Брюксел още чака присъди за корупция. Притесненията заради главния прокурор и ВСС остават
Европейската комисия (ЕК) продължава да чака от България да реализира дефинитивни присъди за корупция по високите етажи на властта, каквито към момента липсват. Многократно повтаряните терзания на Брюксел, свързани с безконтролността на основния прокурор и въздействието му във Висшия правосъден съвет (ВСС) остават.
Това излиза наяве от третия годишен отчет на Европейска комисия за върховенството на правото в Европейския съюз, огласен в сряда. За пръв път в него са включени и съответни рекомендации към страните членки. В първото му издание попадаха единствено констатации за проблеми, свързани със правосъдната система, битката с корупцията, медийната независимост, както и с взаимоотношението и взаимния надзор сред институциите.
За разлика от остарелия механизъм за наблюдаване и оценка, който работи във връзка с новите членки България и Румъния от 2007 година насам, този за върховенството на правото обвързва достъпа до европейските фондове със спазването на демократичните правила в Европейски Съюз.
Препоръките
По отношение на България Европейска комисия насочва шест съответни рекомендации , съобщи Българска телеграфна агенция. Брюксел чака Комисията за противопоставяне на корупцията и лишаване на нелегално имущество (КПКОНПИ) да предприеме "последователни дейности " за реализиране на дефинитивни присъди против корумпирани представители на високите етажи на властта.
Докладът предлага и отбягване на утвърдилата се през последните години в България процедура за командироване на съдии в по-горни инстанции, вместо те да бъдат повишавани посредством състезания, проведени от Висш съдебен съвет. По този мотив Европейска комисия отбелязва с терзание, че "на процедура през последните четири години е извършен единствено един конкурс за повишение на съдии ".
Сред останалите рекомендации попада и изработването на законодателни промени, които да подобрят работата на Инспектората към Висш съдебен съвет (ИВСС), по отношение на който се акцентира, че "остават опасенията за политическо въздействие " в неговата активност. Този орган дава отговор за инспекциите на активността на магистратите, в това число и за спор на ползи, както и за предлагането на дисциплинарни производства против тях.
Европейска комисия акцентира, че опасенията, свързани с работата на ИВСС, "се ускоряват от обстоятелството, че Инспекторатът към момента работи с изминал мандат ". Мандатът на сегашния му състав изтече през април 2020 година, само че по този начин и не беше определен нов поради невъзможността на Народното събрание да събере нужното по закон болшинство от 160 гласа за избор на членовете му.
Еврокомисията чака също България да приложи ефикасни ограничения за честност на бюджетните чиновници, изключително във връзка с полицията и правораздаването . Тя предлага още повишение на прозрачността при държавната реклама, изключително когато договорите са подписани посредством последници.
Безконтролността на основния прокурор
Докладът в детайли изброява ограниченията , с които се е заело държавното управление в оставка по линия на Плана за възобновяване, чието осъществяване обаче е сложено под подозрение поради рухването на кабинета на Кирил Петков и вероятността от насрочване на изключителни парламентарни избори през есента.
Европейска комисия напомня, че България би трябвало да вкара ефикасен механизъм за следствие на основния прокурор, както и гаранции за неговата отчетност. Този проблем неведнъж е посочван както от органите на Европейски Съюз и Съвета на Европа през последните на 10 години, само че по този начин и не намира своето решение.
"Както беше посочено в предходни отчети, комбинацията от пълномощията, притежавани от основния прокурор и неговата/нейната позиция във Висшия правосъден съвет, води до доста въздействие в границите на прокуратурата, както и евентуално във Висшия правосъден съвет и в границите на магистратурата ", отбелязва Брюксел за следващ път.
Формирането на Висш съдебен съвет
По този мотив в отчета се показва, че българското държавно управление се е заело с прокараване на законодателни промени, които да отстранен опцията прокурори и следователи да бъдат избирани за членове на Висш съдебен съвет от парламентарната квота.
Европейска комисия и Съветът на Европа нееднократно са повтаряли, че България продължава да не извършва условието кадровите въпроси, които засягат съдиите, да бъдат решавани от болшинство в съвета, доминирано от съдии, които са избирани от свои сътрудници.
"Ситуацията, посочена в отчетите за върховенството на закона за 2020 година и 2021 година, при която съдиите, определени от сътрудниците си, не образуват болшинство във Висш съдебен съвет, остава непроменена ", се споделя в отчета.
В него се акцентира, че Брюксел чака България да вкара с ъдебен надзор над отводите на прокуратурата да образува следствия. Липсата на опция за инспекция на претекстовете, с които обвинителите отхвърлят да водят досъдебни производства, е избрана като "отдавнашен проблем " в страната.
