Европейската комисия не е съд, а търгът не е лечение.

Европейската комисия не е съд, а търгът не е лекуване. Това е главната теза в дебата към включването на частните лечебни заведения в Закона за публичните поръчки (ЗОП). Здравният икономист Аркади Шарков акцентира, че европейското право не задължава частните лечебни заведения да бъдат вкарвани в този режим. Въпреки това, Европейска комисия и част от българските депутати не престават да упорстват за „ повече Закон за обществените поръчки “ в лечебните заведения, като че ли това ще реши проблемите.

Съдът на Европейски Съюз удостовери досегашната формулировка за „ публичноправна организация “ в българското законодателство още преди година. Решение от 26.09.2024 година (дело C-550/23) в допълнение обясни, че частните лечебни заведения не са публичноправни организации. Те поемат финансов риск и получават заплащане за услуги, а не прехрана. Това значи, че заплащането от НЗОК за лекуване не ги прави автоматизирано държавни структури, нито пък постанова наложителни търгове.

Защо “има заплащане от НЗОК ” не значи автоматизирано “задължителни търгове ”. Най-популярната замяна е: „ Щом има обществено заплащане, значи болничното заведение е като държавна конструкция. “ Това не е правилно нито стопански, нито юридически. В европейската процедура основно е разграничението сред финансиране и заплащане за услуга.

Въпреки тези уточнения, Европейската комисия заведе дело против България пред Съда на Европейски Съюз. Причината е невъзлагане на публични поръчки от частни лечебни заведения, изключително когато над 50% от финансирането им е обществено. Европейска комисия твърди, че българското законодателство изключва частните лечебни заведения от Закон за обществените поръчки, което води до неефективно разходване и неравнопоставеност по отношение на държавните лечебни заведения.

Националният спор е изключително остър. Политически обединения като ПП-ДБ упорстват за незабавно второ четене на промени в Закон за обществените поръчки. Целта е частните лечебни заведения да бъдат включени в обсега на закона, макар че първо четене е било през май 2025 година Техният мотив е, че частните лечебни заведения, получаващи обществени средства, би трябвало да съблюдават Закон за обществените поръчки за бистрота и конкуренция. От друга страна, Българският лекарски съюз (БЛС) се разгласи срещу тези незабавни промени в Закон за обществените поръчки, защитавайки позицията на частните лечебни заведения. ББА (Българска болнична асоциация) поддържа това мнение, заявявайки, че Закон за обществените поръчки би довел до на практика проблеми, забавяния и систематични недостатъци.

Аркади Шарков акцентира, че търгът постоянно води до закъснение, блокажи и „ комфортни “ спецификации за избрани играчи, вместо да подсигурява правдивост. Обществените поръчки, вместо да предизвикват конкуренцията, постоянно се трансформират в „ машина за деформиране “. Схемите, при които „ спецификацията “ избира спечелилия авансово, са познати на процедура. Формално всичко е „ по закон “, само че резултатът е предначертан. Друга процедура е търгът да бъде извоюван, само че действителното ползване да се измества или доставки да запълват потребностите авансово, оставяйки спечелилия с наличия без действителни поръчки. За пациента това е парадокс – страната се хвали с търг, а той не подсигурява наличност или по-добър достъп.

Когато у нас се заприказва за частни лечебни заведения и обществен запас, постоянно изскача „ лесното решение “: да ги набутаме в публичните поръчки, с цел да има „ ред “ и „ бистрота “. Звучи добре в студио. Но в действителния свят, където пациентът чака диагноза, интервенция или терапия, поръчката не е гаранция за правдивост, а процедурен капан, обслужващ избрани ползи.

Липсата на бистрота при „ скрити “ отстъпки и търговски секрети също подкопава доверието в системата. Въпросът не е дали отстъпките са неприятни, а по какъв начин обществото да има вяра в „ най-хубавата оферта “, в случай че основният детайл не е забележим. Освен това, инспекциите и обжалванията не са ваксина против нарушавания. Проблеми като дискриминационни условия, слаб надзор и процедурни недостатъци са факт. Обжалванията могат да блокират доставки и да създадат времето най-скъпата валута за пациента.

В последна сметка, натикването на частните лечебни заведения в Закон за обществените поръчки е неверна политика, тъй като основава административна тежест, отваря спомагателни „ малки врати “ за деформиране и трансформира лечебните заведения в заложници на политически ползи. Лекарят лекува, а не търгът. Процедурите не трябва да подменят същинския диалог за ефикасен надзор върху обществения запас, без да трансформират лекуването в канцелария. Болният човек не се лекува с „ условия за присъединяване “, а с грижа и достъп до качествено опазване на здравето.