Нараства натискът върху ЕС да санкционира китайския риболов
Европейската комисия е подложена на напън от голям брой заинтригувани страни и политици, които желаят да се наложат разпоредбите на Европейски Съюз по отношение на Китай за противозаконния лов на риба и нарушаванията на човешките права.
Присъствието на Китай в интернационалните води не постоянно е най-видимо, само че откакто водещата стопанска система в света – Съединени американски щати, реши да предприеме стъпки и да глоби китайски кораби, някои се чудят дали Европейски Съюз би трябвало да ги последва, написа Еуроактив.
„ Китай е явен образец за страна със забележителен проблем с противозаконния, недеклариран и нерегулиран лов на риба, изключително от нейния рибарски флот на дълги дистанции, който оперира в международен мащаб “, сподели Ваня Вулперхорст, шеф на акцията за противозаконен лов на риба и бистрота в неправителствена организация.
Въпреки това, изпълнителната власт на Европейски Съюз към момента не дава признаци на деяние по въпроса, макар съществуването на солидна система от наказания за противозаконни риболовни действия.
„ Изглежда, че Европейски Съюз избира да употребява разговора и отзивчивостта, с цел да се оправи с противозаконния лов на риба от кораби под китайски байрак “, допусна Вулперхорст.
ЕС и Китай подписаха двустранно съглашение през 2018 година – Синьото партньорство, за „ съдействие в международното ръководство на океаните “ и сътвориха непрекъсната работна група, която заседава един път или два пъти годишно.
Педро Рейс Сантос, общоприет секретар на Пазарния съвещателен съвет, който дава пазарни препоръки на изпълнителната власт на Европейски Съюз по отношение на продуктите от лов на риба и аквакултури, сподели пред EURACTIV, че по време на среща през март 2022 година представител на Комисията е удостоверил, че Синьо партньорство работи по проблемите на противозаконния лов на риба.
Китайският флот участва най-много във водите на африканските страни, като Гана, Мавритания или Кот д’Ивоар, както и и във водите на Югоизточна Азия и Южна Америка.
„ Кралете “ на плаването на далечни дистанции
Независимо изследване, поискано от комисията по риболовство на Европейския парламент при започване на декември 2022 година, заключава, че „ има опасения, че огромен брой кораби на китайския флот за корабоплаване в далечни води употребяват техники като изключване на системите за автоматизирана идентификация, което усилва опцията за противозаконни, недекларирани и нерегулирани риболовни нарушавания “.
Флотовете за далечни води са риболовни кораби, опериращи отвън своите национални изключителни стопански зони посредством „ взаимни предприятия “ или двустранни съглашения. Тези кораби пътуват на дълги дистанции през океаните, с цел да ловят по-ценни типове, които не се срещат в техните национални води, или с цел да уловят по-големи количества.
За няколко години Китай се трансформира в най-големия флот за далечни води в света, както и страната с най-богат лов на риба в намерено море от 2014 година насам. Това се дължи на изчерпването на рибните ресурси в китайските води, само че частично и на икономическата рецесия, която издигна риболова до световен политически приоритет.
Европейският флот за корабоплаване в далечни води разполага с 259 кораба, до момента в който китайският флот има повече от 2700 кораба, съгласно данни на китайското държавно управление.
Китайският флот участва най-много в африкански води като Гана, Мавритания или Кот д’Ивоар, както и във водите на Югоизточна Азия и Южна Америка.
Според изследване „ има обща липса на детайлности и бистрота “ по отношение на споразуменията и лицензирането, употребявани от Китай за приемане на легален достъп до тези зони.
Проучването откри също по този начин липса на „ надеждни “ данни и бистрота по отношение на риболовната активност и системите за наблюдаване, където оперират морските флотове на Китай, което усилва риска от свръхулов.
„ Това докара до утежняване на околната среда и понижена наличност на запаси, както и до социално-икономически последствия за локалните общности в някои региони “, се споделя в него.
Съединени американски щати постановат наказания на китайски кораби, а Европейски Съюз?
На същия ден, когато излезе изследването (9 декември), Службата за надзор на задграничните активи на Министерството на финансите на Съединени американски щати разгласи наказания против две лица и няколкото китайски риболовни компании, които те имат, за противозаконен лов на риба и нарушение на правата на индивида.
Санкциите включват заледяване на американските активи на физически лица и компании и възбрана за правене на бизнес в Съединени американски щати. Общо ограниченията ще обиден 157 кораба, притежавани от Китай.
