България на прага на икономическа зима
Европейската стопанска система към този момент дава признаци на закъснение и е все по-близо до криза. Макар и растежът на Брутният вътрешен продукт на България да се охлажда, страната към момента се показва добре на фона на останалите. Прогнозите към този момент не вещаят дълбока рецесия, само че всичко зависи от това какъв брой бързо и безболезнено ще е възобновяване на еврозоната.
Ако растящият брой прогнози за зимна криза в Европа до неотдавна изглеждаше като далечно предизвестие, то последните данни демонстрират, че студът е напълно близо. През третото тримесечие на годината повече от една трета от страните в съюза регистрираха спад на стопанските системи си, а упованията са до декември да ги последват и други. След като означи година на мощен напредък, българската стопанска система също стартира да се задъхва в синхрон с европейската. Така през летните месеци растежът на Брутният вътрешен продукт се забави до 3.2% на годишна и 0.6% на тримесечна база.
И въпреки България да остава измежду добре представящите се стопански системи и към този момент прогнозата на нито една институция да не вещае даже и плитка криза тук, забавената икономическа интензивност в еврозоната неизбежно ще стартира да се придвижва и насам. А огромният въпрос е какъв брой дълго и надълбоко ще е потапянето в еврозоната. Базовите сюжети са за бърза и плитка криза. Дали те ще се оправдаят обаче зависи от доста външни фактори : какъв брой тежка ще е зимата, по какъв начин ще се развие войната в Украйна, ще има ли дефицит на сила в Европа, дали растящата инфлация ще бъде укротена и не на последно място - какъв брой внезапно ще се затегнат световните условия за финансиране.
Реклама Рано е за прощаване с инфлацията
След рекордно високия растеж от 7.2% през 2021 година, упованията по принцип бяха българската стопанска система да забави ритъм. Но в този момент с изключение на високата база за съпоставяне и отшумяващите резултати на бурното следпандемично възобновяване, напън надолу оказват високите цени, които към този момент не съумяват да се компенсират от растежа на приходите. Това, в композиция с отрицателните упования за бъдещето, прави потребителите по-предпазливи. Тенденцията се вижда и в данните за Брутният вътрешен продукт - до момента в който крайното ползване растеше с към 5% на годишна база през предходните две тримесечия, в този момент то се усилва единствено с 3%. В добавка - семействата с заем към момента не усещат резултата на покачващите се лихви в Съединени американски щати и еврозоната, само че прогнозите са това да се случи през идната година. Потребителите обаче евентуално към този момент включват по-високите вноски по заеми и ипотеки в проектите си, което също ги кара да са по-пестеливи. Забавянето към този момент е налице и в жилищния пазар, където покупко-продажбите стартират да понижават.
Някои сигнали подсказват, че растящата инфлация може би е достигнала връхната си точка и ще стартира постепенно да отшумява. Такава е и прогнозата на Европейска комисия и на някои локални икономисти. През октомври статистиката регистрира по-ниска годишна стойност на показателя на потребителските цени - от 17.6% по отношение на 18.7% месец по-рано. Нарастването на месечна база също е с малко по-бавен ритъм - с 0.9%, като зад тези данни стоят главно поевтиняването на газа и на горивата. Това обаче не значи, че казусът с растящите цени ще изчезне. Въпреки че повишаването на енергийните източници стартира да отшумява на годишна база посредством и на високата база, инфлацията към този момент се е разпростряла измежду всички групи артикули и услуги и при множеството от тях няма признаци да отпуска захвата си. Цените на храните, които са с най-голяма тежест в потребителската кошница на семействата, както и разноските за битови сметки, не престават да вървят устойчиво нагоре. А и рискът от възможен нов дефицит на европейския пазар може още веднъж да тласне цените нагоре. Все още не е ясно и дали спадът на общата инфлация от предишния месец не е бил кратковременен.
Реклама Производителите се оправят добре, само че докога
Отделни индикатори за развиването на стопанската система обаче към момента дават мотив за оптимизъм. Например индустриалното произвеждане продължава да нараства бързо (с 11% към септември) и е измежду най-добре представящите се в Европейски Съюз, макар че трансферира пика си през април. Продажбите на български артикули зад граница също доближават рекордни равнища с растежи от по 40%, въпреки това да се дължи главно на по-високите цени и да идва най-много от експорт на енергийни артикули.
" Износът на артикули надвиши 70 милиарда за деветте месеца до септември. Дори при усмиряване на ценовата динамичност в последните месеци на годината износът за 2022 година може да доближи 95 милиарда лева, а износът на услуги - 25 милиарда лева ", предвижда основният икономист на Института за пазарна стопанска система Лъчезар Богданов. Според него общо износът на артикули и услуги тази година може да доближи 120 милиарда лева, или 72-73% от Брутният вътрешен продукт - с което България ще се подреди по отвореност на стопанската система до Швейцария, Чехия, Естония и Литва .
Това обаче значи и по-бързо преместване на рецесията от западните ни сътрудници насам. Червените лампички към този момент се натрупат: показателят PMI през октомври сподели най-рязкото стесняване на бизнес интензивността в еврозоната от две години насам. През същия месец знакът на Европейска комисия за икономическите настройки в еврозоната (ESI) пък доближи най-ниските си равнища от 2020 година, като спадът идва главно от индустрията и услугите. Нагласите измежду индустриалните предприятия вървят надолу към този момент осми следващ месец, до момента в който поръчките понижават, а запасите от приключено произвеждане се натрупат.
