ЕК започва разследване за модернизацията на 2 белгийски атомни централи
Европейската комисия e почнала задълбочено изследване за държавната помощ, поискана от Белгия по отношение на удължение живота с 10 години на двете атомни електроцентрали „ Дул “ 4 и „ Тианж “ 3 с общ потенциал от 2 гигавата. Реакторите са съсобственост на Electrabel - дъщерно сдружение на Engie ( с дял от 89,8%) и Luminus - дъщерно сдружение на EDF, което има дял от 10,2%. Сагата с Engie Преговорите по модернизацията на така наречен най-нови белгийски атомни централи започнаха преди повече от 2 години и се организираха персонално в наличието на служебния сега (тогава редовен) министър председател Александър де Кроо и енергийният министър Тине ван дер Стратен. ( на фотографията долу) Обсъжданията с управлението на компанията майка Engie прекосяваха на приливи и отливи, на моменти в задънена улица. Основният спор бе за сумата, която би трябвало да платят французите по погребването на отработеното нуклеарно гориво и излезли от употреба уреди. Финалните договаряния и подписването на съглашението бяха оповестени от Белгийското държавно управление и Engie през юни. Според предварителните планове това ще коства на французите сред 20 и 22 милиарда евро За цялостното извеждане от употреба на мощностите френската компания и няколко следващи държавни управления се приготвят от десетилетия. Още от 2003 година дъщерната фирма Engie Electrabel е задължена да внася във фонд, предопределен за разглобяване на електроцентралите и ръководство на нуклеарните боклуци. Към 31 декември 2021 година по сметката на този фонд има насъбрани над 14 милиарда евро. Оставащата голяма сума обаче би трябвало да се досъбере. От своя страна белгийското държавно управление е поело ангажимент да поддържа плана с бюджетни средства, точно за които ще ревизира Брюксел дали са спазени всички законодателни разпореждания. В следствието на Европейска комисия попадат още и редица други контрактувани условия сред кабинета на Де Кроо и мениджмънта на Engie. Параметрите на сделката попадат в особено подписано съглашение. В документа е записано, че за модернизацията ще бъде основано взаимно дружество 50-50 сред белгийската страна и Electrabel, което ще има, дружно с Luminus, централите и тяхното произвеждане. Ще бъде издаден заеми от акционерите и вливане на капитал от белгийската страна и Electrabel на обща стойност към 2 милиарда евро за покриване на финансовите разноски, нужни за удължаването. В контракта, обект на следствие, също са записани всички механизми за финансова поддръжка, предоставени от белгийската страна, в това число авансово финансиране на разноските на Electrabel за развойните действия, контракта за разлика, заем от почти 580 милиона евро и оперативна гаранция за паричните потоци. От Еврокомисията още споделят, че ще ревизират и клаузата за прекачване на задължения от Electrabel към белгийската страна по отношение на дълготрайното предпазване и окончателното погребение на нуклеарни боклуци и отработено гориво против заплащането на еднократна сума от 15 милиарда евро. Споделяне на риска и правна защита в случай на бъдещи законодателни промени, по-специално по отношение на нуклеарните оператори в Белгия или нуклеарните действия на Electrabel. Разследващите прецизират, че всички разказани параметри и елементи по контракта се преглеждат вкупом с оглед одобряването на държавна помощ. В известие до медиите се добавя, че в документите имало подозрения, което е породило задълбоченото следствието. Междувременно страните могат да създадат своите възражения или мнения. Очакванията са същинската рационализация на атомните блокове да стартира през есента на 2026 година. Към момента в страната работят 5 реактора oт общо 7. Първият реактор на АЕЦ „ Тианж “ 2, ситуирана наоколо до Антверпен беше спрян през 2022, а вторият през януари 2023. Остават в експлоатация „ Дул “ 1,2 и 4 и „ Тианж “ 1 и 3. След зимата на 2025 година