзор на финансирането в границите на оповестените принадлежности, само че оповестените документи дават първи контури на опциите и рестриктивните мерки. Ето какво следва да се означи:

Финансирането категорично се обвързва със спазването на главните права и върховенството на правото. Както наподобява, механизмите за надзор ще включват нов годишен отчет за върховенството на правото във всички страни членки, както и правилник за предотвратяване на бюджета на Европейски Съюз от разпознати дефицити в правовата страна за страните. По този метод страните, които са чисти донори получават най-малко известни принадлежности и опция за влияние върху политиките и практиките при харченето на парите.

Още една " конвенционалност " може да открием в това, че категорично се приказва за финансиране както на вложения, по този начин и на промени. Още повече, тези промени би трябвало да подхождат на рекомендациите за всяка страна в границите на Европейския учебен срок. Не е неприятно да напомним, че този механизъм беше основан в отговор на дълговата рецесия на еврозоната. Той дава рамка за съгласуваност, като проучва икономическите политики в обособените страни във връзка с постоянните обществени финанси, бизнес средата, предпоставките за струпване на макроикономически несъответствия, както и дълготрайните фундаменти за увеличение на капацитета за стопански напредък. Накратко, става въпрос за идентифициране и осъществяване на структурни промени, които да подобрят положението на човешкия и физическия капитал, работата на институциите и да подтикват вложения, претовареност и повишение на благосъстоянието. Обвързването на достъпа до средства по проекта за възобновяване с промени е най-малко частична победа за тези, които не желаят Европейски Съюз да обезпечава безусловни прехвърляния на приход от данъкоплатците в едни страни членки към държавни управления и бизнес в други, които отхвърлят да организират благоразумна стопанска политика.

Не е учудващо, че проектът ще поддържа зелен, резистентен и дигитален " преход ". Клишетата в профанизираното разискване на тези процеси за дотации за фотоволтаици или бърз интернет по селата, постоянно отклоняват вниманието от смисъла на дълготрайната промяна към стопанска система на високата добавена стойност, енергийната успеваемост и потреблението на цифровите технологии. Между редовете, въпреки на моменти поръчките да са напълно директни, би трябвало да разчетем, че настроението е за най-малко отчасти " затваряне " в границите на общия пазар, за преход към една Европа със " стратегическа автономност " и понижаване на зависимостите от импорт и изборно допускане на задгранични вложители до пазара на съюза. В прочут смисъл, проектът евентуално ще огледа благосклонно и на стратегии, водещи до някакъв вид реиндустриализация, по линия на намаляването на зависимостта от импорт, на откриване на фабрики в границите на Европейски Съюз - а това, в огромна степен, ще засегне Източна Европа и България. Много значима е поръчката, че задачата на проекта не е възобновяване на остарялата конструкция на стопанската система, а улеснение на прехода към нова. Това е знак, че държавните помощи за " избавяне " на закъсали бизнеси или несъстоятелни и неефективни обществени услуги няма да могат да не престават постоянно, че средствата ще би трябвало да се насочват най-много към поддръжка и стимулиране на нови сполучливи модели, на нови " първенци " - неслучайно това разбиране стартира да завладява дебатите за индустриалната и комерсиалната политика на Европейски Съюз в последните години.

В България все още наподобява, че належащата работа е по формулирането на ограничения, които да се финансират с допълните средства за доближаване (онези 692 млн. евро). Теоретично е допустимо това да са разноски още през 2020 година Всъщност, задачата на нарастването на финансирането, препоръчано от Европейска комисия, е да няма спиране на стартиралите механизми за компенсиране на загуби, поддръжка на претовареност и поощряване на избрани икономически действия. Правителството има свободата да предложи обаче и разнообразни принадлежности - да вземем за пример, вместо да се субсидират заплатите в съществуващи компании, могат да се поддържат компании, които основават работни места, или преструктурират активността си с нови вложения.