Ако растящият брой прогнози за зимна криза в Европа до неотдавна изглеждаше като далечно предизвестие, то последните данни демонстрират, че студът е напълно близо. През третото тримесечие на годината повече от една трета от страните в съюза регистрираха спад на стопанските системи си, а упованията са до декември да ги последват и други. След като означи година на мощен напредък, българската стопанска система също стартира да се задъхва в синхрон с европейската. Така през летните месеци растежът на Брутният вътрешен продукт се забави до 3.2% на годишна и 0.6% на тримесечна база.
И въпреки България да остава измежду добре представящите се стопански системи и към този момент прогнозата на нито една институция да не вещае даже и плитка криза тук, забавената икономическа интензивност в еврозоната неизбежно ще стартира да се придвижва и насам. А огромният въпрос е какъв брой дълго и надълбоко ще е потапянето в еврозоната. Базовите сюжети са за бърза и плитка криза. Дали те ще се оправдаят обаче зависи от доста външни фактори : какъв брой тежка ще е зимата, по какъв начин ще се развие войната в Украйна, ще има ли дефицит на сила в Европа, дали растящата инфлация ще бъде укротена и не на последно място - какъв брой внезапно ще се затегнат световните условия за финансиране.
Реклама Рано е за прощаване с инфлацията
След рекордно високия растеж от 7.2% през 2021 година, упованията по принцип бяха българската стопанска система да забави ритъм. Но в този момент с изключение на високата база за съпоставяне и отшумяващите резултати на бурното следпандемично възобновяване, напън надолу оказват високите цени, които към този момент не съумяват да се компенсират от растежа на приходите. Това, в композиция с отрицателните упования за бъдещето, прави потребителите по-предпазливи. Тенденцията се вижда и в данните за Брутният вътрешен продукт - до момента в който крайното ползване растеше с към 5% на годишна база през предходните две тримесечия, в този момент то се усилва единствено с 3%. В добавка - семействата с заем към момента не усещат резултата на покачващите се лихви в Съединени американски щати и еврозоната, само че прогнозите са това да се случи през идната година. Потребителите обаче евентуално към този момент включват по-високите вноски по заеми и ипотеки в проектите си, което също ги кара да са по-пестеливи. Забавянето към този момент е налице и в жилищния пазар, където покупко-продажбите стартират да понижават.
Някои сигнали подсказват, че растящата инфлация може би е достигнала връхната си точка и ще стартира постепенно да отшумява. Такава е и прогнозата на Европейска комисия и на някои локални икономисти. През октомври статистиката регистрира по-ниска годишна стойност на показателя на потребителските цени - от 17.6% по отношение на 18.7% месец по-рано. Нарастването на месечна база също е с малко по-бавен ритъм - с 0.9%, като зад тези данни стоят главно поевтиняването на газа и на горивата. Това обаче не значи, че казусът с растящите цени ще изчезне. Въпреки че повишаването на енергийните източници стартира да отшумява на годишна база посредством и на високата база, инфлацията към този момент се е разпростряла измежду всички групи артикули и услуги и при множеството от тях няма признаци да отпуска захвата си. Цените на храните, които са с най-голяма тежест в потребителската кошница на семействата, както и разноските за битови сметки, не престават да вървят устойчиво нагоре. А и рискът от възможен нов дефицит на европейския пазар може още веднъж да тласне цените нагоре. Все още не е ясно и дали спадът на общата инфлация от предишния месец не е бил кратковременен.
Реклама Производителите се оправят добре, само че докога
Отделни индикатори за развиването на стопанската система обаче към момента дават мотив за оптимизъм. Например индустриалното произвеждане продължава да нараства бързо (с 11% към септември) и е измежду най-добре представящите се в Европейски Съюз, макар че трансферира пика си през април. Продажбите на български артикули зад граница също доближават рекордни равнища с растежи от по 40%, въпреки това да се дължи главно на по-високите цени и да идва най-много от експорт на енергийни артикули.
" Износът на артикули надвиши 70 милиарда за деветте месеца до септември. Дори при усмиряване на ценовата динамичност в последните месеци на годината износът за 2022 година може да доближи 95 милиарда лева, а износът на услуги - 25 милиарда лева ", предвижда основният икономист на Института за пазарна стопанска система Лъчезар Богданов. Според него общо износът на артикули и услуги тази година може да доближи 120 милиарда лева, или 72-73% от Брутният вътрешен продукт - с което България ще се подреди по отвореност на стопанската система до Швейцария, Чехия, Естония и Литва .
Това обаче значи и по-бързо преместване на рецесията от западните ни сътрудници насам. Червените лампички към този момент се натрупат: показателят PMI през октомври сподели най-рязкото стесняване на бизнес интензивността в еврозоната от две години насам. През същия месец знакът на Европейска комисия за икономическите настройки в еврозоната (ESI) пък доближи най-ниските си равнища от 2020 година, като спадът идва главно от индустрията и услугите. Нагласите измежду индустриалните предприятия вървят надолу към този момент осми следващ месец, до момента в който поръчките понижават, а запасите от приключено произвеждане се натрупат.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