От 2010 година Европейски Съюз също има настоящ правилник за справяне и санкциониране на противозаконни риболовни действия, които се ползват „ за всички риболовни кораби, под какъвто и да е байрак, във всички води “ и включват практики като лов на риба без годен лиценз, в предпазена зона, потребление на неразрешени уреди или неспазване на отговорностите за докладване.
ЕС употребява система за картиране, с цел да наложи това законодателство и да подсигурява, че „ единствено законно уловени “ артикули влизат на пазара на Европейски Съюз.
Първо, когато Комисията разполага с доказателства, че трета страна взе участие в нерегламентирани риболовни действия, тя би трябвало да издаде „ жълт картон “ като предизвестие. Това ще сложи началото на разговор за „ разрешаване на проблематичните въпроси “.
Второ, Комисията ще издаде „ зелен картон “, в случай че разговорът е сполучлив. Ако Комисията реши, че напредъкът е непълен, тя ще даде „ червен картон “.
Червен картон всъщност значи, че страната ще бъде добавена към листата на несътрудничещите страни и затова ще и бъде неразрешена търговия на пазара на Европейски Съюз.
Този месец Камерун стана следващата страна, получила „ червен картон “ от Европейски Съюз. Според формалното изказване Камерун е позволил риболовни кораби отвън своите води, без да следи задоволително дейностите им, ключително един транспортен съд, участващ в противозаконен лов на риба.
От 2012 година Комисията е издала „ червени картони “ за противозаконен лов на риба на шест други страни – Белиз, Камбоджа, Коморски острови, Гвинея, Шри Ланка и Сейнт Винсент и Гренадини – и е отворила процедури за 27 страни.
ЕС употребява тази система, с цел да наложи своето законодателство и да подсигурява, че „ единствено законно уловени “ артикули влизат на пазара на Европейски Съюз.
Защо Европейски Съюз не глоби Китай?
Последното предизвестие дойде в Комисията на 13 декември посредством нейните консултантски сътрудници – Консултативния съвет за пазара и Консултативния съвет за флота на дълги дистанции, които съставляват пазарни специалисти, риболовния бранш, гражданското общество и профсъюзите.
„ В светлината на безапелационните доказателства за нерегламентирани интервенции от кораби с китайски генезис по целия свят, Консултативния съвет за пазара и Консултативния съвет за флота на дълги дистанции слагат под подозрение аргументите, заради които Китай към момента не е получил „ жълт картон “ се споделя в изказването.
Съветите признават, че „ е маркиран прогрес в съдействието сред Европейски Съюз и Китай в битката с противозаконния улов “, само че са загрижени, че то не напредва задоволително бързо спрямо бързото разширение на китайския флот за далечни води.
Консултативният съвет за пазара и Консултативният съвет за флота на дълги дистанции също по този начин показаха паника за нарушаванията на човешките права, свързани с флота – като насилствен труд и корупция, с които Китай към момента не се е справил, и желаеха обществено откриване на това по какъв начин е оценено представянето на Китай.
„ Очаква се Европейската комисия да отговори в границите на два месеца на нашите рекомендации. Все още се чака отговор от Комисията “, добави Сантос.
Има и друга причина, заради която Европейски Съюз към момента не е издал жълт картон на Китай и тя е, че те са съществени търговски сътрудници в рибните култури.
„ Забраната за търговия с морски блага с Китай, който изнесе морски артикули на стойност 1,1 милиарда евро през 2020 година, би нанесла сериозен удар на търговията “, сподели Ваня Вулперхорст, шеф на акцията за противозаконен лов на риба и бистрота в неправителствена организация.
По отношение на цената Китай е вторият най-съществен сътрудник, от който Европейски Съюз внася артикули от лов на риба и аквакултури, изпреварван единствено от прилежаща Норвегия. Китай е и четвъртият максимален адресат на морски артикули от Европейски Съюз.
Към днешна дата Европейски Съюз е изброил 1371 китайски компании, които могат да изнасят риба и производни артикули за Европа.
„ Въпреки някои дефекти в използването, Европейски Съюз към момента има най-силния юридически механизъм за справяне с нерагламентирания лов на риба в интернационален проект “, заключи Вулперхорст.
Въпреки това, както се акцентира в взаимното изказване на Консултативния съвет, даже при съществуването на мощен юридически механизъм, не би трябвало да се ползват „ двойни стандарти “ към другите страни при използването му.
