Европарламентът реши: Минималната работна заплата става 50% от средната за страната
Европарламентът гласоподава инструкция, уреждаща комплицираната тематика за размера на минималната работна заплата (МРЗ) в страните от Европейски Съюз. Целта на новите правила е във всяка страна членка да се обезпечат " почтени стандарти на живот и труд и да се предизвиква груповото договаряне за заплащането ", се показва в известие на Екологичен потенциал.
Прочетете още
Директивата планува при определянето на съответния размер всяка страна да прави " оценка за адекватност " на минималната заплата, поради нивото на цените и на трудовите приходи. При тази оценка могат да се употребяват данните за цените на кошница от артикули и услуги на действителни цени. Другите разновидности са МРЗ да бъде скачена със междинната брутна заплата в страната и да е 50% от нея или 60% от брутната междинна работна заплата.
В момента в Европейски Съюз 21 от 27 страни имат законоустановена минимална заплата, до момента в който в останалите 6 – Австрия, Кипър, Дания, Финландия, Италия и Швеция, нивата на заплатите се дефинират посредством групово договаряне. Най-ниската минимална заплата (710 лева.) е в България, следвана от Латвия и Естония, а най-високите минимални заплати са в Люксембург, Ирландия и Германия.
" Новата инструкция ще се ползва за всички служащи в Европейски Съюз, които имат трудов контракт или трудово правно отношение. Държавите, в които минималната работна заплата към този момент е предпазена извънредно посредством групови трудови контракти, няма да бъдат задължени да вкарат тези правила ", изясняват от Екологичен потенциал. Това обаче не важи за България, защото у нас груповото договаряне не е добре застъпено, а минималната заплата се дефинира субективно от държавните управления. Срокът за използване на директивата е 2 години.
" Колективното договаряне на секторно и междуотраслово ниво е главен фактор за постигането на съответни минимални заплати. В страни, в които груповото договаряне обгръща по-малко от 80% от служащите, страните членки дружно със обществените сътрудници ще би трябвало да изготвят проект за деяние за увеличение на неговия обсег ", е решението на евродепутатите. Предвижда се страните от Европейски Съюз да основат система за надзор, като инспекции и инспекции на място, за противопоставяне на злоупотребите с подизпълнители, фиктивната независима претовареност, нерегистрирания ексклузивен труд или нарасналата активност на работата.
" Цените на питателните артикули, сметките за сила и жилищата са взривоопасни. Хората се борят да свържат двата края. Нямаме време за губене, работата още веднъж би трябвало да се заплаща. Тази инструкция дефинира по какъв начин би трябвало да наподобява една съответна минимална заплата. Същевременно даваме подтик на груповото договаряне, тъй че повече служащи да бъдат предпазени ", разяснява евродепутът Агнес Йонгериус.
Прочетете още
Директивата планува при определянето на съответния размер всяка страна да прави " оценка за адекватност " на минималната заплата, поради нивото на цените и на трудовите приходи. При тази оценка могат да се употребяват данните за цените на кошница от артикули и услуги на действителни цени. Другите разновидности са МРЗ да бъде скачена със междинната брутна заплата в страната и да е 50% от нея или 60% от брутната междинна работна заплата.
В момента в Европейски Съюз 21 от 27 страни имат законоустановена минимална заплата, до момента в който в останалите 6 – Австрия, Кипър, Дания, Финландия, Италия и Швеция, нивата на заплатите се дефинират посредством групово договаряне. Най-ниската минимална заплата (710 лева.) е в България, следвана от Латвия и Естония, а най-високите минимални заплати са в Люксембург, Ирландия и Германия.
" Новата инструкция ще се ползва за всички служащи в Европейски Съюз, които имат трудов контракт или трудово правно отношение. Държавите, в които минималната работна заплата към този момент е предпазена извънредно посредством групови трудови контракти, няма да бъдат задължени да вкарат тези правила ", изясняват от Екологичен потенциал. Това обаче не важи за България, защото у нас груповото договаряне не е добре застъпено, а минималната заплата се дефинира субективно от държавните управления. Срокът за използване на директивата е 2 години.
" Колективното договаряне на секторно и междуотраслово ниво е главен фактор за постигането на съответни минимални заплати. В страни, в които груповото договаряне обгръща по-малко от 80% от служащите, страните членки дружно със обществените сътрудници ще би трябвало да изготвят проект за деяние за увеличение на неговия обсег ", е решението на евродепутатите. Предвижда се страните от Европейски Съюз да основат система за надзор, като инспекции и инспекции на място, за противопоставяне на злоупотребите с подизпълнители, фиктивната независима претовареност, нерегистрирания ексклузивен труд или нарасналата активност на работата.
" Цените на питателните артикули, сметките за сила и жилищата са взривоопасни. Хората се борят да свържат двата края. Нямаме време за губене, работата още веднъж би трябвало да се заплаща. Тази инструкция дефинира по какъв начин би трябвало да наподобява една съответна минимална заплата. Същевременно даваме подтик на груповото договаряне, тъй че повече служащи да бъдат предпазени ", разяснява евродепутът Агнес Йонгериус.
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