28-ият режим в Европа: Възможност за българските компании, но с много въпросителни
Европейската комисия обмисля въвеждането на доброволен „ 28-и режим “ за сдруженията – правна рамка на ниво Европейски Съюз, която разрешава на предприятията да оперират по обединен набор от правила във всички страни членки, вместо да се преценяват с законодателствата на обособените страни. Инициативата е показана като отговор на фрагментацията на дружественото право в границите на Единния пазар, която усилва разноските за основаване и сходство с условията за започващи и бързоразвиващи се компании, стремящи се да оперират трансгранично.
Експертният панел на Наблюдателница на регулациите в Европейски Съюз, в която взе участие и екип на ИПИ, оцени 28-ия режим със междинна оценка 7,5 от 10, като това е най-високата стойност, присъждана от панела до момента. Мнението на специалистите поддържа внимателно позитивна оценка за оферти 28-и режим; той има реален капацитет да открие нови благоприятни условия за компаниите и да ускори конкурентоспособността на Европейски Съюз, най-много посредством намаление на трансграничните правни спънки и възстановяване на капиталовата среда. Режимът може да бъде добра опция и за новаторски и софтуерни български компании, само че поддръжката на панела е категорично условна и зависи от дизайнерски решения, които ще дефинират дали режимът ще бъде необятно употребен и по-малко обременяващ от националните системи.
От позиция на политиките се открояват три целта. Първо, рамката на ниво Европейски Съюз би трябвало да бъде доказуемо по-проста всъщност, а освен по процедура. Един „ цифров “ или „ рационализиран “ път за основаване е непълен, в случай че главните отговорности повтарят или надвишават националните тежести. Второ, приемането следва да бъде основна цел на дизайна. Режимът би трябвало да бъде построен по този начин, че да минимизира разноските по прекосяване и административната неизясненост, тъй че изборът му да съставлява явно преимущество, а не риск. Трето, нужни са ясни гаранции против селективен достъп или отклоняване към протекционизъм. Критериите за допустимост би трябвало да бъдат неутрални, транспарантни и пазарно насочени, с цел да се подсигурява, че 28-ият режим остава инструмент за поощряване на отвореността и конкуренцията, а не канал за дискреционна индустриална политика.
В по-широк проект 28-ият режим следва да се преглежда като един инструмент в границите на по-широка стратегия за конкурентоспособност, фокусирана върху съживяването на Единния пазар. Основният проблем не е единствено неналичието на корпоративна форма на ниво Европейски Съюз, а и насъбраните разноски от регулаторни и административни бариери, които не престават да фрагментират трансграничната активност в разнообразни браншове. Дебатът за конкурентоспособността на Европа все по-често признава, че изоставането в растежа произтича и от недостатъци на единния пазар, който е повърхностен на процедура и съкрушен от наслагващи се отговорности, неравномерно национално използване и устойчиви условия за сходство за компаниите, стремящи се да оперират в целия Европейски Съюз. Един нов, доброволен режим може да улесни учредяването и мащабирането за част от фирмите, само че самичък по себе си няма да позволи структурните проблеми, произлизащи от регулаторната хетерогенност сред страните членки.
Възстановяването на първичната логичност на Единния пазар затова изисква хоризонтално изпитание, което надвишава въвеждането на една самодейност в региона на дружественото право; то допуска систематично унищожаване на дискриминационни или дублиращи се правила, понижаване на тежестите по сходство, където това е допустимо, и усилване на взаимното признание, тъй че компаниите да не би трябвало на процедура да направляват сред 27 версии на едно и също предписание. Това значи опростяване на съществуващото законодателство на Европейски Съюз и въздържаност при основаването на нови регулаторни пластове, както и по-последователно използване на правото против национални ограничения, които фрагментират пазара посредством лицензионни, отчетни или процедурни условия.
В този смисъл 28-ият режим може да послужи като потребен непринуден „ директен път “, само че не може да замести общо изпитание за опростяване и трайна отбрана на правилата на Единния пазар във всички страни членки, без което казусът с конкурентоспособността на Европа ще остане неуреден.
Наблюдателница на регулациите в Европейски Съюз
Наблюдателница на регулациите в Европейски Съюз е нова самодейност на EPICENTER*, в която взе участие и екип на ИПИ. Съставена от панел от над 30 специалисти от цяла Европа, Наблюдателницата употребява стандартизирана система за оценяване, с цел да проучва новите законодателни оферти на Европейски Съюз съгласно тяхната посока и интензитет, като предлага транспарантен, учреден на доказателства взор върху регулаторните трендове в Брюксел.
Всеки законодателен акт се прави оценка по канара от 0 (свръхрегулация) до 10 (пълна дерегулация), като резултатите се претеглят съгласно степента на убеденост на специалистите и тяхната подготвеност по съответната тематика. Наблюдателницата е основана, с цел да даде една самостоятелна оценка, на база на последователен механизъм, на трендовете в работата на Европейската комисия и посоката на развиване на регулаторната рамка в Европейски Съюз.
Виж всички оценки и материали на Наблюдателницата на регулациите в Европейски Съюз на страницата на ИПИ.
*EPICENTER е самостоятелна мрежа от дванадесет водещи мозъчни тръста от цяла Европа. Тя се стреми да осведоми европейския политически спор и да предизвиква правилата на свободното общество, като сплотява експертния опит на своите членове. ИПИ е измежду 12-те пълноправни членове на мрежата.