Командироването на съдии
"Липсата на постоянни състезания за повишение на магистратите, съчетана с необятното потребление на командироване, не престават да пораждат съществени опасения ", акцентират европейските специалисти.
Те напомнят, че "европейските стандарти акцентират, че покачванията би трябвало да се основават на заслуги, а командированията би трябвало да се правят със единодушие [на магистрата], краткотрайно и единствено при изключителни условия ", до момента в който в България това се е трансформирало в нормална процедура поради неналичието на постоянни състезания.
Според Европейска комисия тази наклонност може да докара до "отрицателно влияние върху командированите магистрати, в случай че те са изправени пред риск от преустановяване на командироването срещу тяхната воля ".
"Това усилва пълномощията на административните ръководители, в случай че те са способени да вземат решения за командироване и тяхното преустановяване, което може да сътвори обстановки на взаимозависимост ", показва Брюксел, добавяйки, че това "рискува да засегне независимостта на правосъдната система ".
В документа е регистрирано закриването на профилираните съд и прокуратура, както и това, че магистратие в тях ще бъдат преместени в съществуващи структури. Положително е оценена работата на административните съдилища.
Европейска комисия показва и че към момента не са законово уредени активността на лобистите и отбраната на подателите на сигнали за злоупотреби, въпреки да има планове в тази посока. Запазват се опасенията от неналичието на ясни правила за бистрота при разпределението на държавните средства за реклама в медиите.
Медийната независимост
Според Еврокомисията към момента не са задоволителни настоящите правила за прозрачността на медийната благосъстоятелност . Добавя се, че се следи усъвършенстване в средата за работа на публицистите, само че не са отпаднали пречките пред достъпа им до социална информация и заканите от каузи против тях, добавя Българска телеграфна агенция.
Сред констатациите на европейските специалисти са изразени и опасения поради неналичието на задоволителни гаранции, които да подсигуряват цялостната самостоятелност на Съвета за електронни медии (СЕМ), който избира генералните шефове на публичните медии.
"Процедурата за назначение на управителни постове обаче, дружно с финансирането на публичните медии, наподобява не подсигурява самостоятелност от държавното управление или друго политическо въздействие ", отбелязва Брюксел.
Като към момента съществуващи спънки пред работата на публицистите са посочени затрудненият достъп до обществена информация, изискванията на труд, натискът над районните медии, както и увеличението на делата, по които от публицисти се претендират огромни парични компенсации.
Това излиза наяве от третия годишен отчет на Европейска комисия за върховенството на правото в Европейския съюз, огласен в сряда. За пръв път в него са включени и съответни рекомендации към страните членки. В първото му издание попадаха единствено констатации за проблеми, свързани със правосъдната система, битката с корупцията, медийната независимост, както и с взаимоотношението и взаимния надзор сред институциите.
За разлика от остарелия механизъм за наблюдаване и оценка, който работи във връзка с новите членки България и Румъния от 2007 година насам, този за върховенството на правото обвързва достъпа до европейските фондове със спазването на демократичните правила в Европейски Съюз.
Препоръките
По отношение на България Европейска комисия насочва шест съответни рекомендации , съобщи Българска телеграфна агенция. Брюксел чака Комисията за противопоставяне на корупцията и лишаване на нелегално имущество (КПКОНПИ) да предприеме "последователни дейности " за реализиране на дефинитивни присъди против корумпирани представители на високите етажи на властта.
Докладът предлага и отбягване на утвърдилата се през последните години в България процедура за командироване на съдии в по-горни инстанции, вместо те да бъдат повишавани посредством състезания, проведени от Висш съдебен съвет. По този мотив Европейска комисия отбелязва с терзание, че "на процедура през последните четири години е извършен единствено един конкурс за повишение на съдии ".
Сред останалите рекомендации попада и изработването на законодателни промени, които да подобрят работата на Инспектората към Висш съдебен съвет (ИВСС), по отношение на който се акцентира, че "остават опасенията за политическо въздействие " в неговата активност. Този орган дава отговор за инспекциите на активността на магистратите, в това число и за спор на ползи, както и за предлагането на дисциплинарни производства против тях.
Европейска комисия акцентира, че опасенията, свързани с работата на ИВСС, "се ускоряват от обстоятелството, че Инспекторатът към момента работи с изминал мандат ". Мандатът на сегашния му състав изтече през април 2020 година, само че по този начин и не беше определен нов поради невъзможността на Народното събрание да събере нужното по закон болшинство от 160 гласа за избор на членовете му.