Голямото предизвикателство за България обаче е в правенето на личен проект за възобновяване. Това би трябвало да стане оптимално бързо, по опция до края на годината. Уникалното в тази ситуация е, че за пръв път в историята основни структурни промени, които могат да преобразят политиката и бизнес средата в страната, могат да бъдат подкрепени и директно обвързани с финансиране. Политиците и администрацията мъчно ще могат да се извиняват за отхвърли и отлагането на по-смели промени с неналичието на пари, без значение дали става дума за финансиране на нови огромни вложения, съпътстващи промените или за покриване на обществена цена на " губещите " (ако има такива) от измененията. Сега сме в нова и извънредно удобна обстановка - ръководещите могат по едно и също време да възнамеряват огромни промени и нови капиталови планове и да подсигуряват нужния запас. Неведнъж в предишното се сблъсквахме с парадокса едни проекти и стратегии да споделят какво е значимо и умно да се направи, само че пък в други проекти и стратегии, писани и договаряни преди пети или 10 години, да са били посочени напълно други цели. Сега фразата " пари против промени " ще има действително измерение.

Какво би следвало да има в този проект за България? Идеите за разходни стратегиите би трябвало да следват разпознатите проблеми и характерните рекомендации за промени в границите на Европейския учебен срок от тази и предходната година, както и последния изчерпателен отчет за страната, оповестен през февруари 2020 година Целта е да се разрешат и някои структурни проблеми, които се следят преди рецесията, провокирана от пандемията. В тези документи са систематизирани няколко нужни промени в редица области. Безспорно, една от тях е действието на институциите, използването на законите и отбраната на собствеността и договорите. Заедно с това, има потребност от по-добра бизнес среда, която да предизвиква дълготрайни вложения, струпване на капитал и нововъведения. Подобряването на човешкия капитал е идната област на политики, нуждаеща се от смяна и поддръжка - става въпрос за качеството на образованието и гарантиране на необятен достъп, водещ до резултати, за дейно опазване на здравето, за обществени услуги и подкрепяне, които ориентирано подкрепят най-належащите потребности, а в дълготраен проект усилват и изравняват опциите за триумф. Публичните вложения, финансирани от проекта за възобновяване, би трябвало да поддържат тези стратегически цели и дружно с това, по опция, да бъдат в напреднала фаза на планиране.

Редно е и да напомним, че държавното управление към този момент утвърди " Визия, цели и цели на Националната стратегия за развиване БЪЛГАРИЯ 2030 ". Ако би трябвало да синтезираме, огромното предизвикателство пред страната е да направи голям скок в икономическото развиване за едно десетилетие, като приближи по-богатото ядро на Европейски Съюз най-малко до равнищата на част от централноевропейските страни. За да стане това, са нужни както промени в регулациите и метода на образуване и финансиране на редица обществени сфери, по този начин и нови обществени вложения. Има неотложни промени и начинания, които могат да понижат отрицателните резултати директно след сегашната рецесия. Заедно с това, " черновата " за промени и спомагателни вложения би трябвало да взема решение структурните проблеми и дефицити, които към този момент са известни и бяха спънка пред просперитета и преди рецесията. Това са политики, които, най-общо, вършат допустима, и предизвикват стопанска промяна, която да е основана на нововъведения, технологии, капитал и образовани служащи. Накратко, би трябвало да увеличим капацитета за напредък на стопанската система посредством увеличение на продуктивността. Ресурсите би трябвало да се " реалокират " от икономически действия с ниска добавена стойност към такива с висока - само че това не става механично, остарялото неизбежно се унищожава, а за новото е необходим капитал, време и познания. Европейските средства могат да допринесат за този развой - без значение дали се влагат в нови образователни кампуси на математически гимназии или механически учебни заведения, дали поддържат общините да изградят инфраструктура и услуги, които да привлекат вложител, дали са в енергийни мрежи, които разрешават действителни пазарни връзки и конкуренция и по този начин нататък.

Късметът оказва помощ на квалифицираните, по тази причина скоростта в правенето на българския проект е значима. В последна сметка обаче, той ще даде логичен дълготраен резултат, в случай че мъдро намира решения действителните спънки пред растежа и конкурентоспособността. Никак не е изключено, несъмнено, да повторим в голям мащаб към този момент направените неточности с предишни и сегашни траншове на " европейска взаимност ", само че имаме опция и да се поучим от тях.