още три реактора евентуално ще излязат „ в пенсия “. Мисълта за по-дълъг живот и след 2035 идва и след изпратен до кабинета разбор на риска, създаден от белгийския оператор Elia. В него се споделя, че може да има дефицит на електрическа енергия през идващите години. В най-лошия случай дефицитът може да нарасне в края на 2025 г. до 1, 2 гигавата (GW), което е една десета от пиковото ползване. Премиерът Александър Де Кроо и министърът на енергетиката Тине ван дер Стратен са единомислещи, че нe желаят да поемат никакви опасности със сигурността на доставките. Депонирането Паралелно с удължение живота на атомните централи, бившето към този момент постоянно държавно управление сложи началото на дълъг развой по построяването на надземно вместилище (на фотографията по-долу). За него се приказва от близо 2 десетилетия, само че заради експертни оценки и съгласувателни процедури едвам през средата на 2023 година имаше дефинитивно решение. Обектът за ниско- и средноактивни радиоактивни боклуци ще се намира в Десел. Това значи, че тези боклуци могат да съставляват заплаха за хората и околната среда за към 300 години. Така че би трябвало да намерим решение, което е безвредно в дълготраен проект, споделя представителят на Националния институт за радиоактивни боклуци (NIRAS) Зигрид Еекхаут. Заравяне на боклуци без явен бюджет На този стадий обаче за надълбоко предпазване се приказва единствено измежду политиците и енергийната колегия. За съответни решения и терени няма изясненост. По проект работата по погребването от оборудването от всички спрели АЕЦ ще продължи десетилетия. Същинското депониране обаче няма да стартира преди 2040 година. Първите боклуци може да слязат подземен през 2070 година, а най-радиоактивните – през 2100 година. Към 2130 година площадката, на която ще се намира оборудването, ще бъде дефинитивно затворена. Бъдещото хранилище за надълбоко предпазване на отпадъците ще бъде на 400 метра подземен. Засега това е сигурното в комплицираната скица. Тепърва следва това или някое последващо държавно управление на Белгия да реши къде тъкмо ще бъде ситуирано както и какъв брой ще коства на данъкоплатеца, Сложният план се движи под зоркото око на експертите от Националната организация за радиоактивни отпадъци ONDRAF. Още преди години е изчислено, че ще коства към 12 милиарда евро при 200 метра дълбочина, описа преди към година представителят Зигрид Еекхаут за френскоезичната национална телевизия RTBF във връзка следващите комплицирани договаряния за бъдещето на двете централи. Годините минавали, а плановете се менели както и дълбочината на закопаване. А планът поскъпвал от ден на ден и повече. С фрапантния скок на цените на суровините поради войната в Украйна съхранението е преоценено от 12 -22 милиарда евро. Пак ли ще е за сметка на данъкоплатецът, се пита в репортажа. В един предстоящ интервал, в случай че се стигне до алтернатива за закопаване на още по-голяма дълбочина от 600 метра или в случай че държавното управление реши да се съхраняват не на едно, а две места – затова тези спомагателни разноски ще бъдат поети от бюджета. " Говорим за боклуци, които ще са рискови стотици хиляди години. Затова днешните решения значително засягат бъдещите генерации. Ето за какво е значимо те да се заравят в постоянен геоложки пласт ", споделя Зигрид Еекхаут и без съмнение съпоставя строителната площадка с огромните катедрали на Средновековието. „ Няколко генерации са дали живота си по този план с мисълта, че взимат решения за доста години напред “, споделя представителят. Националната организация си дава ясна сметка за огромния залога>. Затова дружно с Националния институт за радиоактивни боклуци (NIRAS) и фондация " Крал Бодуен " предизвикаха през предишния април началото публичен спор за бъдещето на радиоактивните боклуци. Резултати, които ще се предложат за разискване на „ наследниците “ на Александър де Кроо – които и да са те.
Източник: 3e-news.net
КОМЕНТАРИ