Еврокомисията чака също България да приложи ефикасни ограничения за честност на бюджетните чиновници, изключително във връзка с полицията и правораздаването . Тя предлага още повишение на прозрачността при държавната реклама, изключително когато договорите са подписани посредством последници.
Безконтролността на основния прокурор
Докладът в детайли изброява ограниченията , с които се е заело държавното управление в оставка по линия на Плана за възобновяване, чието осъществяване обаче е сложено под подозрение поради рухването на кабинета на Кирил Петков и вероятността от насрочване на изключителни парламентарни избори през есента.
Европейска комисия напомня, че България би трябвало да вкара ефикасен механизъм за следствие на основния прокурор, както и гаранции за неговата отчетност. Този проблем неведнъж е посочван както от органите на Европейски Съюз и Съвета на Европа през последните на 10 години, само че по този начин и не намира своето решение.
"Както беше посочено в предходни отчети, комбинацията от пълномощията, притежавани от основния прокурор и неговата/нейната позиция във Висшия правосъден съвет, води до доста въздействие в границите на прокуратурата, както и евентуално във Висшия правосъден съвет и в границите на магистратурата ", отбелязва Брюксел за следващ път.
Формирането на Висш съдебен съвет
По този мотив в отчета се показва, че българското държавно управление се е заело с прокараване на законодателни промени, които да отстранен опцията прокурори и следователи да бъдат избирани за членове на Висш съдебен съвет от парламентарната квота.
Европейска комисия и Съветът на Европа нееднократно са повтаряли, че България продължава да не извършва условието кадровите въпроси, които засягат съдиите, да бъдат решавани от болшинство в съвета, доминирано от съдии, които са избирани от свои сътрудници.
"Ситуацията, посочена в отчетите за върховенството на закона за 2020 година и 2021 година, при която съдиите, определени от сътрудниците си, не образуват болшинство във Висш съдебен съвет, остава непроменена ", се споделя в отчета.
В него се акцентира, че Брюксел чака България да вкара с ъдебен надзор над отводите на прокуратурата да образува следствия. Липсата на опция за инспекция на претекстовете, с които обвинителите отхвърлят да водят досъдебни производства, е избрана като "отдавнашен проблем " в страната.
Командироването на съдии
"Липсата на постоянни състезания за повишение на магистратите, съчетана с необятното потребление на командироване, не престават да пораждат съществени опасения ", акцентират европейските специалисти.
Те напомнят, че "европейските стандарти акцентират, че покачванията би трябвало да се основават на заслуги, а командированията би трябвало да се правят със единодушие [на магистрата], краткотрайно и единствено при изключителни условия ", до момента в който в България това се е трансформирало в нормална процедура поради неналичието на постоянни състезания.
Според Европейска комисия тази наклонност може да докара до "отрицателно влияние върху командированите магистрати, в случай че те са изправени пред риск от преустановяване на командироването срещу тяхната воля ".
"Това усилва пълномощията на административните ръководители, в случай че те са способени да вземат решения за командироване и тяхното преустановяване, което може да сътвори обстановки на взаимозависимост ", показва Брюксел, добавяйки, че това "рискува да засегне независимостта на правосъдната система ".
В документа е регистрирано закриването на профилираните съд и прокуратура, както и това, че магистратие в тях ще бъдат преместени в съществуващи структури. Положително е оценена работата на административните съдилища.
Европейска комисия показва и че към момента не са законово уредени активността на лобистите и отбраната на подателите на сигнали за злоупотреби, въпреки да има планове в тази посока. Запазват се опасенията от неналичието на ясни правила за бистрота при разпределението на държавните средства за реклама в медиите.
Медийната независимост
Според Еврокомисията към момента не са задоволителни настоящите правила за прозрачността на медийната благосъстоятелност . Добавя се, че се следи усъвършенстване в средата за работа на публицистите, само че не са отпаднали пречките пред достъпа им до социална информация и заканите от каузи против тях, добавя Българска телеграфна агенция.
Сред констатациите на европейските специалисти са изразени и опасения поради неналичието на задоволителни гаранции, които да подсигуряват цялостната самостоятелност на Съвета за електронни медии (СЕМ), който избира генералните шефове на публичните медии.
"Процедурата за назначение на управителни постове обаче, дружно с финансирането на публичните медии, наподобява не подсигурява самостоятелност от държавното управление или друго политическо въздействие ", отбелязва Брюксел.
Като към момента съществуващи спънки пред работата на публицистите са посочени затрудненият достъп до обществена информация, изискванията на труд, натискът над районните медии, както и увеличението на делата, по които от публицисти се претендират огромни парични компенсации.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