Европейската комисия е забранила на Европейската банка за възстановяване и

Европейската комисия е забранила на Европейската банка за възобновяване и развиване да финансира разширението на ПАВЕЦ Чаира, тъй като страната ни към момента не е изготвила изцяло  " СПЕЦИФИЧНИТЕ И ПОДРОБНИ ЦЕЛИ ЗА УПРАВЛЕНИЕТО НА ЗАЩИТЕНИТЕ ЗОНИ Пожарна охрана НАТУРА ". Тяхната липса дава съображение на Брюксел да блокира парите.

Изготвянето на СПЕЦИФИЧНИТЕ ЦЕЛИ е почнало още през 2021 година Основната пречка за бавния развой е:

Защитените зони в България са доста на брой – общо над 340 по Директивата за птиците и местообитанията.

Процедурите са доста скъпи и би трябвало да се обезпечат милиони, без значение дали бюджетни или евросредства.

Изисква се огромен теоретичен капацитет и доста на брой специалисти, а у нас няма задоволително.

Проблем, който не е за занемаряване – времето за изработването им. Необходимо е за всички растителни, скотски типове и птици да се събират и проучват теренни данни (трябва да се обходят всички зони), включващи четирите годишни времена – пролет, лято, есен и зима.

Трудности основават и състезанията, по които се избират компаниите за разработване на задачите, а те са наложителни. Още повече – тяхното обжалване на две правосъдни инстанции.

Въобще, основаните процедури са толкоз тежки и бавни, че още преди да е тръгнал планът, към този момент е спрян.

Както е известно, България е измежду водачите измежду европейските страни по мярка на Натура – 35% или 41 000 кв. километра от територията. Освен това, за разлика от другите европейски страни, у нас зоните по Натура са с доста огромна повърхност – стотици квадратни километра. Представете си една зона по Натура (нещо, което е постоянно срещано), която е дълга 120 километра. В единия ѝ край е Плевен, в другия – Велико Търново. Ако местообитанията на жаба, гущер или бозайник са в покрайнините на Плевен, само че ги няма към Търново, няма да се позволи строителството на мост или тунел в града, тъй като това се води една зона. Тези зони са структурирани по този начин напълно преднамерено.

За разлика от всички страни членки на Европейски Съюз, където научните институти дефинираха зоните по Натура, у нас страната даде близо 10 милиона лв. на неправителствените организации от Коалицията " За да остане природа в България ", свързани с партия  " Зелено придвижване ", ръководена от Борислав Сандов, а в този момент от Тома Белев – част от ПП-ДБ, с цел да вършат зоните. Резултатът е КАТАСТРОФАЛЕН. Освен голямата повърхност, която Натура обгръща, възбраните за човешка активност в тези територии са извънредно тежки. Хората не могат и едно плодно дърво да засадят на личните си земи, да не приказваме за домати, краставици или паша. Не могат и да орат и сеят. Засегнати са над 1 100 000 собственици на парцели – държавни, общински и частни.

ПАВЕЦ ЧАИРА е извънредно значим обект, обвързван с енергийната и националната сигурност на страната. Неговият неуспех ще бъде сериозен удар върху енергийната ни система и зеления преход. Саботирането му не е плод на инцидентни събития, а целенасочена активност на " зелените " Неправителствени организации.

Липсата на единодушие сред министерствата и спорните закони, които се одобряват в Народното събрание, са главният проблем. Нагледен образец е следният: през 2022 година, по време на кабинета Петков, Министерството на енергетиката взема решение за разширението на ПАВЕЦ Чаира и създаване на яз. Яденица като част от него. Същевременно, Министерският съвет утвърждава предпазена зона Ниска Рила със възбрана за строителство, в която попада язовирът. Абсолютно несъответстващо решение.

А това е базата, от която се възползват еколозите, с цел да блокират планове от национално значение.

Държавните институции не би трябвало да се поддават на натиска на евробюрократите, а да подхващат всички дейности и да принудят Брюксел да разреши финансиране на разширението на ПАВЕЦ Чаира, като в същото време екологичните трудности бъдат отстранени в най-кратък период.

За да има късмет планът да тръгне, наложително изискване е министрите на енергетиката Жечо Станков и министърът на околната среда и водите Манол Генов да подхващат взаимни, координирани дейности за превъзмогване на пречките. В противоположен случай това ще бъде поредният провален значим за страната обект.