Европейската комисия и китайското посланичество в Европейски Съюз бяха потърсени от EURACTIV за коментар, само че не дадоха отговор досега на публикуването на публикацията.
Присъствието на Китай в интернационалните води не постоянно е най-видимо, само че откакто водещата стопанска система в света – Съединени американски щати, реши да предприеме стъпки и да глоби китайски кораби, някои се чудят дали Европейски Съюз би трябвало да ги последва, написа Еуроактив.
„ Китай е явен образец за страна със забележителен проблем с противозаконния, недеклариран и нерегулиран лов на риба, изключително от нейния рибарски флот на дълги дистанции, който оперира в международен мащаб “, сподели Ваня Вулперхорст, шеф на акцията за противозаконен лов на риба и бистрота в неправителствена организация.
Въпреки това, изпълнителната власт на Европейски Съюз към момента не дава признаци на деяние по въпроса, макар съществуването на солидна система от наказания за противозаконни риболовни действия.
„ Изглежда, че Европейски Съюз избира да употребява разговора и отзивчивостта, с цел да се оправи с противозаконния лов на риба от кораби под китайски байрак “, допусна Вулперхорст.
ЕС и Китай подписаха двустранно съглашение през 2018 година – Синьото партньорство, за „ съдействие в международното ръководство на океаните “ и сътвориха непрекъсната работна група, която заседава един път или два пъти годишно.
Педро Рейс Сантос, общоприет секретар на Пазарния съвещателен съвет, който дава пазарни препоръки на изпълнителната власт на Европейски Съюз по отношение на продуктите от лов на риба и аквакултури, сподели пред EURACTIV, че по време на среща през март 2022 година представител на Комисията е удостоверил, че Синьо партньорство работи по проблемите на противозаконния лов на риба.
Китайският флот участва най-много във водите на африканските страни, като Гана, Мавритания или Кот д’Ивоар, както и и във водите на Югоизточна Азия и Южна Америка.
„ Кралете “ на плаването на далечни дистанции
Независимо изследване, поискано от комисията по риболовство на Европейския парламент при започване на декември 2022 година, заключава, че „ има опасения, че огромен брой кораби на китайския флот за корабоплаване в далечни води употребяват техники като изключване на системите за автоматизирана идентификация, което усилва опцията за противозаконни, недекларирани и нерегулирани риболовни нарушавания “.
Флотовете за далечни води са риболовни кораби, опериращи отвън своите национални изключителни стопански зони посредством „ взаимни предприятия “ или двустранни съглашения. Тези кораби пътуват на дълги дистанции през океаните, с цел да ловят по-ценни типове, които не се срещат в техните национални води, или с цел да уловят по-големи количества.
За няколко години Китай се трансформира в най-големия флот за далечни води в света, както и страната с най-богат лов на риба в намерено море от 2014 година насам. Това се дължи на изчерпването на рибните ресурси в китайските води, само че частично и на икономическата рецесия, която издигна риболова до световен политически приоритет.
Европейският флот за корабоплаване в далечни води разполага с 259 кораба, до момента в който китайският флот има повече от 2700 кораба, съгласно данни на китайското държавно управление.
Китайският флот участва най-много в африкански води като Гана, Мавритания или Кот д’Ивоар, както и във водите на Югоизточна Азия и Южна Америка.
Според изследване „ има обща липса на детайлности и бистрота “ по отношение на споразуменията и лицензирането, употребявани от Китай за приемане на легален достъп до тези зони.
Проучването откри също по този начин липса на „ надеждни “ данни и бистрота по отношение на риболовната активност и системите за наблюдаване, където оперират морските флотове на Китай, което усилва риска от свръхулов.
„ Това докара до утежняване на околната среда и понижена наличност на запаси, както и до социално-икономически последствия за локалните общности в някои региони “, се споделя в него.
Съединени американски щати постановат наказания на китайски кораби, а Европейски Съюз?
На същия ден, когато излезе изследването (9 декември), Службата за надзор на задграничните активи на Министерството на финансите на Съединени американски щати разгласи наказания против две лица и няколкото китайски риболовни компании, които те имат, за противозаконен лов на риба и нарушение на правата на индивида.
Санкциите включват заледяване на американските активи на физически лица и компании и възбрана за правене на бизнес в Съединени американски щати. Общо ограниченията ще обиден 157 кораба, притежавани от Китай.
От 2010 година Европейски Съюз също има настоящ правилник за справяне и санкциониране на противозаконни риболовни действия, които се ползват „ за всички риболовни кораби, под какъвто и да е байрак, във всички води “ и включват практики като лов на риба без годен лиценз, в предпазена зона, потребление на неразрешени уреди или неспазване на отговорностите за докладване.
ЕС употребява система за картиране, с цел да наложи това законодателство и да подсигурява, че „ единствено законно уловени “ артикули влизат на пазара на Европейски Съюз.
Първо, когато Комисията разполага с доказателства, че трета страна взе участие в нерегламентирани риболовни действия, тя би трябвало да издаде „ жълт картон “ като предизвестие. Това ще сложи началото на разговор за „ разрешаване на проблематичните въпроси “.
Второ, Комисията ще издаде „ зелен картон “, в случай че разговорът е сполучлив. Ако Комисията реши, че напредъкът е непълен, тя ще даде „ червен картон “.
Червен картон всъщност значи, че страната ще бъде добавена към листата на несътрудничещите страни и затова ще и бъде неразрешена търговия на пазара на Европейски Съюз.
Този месец Камерун стана следващата страна, получила „ червен картон “ от Европейски Съюз. Според формалното изказване Камерун е позволил риболовни кораби отвън своите води, без да следи задоволително дейностите им, ключително един транспортен съд, участващ в противозаконен лов на риба.
От 2012 година Комисията е издала „ червени картони “ за противозаконен лов на риба на шест други страни – Белиз, Камбоджа, Коморски острови, Гвинея, Шри Ланка и Сейнт Винсент и Гренадини – и е отворила процедури за 27 страни.
ЕС употребява тази система, с цел да наложи своето законодателство и да подсигурява, че „ единствено законно уловени “ артикули влизат на пазара на Европейски Съюз.
Защо Европейски Съюз не глоби Китай?
Последното предизвестие дойде в Комисията на 13 декември посредством нейните консултантски сътрудници – Консултативния съвет за пазара и Консултативния съвет за флота на дълги дистанции, които съставляват пазарни специалисти, риболовния бранш, гражданското общество и профсъюзите.
„ В светлината на безапелационните доказателства за нерегламентирани интервенции от кораби с китайски генезис по целия свят, Консултативния съвет за пазара и Консултативния съвет за флота на дълги дистанции слагат под подозрение аргументите, заради които Китай към момента не е получил „ жълт картон “ се споделя в изказването.
Съветите признават, че „ е маркиран прогрес в съдействието сред Европейски Съюз и Китай в битката с противозаконния улов “, само че са загрижени, че то не напредва задоволително бързо спрямо бързото разширение на китайския флот за далечни води.
Консултативният съвет за пазара и Консултативният съвет за флота на дълги дистанции също по този начин показаха паника за нарушаванията на човешките права, свързани с флота – като насилствен труд и корупция, с които Китай към момента не се е справил, и желаеха обществено откриване на това по какъв начин е оценено представянето на Китай.
„ Очаква се Европейската комисия да отговори в границите на два месеца на нашите рекомендации. Все още се чака отговор от Комисията “, добави Сантос.
Има и друга причина, заради която Европейски Съюз към момента не е издал жълт картон на Китай и тя е, че те са съществени търговски сътрудници в рибните култури.
„ Забраната за търговия с морски блага с Китай, който изнесе морски артикули на стойност 1,1 милиарда евро през 2020 година, би нанесла сериозен удар на търговията “, сподели Ваня Вулперхорст, шеф на акцията за противозаконен лов на риба и бистрота в неправителствена организация.
По отношение на цената Китай е вторият най-съществен сътрудник, от който Европейски Съюз внася артикули от лов на риба и аквакултури, изпреварван единствено от прилежаща Норвегия. Китай е и четвъртият максимален адресат на морски артикули от Европейски Съюз.
Към днешна дата Европейски Съюз е изброил 1371 китайски компании, които могат да изнасят риба и производни артикули за Европа.
„ Въпреки някои дефекти в използването, Европейски Съюз към момента има най-силния юридически механизъм за справяне с нерагламентирания лов на риба в интернационален проект “, заключи Вулперхорст.
Въпреки това, както се акцентира в взаимното изказване на Консултативния съвет, даже при съществуването на мощен юридически механизъм, не би трябвало да се ползват „ двойни стандарти “ към другите страни при използването му.
Европейската комисия и китайското посланичество в Европейски Съюз бяха потърсени от EURACTIV за коментар, само че не дадоха отговор досега на публикуването на публикацията.
Източник: moreto.net
КОМЕНТАРИ